ТОва, което казваш е разбираемо, но дали е вярно? Как можеш да постигнеш хармония, като живееш в лъжа и през цялото време играеш роля?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

напротив ! Това е истината! Смятам, че съм реалист и виждам правилно нещата.

Обаче познавам хора, които живеят в лъжа, защото са споделили с родителите си и незабавно са били изоставени. Или може би на това казваш истина и към това трябва да се стремим ?

Убеден съм в едно - няма еднотипно клише, отговарящо универсално на всички ситуации. Хората са различни, културните им виждания са различни. Именно затова и реакциите могат да са различни.

"Културата е темел, тя е под строежа. Тя определя тона на поведението ни" П.У.

Всички ме радват. Едни - когато идват, а други - когато си отиват.

Чувала съм за хомосексуални хора, които са били изоставени от родителите си, но досега не съм срещала такива. Понякога говорим с приятели на тази тема. Те също са чували за изоставени от семействата си хомосексуални хора... но и те не са виждали такива... Доста съм се интересувала от този въпрос целенасочено.
Обаче пък познавам хомосексуални хора, които за да го скрият - изоставят те семействата си. И хукват през девет планини в десета... в чужди държави... търсейки какво? Анонимност.
Търсещи место, където никой няма да се интересува от тях, където ще са празно пространство и където ще могат спокойно да влезнат в гей или лес клуб и да измъкнат нещо за вечерта. Спокойно... защото дали са гей... дали умират... дали с болни ли щастливи... това на никой от околните не му пука.

Има много причини да се разкриеш... има много причини да НЕ се разкриеш... Всеки сам си слага плюсовете и минусите на кантарчето и преценява.
Но в едно съм убедена до безкрайност... Че няма как да живееш скрито, в страх от разкритие, маскиран, с едно лице за обществото и друго за личния ти живот... и да постигнеш хармония.. да преживееш щастлива връзка.. да имаш планове за бдещето...
Ден след ден и ден за ден... секс след секс... дните се изнизват... годините се натрупват... и огромна е горестта на един самотен и дърт.... мммм... гей.

А няма връщане назад и втори опит...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Елия ти е отговорила по добре, отколкото аз бих го казал. Моите родители са ултра-консервативни, но дори те не минаха на вариант отхвърляне или изоставяне... Естествено, имаше подобни заплахи, но нещата минаха - въпрос на твърдост да отстояваш себе си...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Къде ги тия хора, пич ? Имам силното желание да ме запознаеш лично, можеш ли ?

Аз пък, не познавам НИТО един така "изоставен" в буквалния смисъл - тоест лишен от дом и финансова подкрепа - от родителите си гей САМО поради факта, че си пада по мъже - да, понякога "казването" предизвиква "ледников период" в отношенията с родителите, но те траят сравнително кратко.
Родителите ни ни обичат много, много повече, отколкото си мислим. Повечето ни хетеросексуални приятели - също.
Това, което Mizrahi ти е написал, е много вярно и не се е случило само при него - но ТИ имаш силата на знанието от предварително натрупания и споделен чужд опит . Ето защо "опасността", която повечето гей-мъже си представят (вероятно и ти), че ще ги "връхлети" е меко казано гротескно преувеличена - а както и Елия ти е отговорила, огромна е горестта на един самотен и дърт гей, и няма връщане назад и втори опит...

Ледниковия период с родителите според мен поне е нещо много нормално.
Нека не збравяме един много важен момент...
Когато споделим с родителите си, те не само трябва да приемат една различна наша сексуалност... ние не само споделяме...
Ние ги поставяме в нашата ситуация. От този ден натактък те трябва да минат по пътя, който ние сме минали. Приемането на сексуалността на детето им... а повечето от нас не могат дори да се самоприемат. Родителите също ще са изправени пред проблема с разкриването... те ще трябва да разкриват пред роднини, близки приятели... различната сексуалност на своето дете.

Както на самите нас е трудно... така и на тях ще им бъде трудно... и изисква време, което трябва да им дадем. Изисква търпение и разбиране от наша страна за проблемите, пред които ние сме ги изправили. Изисква дори помощ...

Ако един гей или една лесбийка метне на масата там своята различна сексуалност и се покрие вдън земя... нещата ще стават много по-трудно и болезнено. Както ние имаме нужда от помощтта на родителите си, така и те имат нужда от нашата помощ. И трябва този път да се измине заедно.
Аз нямам майка... но ако имах... просто не мога да си представя как ще крия от най-близкия си човек такава тайна. Бих с срамувала ужасно не от своята сексуалност, а от недоверието от моя страна към жената, дарила ме с живот! Аз съм такава, каквато съм. Всеки от нас е такъв, какъвто е. Нищо не може да се направи... И ако ние изпитваме недоверие към родителите си... ако сме двулични спрямо тях, ако сме издигнали стена от заблуди и лъжи помежду си... Какво семейство сме ние тогава? И изобщо... оставаме дърво без корен... и самотно.

Абе... казвала съм го милион пъти... Страха изяжда душата!

Редактирано от eлия на 19.04.06 16:38.

Дърти и самотни гейове не познавам... но познавам дърти и самотни лесбийки.
Наричат се сами "Сафо дами"...
В домовете им мирише на валериан, котки и свещи. Плетат и нижат стихове самотни... Смятат думата "лесбийка" за груба обида, играят роля на "стари моми" и ме мразят в дъното на червата си... по една простичка причина...
Искат да може да върнат времето назад... а не могат... и такива като мен са им доказателство, че е можело да бъде и различно...
Когато си отивам... аз ги оставям с омразата им, с миризмата на котки, свещи и валериан... и в самотата им...
Дори не ми е тъжно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Елия,винаги съм те харесвал.
Напълно си права,
но понякога живота е авантюра,и когато се обърнеш,както казваш ти,
годините са изтекли,и няма връщане назат,наистина няма време за нова авантюра.А тези години,колко бърза минават,оф,не искам да мисля за това.
Както се казва,по някой път:
каквото ти е писано,това е.
Елия харесвам те и ,вероятно си прекрасен човек!

всичко е много добре написано... но аз въобще не съм съгласен с теб. Това си е мое мнение и толкова. Може би съм не по-малко консервативен от родителите си. Обаче съм се консултирал и с психолог по въпроса и съм убеден в правотата си. А иначе си имам постоянна връзка и не виждам въобще как това може да я влошава при условие, че не съм споделил с родителите си. В крайна сметка решението е комплексно и зависи от много неща.

Мога да завидя на сигурността, с която твърдиш тези неща и че не си виждала такива хора, но аз съм срещал такъв човек... останали са си във фазата "аха да го приемат" родителите му и така вече много години...

Всички ме радват. Едни - когато идват, а други - когато си отиват.

Изобщо не съм си и помисляла да те убеждавам в неща, различни от твоето верую. Просто изразих своите разбирания по въпроса. Това е всичко.

Радвам се, че ти си срещнал един такъв човек. Аз и моите познати все още не сме. Но не сме и твърдяли, че няма такива. По света се среща какво ли не.

Разбира се, че една тайна връзка не може да се влоши само от факта, че е тайна. То няма и накъде...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите