които бяха породени от темата на Супер Марио с ескадроните.

Много ми е интересен мазохизма на част от българите. Това родолюбие, по-скоро насъдено изкуствено, от часовете по история и литература. Не мога да кажа, че мразя България, но не мога да кажа и че обичам държавата си. Трети март е утре, но гордоста ми от това, че съм българин сякаш се губи някъде. На фона на всичко това, което се случва тук, в държавата ни. Няма да коментирам всички проблеми. Според статистиката около милион и триста хиляди българи са забегнали в чужбина поради една или друга причина. Ще обърна внимание само на хомофобията. Чувствам се потиснат в заобикалящата ме среда на всестранна простотия, несигурност и хомофобия. Ако мога да забегна на някъде и аз бих го направил, без да се замислям. Ама въобще и изобщо. Някои биха ме упрекнали в егоизъм и малодушие. Биха казали, че трябва да се борим дружно с тези проблеми иначе няма как нещата да се оправят. Да, ама не. Аз нямам време да се изживявам на "борец", защото животът е твърде кратък.
Нека се върнем назад във времето. Когато турците са поставяли следният ултиматум-или приемате нашата вяра или ви посичаме. Докато бях по-малък се възхищавах на героизма на тези българи, но сега го смятам за глупав и безмислен. Основният стремеж на човек е да оцелява, да търси начин да направи живота си по-добър и по-спокоен. О ти неразумни юроде, поради що се срамиш да се наречеш българин... - Айде да не почвам със списъка, че отидаха 3 часа в писане Паисийчо пасти да яде!
И в този ред на мисли, аз не бих останал в България, а бих потърсил щестието някъде другаде. Някои от вас ще се обадят отново и ще кажат, ама то хомофобията и простотията си ги има навсякъде. Да така е, но там някъде на запад, не се забелязва толкова, условията за живот са д в пъти по-добри. Стандартите са различни, хората са други.
До няколко години след приемането ни в ЕС, нещата щели да се променят. Да, ама аз нямам време да чакам тези няколко години, на мен ми се живее сега.
Уважавам хората, които са направили тази стъпка, които са избягали. Аз не мога да бъда мазохист, не мога да правя компромис със себе си.
Разбира се това са си мои мисли. Някои други, от пишещите тук може да имат друго мнение по-въпроса и ще се радвам да го прочета.
Ще ми бъде интересно да видя какво мислите за трети март. Чувстват ли се гей българите щастливи и горди, че са българи?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

България я е имало и ще я има докато ИМА в нея БЪЛГАРИ.
Наистина животът ни направи космополити.
Мисля обаче, че всеки носи в себе си част от българската история, нрави, култура и може да се насмее на байганьовщината в себе си и околните.
Понеже извика духа на Паисий...Там, в Пирин, над Банско където е израстнал, в шепа пръст, дълбоко в канарите и до днес е впила снага една вековечна мура. Този гигантски иглолистен колос е вече на 1 380 години.
Представи си колко поколения са присядали под тази мура, поглеждали са небето, към връх Тодорка и са пускали по една въздишка.
Въздишка по времето, което не ни е подвластно.
Въздишка по мига, който никога не ни е достатъчен.
Въздишка по любим.
После са ставали и са тръгвали. Всеки по своя път. Всичките те са били и ще бъдат БЪЛГАРИ.
Там са сядали хора от всички нации на света...и бели, и черни, и червени, и жълти. Клатели са глави пред исполина, но са си оставали чужденци. Ние не сме собственици на тази мура. Просто сме чеда израстли в пазвата и.

Хубав отговор ти е написал jism. Хареса ми.

Това, кой колко отделя от собственото си време и сили за другите, е едно от нещата, които определят мястото ни между хората и в Света. Следователно това е изцяло личен Избор, същностна черта на личността. Онези хора са разбирали нещо друго под "себе си", и не са искали да направят компромис с него.

Дали се гордея, че съм българин? А да ли искам да се гордея с това? Не знам...

