Хубаво, че Джей ти си е направил труда да изрови линк към старата тема. Май няма какво повече да кажа освен онова, което вече съм си признал там :-)

Контравъпрос: ти как би реагирал(а)?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз не виждам нищо странно в това родителите да подозират такива неща дори и в случая на Сам.

За родителите, доколкото имам наблюдения, най-важно е децата да са щастливи. Ако при това може и да нямат проблеми с обществото -- толкова по-добре. В този смисъл родителите на Сам, според мен имат късмет. Сам може да е всякакъв, но има дете, и те си имат внуче. В тоя случай особеният компонент на сексуалната му ориентация не е от толкова силно значение за тях.

Но не виждам какво пречи да допускат или да подозират възможността той да си пада повече или по-малко по мъже.

Без да искам да пораждам кавги или да се заяждам, искам да споделя с вас едно мое лично впечатление. И то е създадено не от вас тук. Или, да кажем, не само от вас тук.

Това е сумарно впечатление от различни хора, и не е обвинение!

А то е, че раздразнението на някои хомосексуални спрямо бисексуалните е не толкова от това че бисексуалните по-лесно създават хетевросексуално семейство и деца. А по-скоро на непризната болка от това, че ТЕ САМИТЕ нямат толкова "лесен" шанс да създадат хомосексуалния аналог на това щастие.

Нещо от типа "яд ме е, че шансът ми за нещо е по-малък от шанса на еди-кои-си, затуй ще си излея яда, болката, злобата, обидата или каквото там, към тях!".

Гадни ефекти:
(1) Вместо енергията да се съсредоточи в нещо градивно, те се лее в яд и злоба
(2) Не се влага енергия за търсене на решения на истинския проблем
(3) Излишно се трошат нервите на сума ти невинни хора покрай това

Това ми се вижда като много зловреден възглед. Той не помага да се разреши проблемът. Напротив, задълбочава го, защото човек се задоволява с това да излива яда си, изпада в спиралата на самосъжалението и НЕ прави нищо истинско, за да си помогне сам.

Проблемите са ясни. Че обществото гледа с лошо око на хомосексуалните отношения, не допуска хомосексуалните бракове. Какво остава за осиновяването на дете в хомосексуално семейство. И т.н. и т.н.

Нека си кажем истината.

Проблемът не е, че Сам може да бъде (по-лесно от нас) и е щастлив.

Проблемът е, че пред нас има съществено по-големи затруднения по пътя към аналога на подобно щастие.

Които могат да доведат надеждата ни на практика до невъзможност.

На този фон се проектират и много други неща, разбира се. Да кажем, че е сам един аспект от цял конгломерат.

И всъщност по този модел се движат ядът и злобата в много случаи и аспекти на живота, независимо дали става въпрос за интимни, брачни, служебни, детински, сериозни и т.н. отношения.

Дайте да търсим решение на проблемите си, вместо да злобеем от това, че за някой друг точно те не важат по същия начин.

Аз лично още не съм се престрашил да споделя със семейството. Всъщност, до много скоро никой (извън връзките ми, разбира се), не знаеше за мен. Но само преди няколко седмици разказах на една приятелка и... тя се зарадва! Прие го много нормално и даже ми призна, че ме обича още повече, защото в мое лице е намерила истинския приятел - който не търси само секс от нея, и с когото може да споделя пълно доверие...Знаете как е...Бях много щастлив и в този ден си помислих, че всъщност не е толкова страшно и бих могъл да направя същото и с баща ми и сестра ми...Но много скоро се вразумих. Бях отрезвен от една случка вкъщи - видях как баща ми реагира на една връзка на сестра ми, която не одобрява. То не бяха скандали, заплахи, сцени и т.н. Той преживява всичко, което ни се случва, прекалено дълбоко, а освен това е и с доста консервативни разбирания...Абе отказах се да споделям каквото и да е за сексуалната ми ориентация, поне засега. И мога спокойно да си го позволя - отдавна си живея самостоятелно, изобщо не ме знаят с кого и какво правя. Виждат по снимки от време на време, че край мен има много момичета, с някои от тях сме прегърнати и т.н., така че нямат особени поводи за съмнения, а и никога не ме питат за такива неща. Може би отчасти защото съм още малък за женене, знам ли...Току-виж, някой ден като прехвърля 30 започнат да ме питат кога ще се женя и да дойдат и при мен времената с неудобните въпроси и оригиналните отговори...
Във всеки случай аз все си мисля, че родителите не е необходимо да знаят, поне докато не стане особено много наложително...Но всеки сам си преценя, разбира се много зависи и от родителите, от близостта с тях, от разбиранията им и т.н.

"To be natural is such a difficult pose to keep up"

А жена ти как реагира като разбра?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

бой на котки в тъмна нощ.

мяууууу

Това, което си написал там е много хубаво и ми е доста близко и на мен. Реакцията на майка ми и въпросите, които ми задаваше, бяха почти същите. Наистина се надявам, че нямаш нищо против, че сложих линк към старата тема.

Всъщност родителите ми точно никога не са ме мъчили особено на тема коя е приятелката ми и кога ще се оженя... Въпросите идват предимно от други роднини, което ги прави лесни за обръщане на майтап. Но все пак водят до натрупване на неприятни емоции у мен. Добре, че живея далеч от тях...

this machine will not communicate

Редактирано от jaytee на 28.09.03 04:43.

Беше й много интересно и забавно. Тя няма никакъв проблем със сексуалната ми ориентация.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Добре де, разкажи ситуацията, кога го разбра, как... и т.н...
(ако искаш естествено)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите