Имам един въпрос, чудя се... детството ми е изпълнено с разни гейски случки и много често съм се питал дали тези случки са ме направили гей, или тези случки всъщност сами по себе си са проява на вродени наклонности. Питам защото в момента доста се говори за разни гей днк и тн. а от друга страна се говори че сексуалността е нещо което се провокира от дадени обстоятелства като например възпитанието без намесата на бащата, семейство с много братя и тн. Аз не че слушам много какво се говори, но наистина не мога да си обясня тези въпроси. Ако приемем че хомосексуалността е нещо което го има във всеки малко, или много може би наистина "стечението на обстоятелствата" са истинската причина тя да се прояви, а останалото - за онаследяване по линия на майката и прочее са абсолютни глупости . Вие как мислите?

Да , много спорен въпрос,а и дълга тема която и мен занимава
от като съм разбрал,че съм гей.
За мен,
майка ми,е мечтаела да има момиченце,когато е била бременна с мен.
Родил съм се момче,и разочарованието им е било голямо.
Всичко това което го пиша го знам от майка си.
И до като съм бил до към 4 ,5 години, ме е обличала като момиченце.
Дали това не е повлияло,да съм това което съм сега.
А след това вече голям след 13 години с моите приятели от квартала,
какво ли не сме правили.
И нито дума за насилие от батковци,абсолютно не.
И сега си давам отговор,просто съм роден такъв.
И ако се върна назат,относно роднинните ни,
баща ми е имал чичо,който никога не е бил женен,и две първи братовчетки
сестри,които също никога не са били женени.
Никога по никакъв повод в нашия род не се е говорило,кой каква сексуална ориентация е имал.Остава всичко в загатка.
Но сега се гордея от това което съм и живея щасливо с моят пъртньор.
Горд съм от това,че съм полезен за обществото и от това което съм постигнал
за себе си.

И до като съм бил до към 4 ,5 години, ме е обличала като момиченце.
Дали това не е повлияло,да съм това което съм сега.

Имам приятели, хетеро семейство, с две момчета. Показаха ми в семейният им албум снимка на момиченце с корделка, дрешки, на около 4-5 год., като трябваше да позная кой е на снимката. Изясни се, че е моя приятел. Майка му, понеже искала да си "отимат" момиче /родили са се две момчета в опитите за момиче/ облякла едното момче, моя приятел, за да се радва поне на снимка с момиченце. Той и брат му са добро хетеро.
Ако обличането на дрешки е правило, то, в този случай не е сработило, определено.
Принципа за правилото и изключенията, пак, едвали е меродавен.

Нищо не е каквото изглежда. Дори и жените...

И аз съм си мислил, че може да е така, но при някои хора може вроденото да е толкова силно, че да се прояви при каквито и да е обстоятелства. Аз, например, съм пораснал с майка и баща и нямам братя. Но и при мен едната ми баба май ме третирала в някаква степен като момиченце в най-ранната ми възраст, което не мога добре да си го спомня. А връзката ми с баща ми не е била никога идеална, доста далеч от идеална. Но може да има и хетеро хора с подобно на моето детство...

Дам, няма все още единно мнение по въпроса, въпреки изследванията. Чели сме много такива в подкрепа на едната или другата теза - вроденост или придобитост, или дори в подкрепа на комбинацията от двете. Ама засега май нямаме друг избор, освен да изхождаме от личната си позиция и опит, доколкото са достатъчно достоверни, че да стъпим на тях категорично.

Мой приятел например, е твърдо убеден, че в неговия случай става дума по-скоро за проява на хомосексуалността вследствие на обстоятелствата, на средата на възпитание и т.н. Той е израстнал без баща си и връзката с него много му е липсвала, дотолкова, че съвсем невръстен да ходи да го издирва... С по-големия си брат никога не са се разбирали, напротив...
Аз не мога да преценя доколко има основание да смята така за причината за своята хомосексуалност, но той за себе си е убеден.

Докато аз пък за себе си смятам, че е по-скоро (в по-голяма степен) вродена характеристика. Както казваш, спомените ми от детството включват много "гейски" случки - нямам предвид точно контакти с други момчета и т.н., а по-скоро неща, които уж не са присъщи за момчетата, като например по-голям интерес към игрите на момичетата. Може би пък това да се дължи на факта, че имам по-голяма сестра, с която съм се мъкнел навсякъде, но то е било винаги по мое желание, не насила. Баща ми никога не ми е липсвал - е, не ми е бил точно идол и пример за подражание, по-скоро му имах страха (той беше "лошото ченге" вкъщи), но обичта му винаги съм чувствал. Ходехме за риба много, четеше ми като бях съвсем малък... Спомням си, че като бях на 5 години боледувах от хепатит и трябваше да лежа сам в болница 20 дни, кошмар... На излизане баща ми ми подари страхотен автомат, какъвто рядко можеше да се види тогава по магазините, ама аз почти не го докоснах, просто не ми беше интересно. Но пък скърбях дни наред за книжките, които трябваше да останат в инфекциозното...

Vivre mes differences ou sauver les apparences?

Нищо не е каквото изглежда. Дори и жените...

Позволи ми да те поправя :
Най-вече жените !!!

Мен все с полички са ме обличали като малка, пък после каква станах ...

Epoussette un peu les recoins
De ton coeur, y'en a grand besoin !

В отговор на:

---

Позволи ми да те поправя :
Най-вече жените !!!

Не знам какъв ти е случая, защо така схващаш, но е видно, че не четеш добре /както и за поличките/.
Нали няма да разводняваме темата със ..., а ще пишем коректно.

Благодаря!

Stay Cool

Ама, моля те, де...Момичето се шегува просто, аз намирам попадението й за много свежо:)

Който не ме харесва - няма вкус. Който ме харесва, пък - съвсем!

Благодаря ти ! Така е, пошегувах се !

Но все пак, за да не влизам в ролята на втора Елия, сега ще се оттегля за малко, за да не ви досаждам, момчета

Epoussette un peu les recoins
De ton coeur, y'en a grand besoin !

Не си прихванала есенцията на Елия. Споко :). Бъзикването беше стилно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите