Аз имам син на 26 години.Скоро четох една тема ''Синът ми е гей'' и ми стана интересно :КАК ли са реагирали Вашите Родители когато са разбрали че Вие сте гей?Ще се радвам ако някой поиска да сподели на страниците на форума. Предварително ви благодаря.

Аз съм би, а не гей, но все някой трябва да ти отговори първи. Та моите родители просто не реагираха. Много вероятно (имат причини) е да подозират за ориентацията ми, но просто се държат нормално, не правят трагедии и не обсъждат темата с мен. От друга страна, аз съм достатъчно голям за да се справям сам. Не завися по никакъв начин от тях. Затова не ми и пука особено от реакцията им. Вероятно те го усещат, и за това не искат да си развалят отношенията с мен. Или пък не им е особено важно каква е сексуалната ми ориентация. От къде да знам. Положението в момента устройва и двете страни.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Чакай малко, Сами, та нали си женен, какъв ти е проблема. И за родители и за общество ти си НОРМАЛЕН.

Редактирано от BBourgas на 28.09.03 10:10.

Да съм казал, че имам проблем? Някой пита, друг отговаря... Ти какво общо имаш с това?

Да, наистина съм женен и имам дете. Казвал съм го пред всички и затова го знаеш. Какво, трябва да се чувствам виновен, че ти не си женен и нямаш дете ли?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Преди време обсъждахме тази тема на следния адрес:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

аз съм на повече от 26 и още не съм им казал.
знам как ще реагират (по-точно - няма да реагират явно), но ще го изживяват тежко.
ти защо питаш, да не подозираш ...?

Айде, моля те, лимона ти дойде в повече.
Родителите ти, трябва да са с оглупяване, че да се съмняват в тебе. Кой родител, ще си мисли, че синът му е бисексуал, когато има жена и дете?
Бе ти май много почна да витаеш из небесата. Я слез на земята и се опомни.

Родителите му го подозират, направо ще получа пристъп на емоционален изблик.

Уф, че си досаден!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Вярно е, че родителите могат да го изживеят тежко и от такава гледна точка човек може би по-добре да не им казва и да споделя проблемите си с приятели... От друга страна е много тежко да премълчаваш истината от тези, които са ти най-близки, да слушаш постоянно въпросите "Имаш ли приятелка?", "Кога ще се ожениш?" и да измисляш все по-оригинални и по-оригинални отговори...

Аз бях над 26 години, когато казах на майка ми в момент, в който имах нужда от нейната подкрепа (доста необмислено от моя страна, но може би неизбежно) и тя го прие тежко, казвайки ми, че се надява да ми мине след като се "позабавлявам" с мъже, да проявя отговорност и да се оженя... След това ми каза, че иска да забрави това, което съм и казал и оттогава темата е табу между нас. Аз се съобразявам с табуто, но тя наскоро ме пита дали имам приятел. Аз излъгах, че нямам, защото ми се стори, че тя очаква този отговор и не продължих разговора...

this machine will not communicate

Ми такъв съм, щото ям банани, вместо лимони, а в бананите има по-високи нива на серотонин, който е мощен стимулатор на досадността.