Сигурно не си ме разбрал.
Представи си следното:
примерът, който дадох с турците се приложи сега-или приемаш чуждата вяра или биваш посечен. Сигурен съм, че ще избереш второто. Ще си позволя да използвам нещо което е написано в друг клуб по същата тема: "Национализмът и националната обвързаност са нещо което вече не е на мода пред глобализацията, която все повече ще става доминатна". В същия смисъл, ако някъде в чужбина са ти предложени по-добри условия за живот, по-добро заплащане, а хомофобията е мръсна дума, би ли останал в България, за да доказваш родолюбието си?

Паисий го остави, той може би е бил актуален за времето си, но сега не е никак. Написах може би имайки предвид, критиката и тези, които правят разбор на произведенията на тези автори от миналото. Аз не съм много сигурен, за това, дали анализите на техните произведения съвпадат с това, което авторите наистина са искали да напишат. Още повече, че те не са познавали похватите, с които днешните критици ги анализират така дълбоко, че чак да се стига до цветово изследване на сюжетните картини...Но това вече е разговор за друга тема...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Представи си следното:
примерът, който дадох с турците се приложи сега-или приемаш чуждата вяра или биваш посечен. Сигурен съм, че ще избереш второто."

А я си представи, че през 14-ти век бяхме силна и единна държава, която да е в състояние да отблъсне турците и да не ни се налага да правим посоченият от теб избор? То май стана като вица - ако Левски носеше ботуши, а Ботев имаше каска...

Проблемът е точно в това, според мен, тук всеки гледа да се спасява поединично, важното е на него/нея да му/й е добре, а на България /замени и с друга дума, по избор/ - майната й/им, да се оправя/т.
Затова на и на запад, според теб, са се оправили, а ние сме на това дередже.

Редактирано от php* на 03.03.06 16:10.

Отговори ми само, дали се чувстваш лесбийка-щастлива българка, на празника на държавата?


Затова на и на запад, според теб, са се оправили, а ние сме на това дередже.
не казвам, че са се оправили... щото това е много общо. Имат доста кусури и проблеми, но живеят много по-добре от нас. е?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Понеже изискваш от мен персонален отговор.
Да.
Избирам да съм БЪЛГАРИН!
Живял съм общо три години във Франция / Париж и Марсилия /, живял съм по 1 година в Италия и САЩ, за по 2 седмици съм бил около 20 пъти в Москва, за около толкова дни съм бил няколко пъти в Израел , Индия и Австралия. Посещавал съм почти всички страни на Стария континент. Знам няколко чужди езици и оставам българин.
Чувствам се добре. Как се определям сексуално е най-второстепенното и незначително нещо в живота ми.
Нека се пошегувам.Дано разбереш шегата ми, ти си писал подобни шеги...

"Но ти не разбирай, че мразя секса!
Напротив!
Напротив.
За него, аз бих влезнал във взивна ракета,
с някой готин пич бихме търсили
в простора далечна планета.
...........................
Но ето -
Вий вземете толкоз,
пшеничено зърно от моето семе,
бих ревнал от кеф,
по този, който го вземе.
Бих галил го, бих любил го нежно.
Сексуалността си е моя и никой не ще я отнеме!
И как ще щурмувате, моля?
Със хули?
Не. Неуместно...
Ресто. Не струва.
Тя е бронирана зраво със избор.
И хули за него няма открити...
Няма открити!"

Така е, живеят много по-добре от нас. Но - те! За тях, където и да е това ти/аз/той/тя/който и да е би бил просто поредния чужденец/имигрант. И животът никак няма да е лесен. Както ти споменаха и в един друг клуб - ако не искаш да се бориш и не си борец - не заминавай от страната си, дори да имаш възможността, защото ще видиш бела Бога, както се казва. Това естествено не означава, чв шансът ти за успех е нулев, просто мъката да стигнеш до него ще бъде тройно по-голяма, отколкото при същите усилия в собствената ти страна.
И още нещо - хората, които не са живял навън просто не осъзнават каква привилегия е това да можеш да комуникираш с потенциално всеики един човек на собствения си език.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако позволиш да добавя още нещо към това, което казваш - също като теб съм живял и пътувал доста навън. Това ме кара дори да се чувствам по-българин от всякога.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е, като видя такъв като теб, много ме хваща яд. Каква загуба за женската половина на човечеството. Пу, у, много си убав.