Щастието не зависи от географията, гей, лесбийка, би. Най-лесното е като имаш някакъв проблем да бягаш и докога така? Отиваш в GB, примерно, и там не се оказва земния рай, за който си мислел, какво после?
На въпроса ти - да, чувствам се щастлива тук и смятам, че живея добре. Като искам нещо от живота - вземам си го, не чакам на някой друг - общество, държава и т.н. Ако нещо не ми харесва, опитвам да го променя, не бягам.

ЩЕ го приема като комплиемт, благодаря ти:)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Най-вероятно и аз ще те разочаровам, за което искрено съжалявам.
Западна Европа е най-голямото разочарование на живота ми (досега, де). Може би и моите очаквания са били прекалено високи. Каквато и да е причината, четвърта година живея на другия край на Европа, и поне един път седмично проклинам минутата, в която съм прекрачила българската граница за сефте. Причини - много, повечето лични, другите - очевидни. Хората тук не са никак толерантни към каквото и да е, и не вдигат шум около тва кой си и какъв си, просто щото не им пука за теб. Дали си свестен или си бутниколиба, дали си здрав или умираш - все им е тая - те си имат техни си проблеми да си решават. Затварят се по къщите си, возят се в колите си, не общуват с никого извън къщи и работа, повечето дори не познават съседите си. Може и да толерират сексуалността на другите, но толерират тази на техните си "други" - тукашния проблем е расизма, също и национализма в най-изродените му форми - тук и малките деца знаят, че ако човек не говори правилно техния език, той е лош човек, еле пък ако и кожата му е по-тъмна...
Обикновените завистници, простаци и сметкаджии на дребно ги има навсякъде, където кракът ми е стъпвал - или си ги има навсякъде по default, или аз имам вграден магнит за такива.
Колкото до по-високия стандарт на живот - дори и от тукашните не всеки може да се уреди и да живее така, както показват на филмите по телевизията. А тези, които могат - плащат данъци до откат. Или бачкат като въртоглави. А най-често - и двете.
Не искам да кажа, че в БГ животът е песен - ако беше така, нямаше и да ми мине през акъла да стегна куфарите. Основното, покрай което се въртят мислите ми, е че кадето и да си, който и да си и квото и да правиш, винаги ще има нещо дето да не е наред. Ерго - ако не си щастлив с тва, което имаш тук и сега, значи никога няма да си щастлив където и да е, с квото и да е. Перфектния свят го няма. Сигурно му е писнало от тъпотия и си е отишъл. Така че свиркай си и си живей живота, както каза ти - той е кратък, и няма време за кофти настроения и размисли върху думичката "ако"
И накрая отговор на последния ти въпрос - да, горда съм че съм българка, не заради това, което България е или не е, а защото това е, което съм.

Ако бях със всичкия си със сигурност щях да напиша точно тези думи, които ти си написала!
Много добре ми е познато всичко, за което говориш. Никак няма да се учудя дори ако сме в една и съща страна. Но и на мен, както на теб, въжделенията за мнимия западен рай ми рухнаха по същия начин. И аз всеки ден прекарвам поне по една минута, в която да прокълна деня, в който реших да си стегна багажеца. И аз знам кусутрите на страната си. Всъщност това е първото, което забелязвам всеки път, в който се върна. Но и аз като теб мога да кажа - аз се гордея с това, което съм. А аз съм българин.
Както се пее в една нова песен - ich bin ich!

И накрая... днес празнувах 3 март с една група съотечественици. Цял ден приготвяхме баници, мусаки, таратори и не знам какво още. Накрая се събрахме на въпросното първенство. Започнахме с химна. Беше ми тежко. Ужасно тежко. След което пуснахме дунавското хоро. Аз съм като спъната кобила в народните танци, но просто наистина с ръка на сърцето си мога да кажа, че аз, който никога не съм харесвал народната музика, с мъка сдържах напиращите си сълзи, за да не стана за посмешище. Макар че доста хора правеха точно същото.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Гpифoн_Kpивoycт на 04.03.06 02:55.

Мдам...Кво да ти кажа, ти си го казал.
Надявам се да сте си изкарали яко българско)). Покрай мен няма много българи, и когато случайно чуя БГ реч на улицата имам чувството че става преплитане на пространството)).
Не съм там, където си ти (въпреки че очевидно разликата е само в буквалната география...), при югозападните ти съседи съм))).
И благодаря - хубаво е да "чуеш", че накой те "чува"

Знам какво имаш предвид за българската реч...
Спомням си как като се върнах за пръв път за по-дълго0 в България и за пръв път отидох на заведение, ми се искаше да обиколя всички компанни там, за да подслушам разговорите им. Не заради друго - искаше ми се да се уверя, че не халюцинирам и действително всички говорят на български.
Много странно усещане е, но никой не може да го разбере без да го е преживял.
Искарахме приятно, да:)
Благодря ти и аз на теб!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

хехехех... ти няма ли да лягаш да спиш вече, само дамата си пишем по нощите като кукави

В България нещата доста се промениха. Дори вече не благооговеем пред чужденците.
Бях доста шашната, когато като касиерка на входа, трябваше да събирам пари и да пиша разписки на стълбищната площадка. Преди години не можех да събера парите, защото всеки ме канеше на 1 ракия, и до 3-ия етаж вече бях пияна.
Нещата се усложняват особено от това, че не се спазват никакви закони. Чужденците не са по-добри от нас, но са принудени, защото за всяко нещо плащат глоби.

Щастието не зависи от географията, гей, лесбийка, би.
Разбира се, че ЗАВИСИ. И от географията и от сексуалната ориентация. Когато си гей в Ирак, например. Подобно, но не толкова тежко е положението в България.

Аз съм склонен да се боря, не чакам на готово нещата да се променят. Но до определна степен, когато се отказвам. Не искам живота ми да протече в борби. Когато видя, че има и по-лесен варянт, защо да не го предпочета? Може би това се на разлиакта в характерите на хората.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

. А колко си щастлив когато си хетеро в България. Разведена. Бивш мъж - богат. След развода - никой не общува с мен. На работа са при бившия - смеят ли. Издръжка - от 30 до 60% от мин. работна заплата. Приятели - не ме канят, защото съм в категорията разведена. Заплаха за мъжете им.