|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | (покажи всички)
Тема
|
Re: линейно-въртящ въпрос
[re: нaив]
|
|
Автор |
Гepиcъм (корав оптимист) |
Публикувано | 25.08.12 11:29 |
|
"Тук вече не е добре. Аз си мисля, че тяло, движещо се по окръжност, има само момент на импулса. Не се движи постъпателно, нали? "
Може би неяснотите идват от понятието "движение по окръжнист". Едно топче въртящо се около център интуитивно се "движи" - в смисъл на преместване - по окръжност, един пръстен който се върти около центъра интуитивно няма такова движение - преместване. Преместване може да се дефинира за всяка негова част, но не за него като цяло. Затова е добре да се дефинира какво е тяло. Според класическата физика това е обект състоящ се от много материални точки ("топчета") които са свързани с някаква връзка. От тук лесно се разплита неяснотата - на всеки обект, който се върти, "топчетата" се движат - имат импулс. И вече за целият обект е важна сумата от тези импулси. За самотно топче движещо се по окръжност, този импулс е различен от нула. За цял пръстен (или друг обект, въртящ се около центъра на масата си), този импулс е нула. Това според мен е разрешението на "противоречието" с Уикипедията :)
Per warez ad scientiam
| |
Тема
|
Re: линейно-въртящ въпрос
[re: нaив]
|
|
Автор |
Шпaгa () |
Публикувано | 25.08.12 11:35 |
|
Аз си мисля, че тяло, движещо се по окръжност, има само момент на импулса. Не се движи постъпателно, нали?
Това понеже се чудите защо съм задала въпроса. Обяснявам защо (и вече спирам, кой разбрал) - защото не следва очевидно, че има и импулс това тяло. В уикипедия не го пише също.
А отговор защо не те устройва? Цитирам оттам:
Твоят въпрос е:
"Е, колелото е неподвижно. Тогава откъде се взима линейният импулс на излетялия обект!?"
И отговорът на Гери е:
"Всяка част от колелото в даден момент има моментна линейна скорост (поради въртенето), съответно импулс. При откъсване си го запазва. Колелото като остатък тръгва в противна посока - преди откъсването частите му имат равен но противоположен (по посока) моментен импулс, за да не се движи като цяло. Реално погледнато, откъсването е относително - можем да разглеждаме откъсването на по-голямата част от по-малката (която е с маса m), така че всяка част си има еднакъв импулс след откъсването."
П.П. На мен това обяснение ми се струва напълно логично.
| |
|
"Всяка част от колелото в даден момент има моментна линейна скорост (поради въртенето), съответно импулс. При откъсване си го запазва. Колелото като остатък тръгва в противна посока - преди откъсването частите му имат равен но противоположен (по посока) моментен импулс, за да не се движи като цяло. Реално погледнато, откъсването е относително - можем да разглеждаме откъсването на по-голямата част от по-малката (която е с маса m),
така че всяка част си има еднакъв импулс след откъсването."
Това е доказателство, че центробежните сили не са фиктивни, както твърдят някои физици , реално си предават импулс и скорост, след откъсването тях вече ги няма, но преди откъсването са действали на всяка механична точка от диска или пръстена. Парчето откъснало се от ротиращ диск , с по малка маса от остатъка , ще има по висока скорост от тази която получава в противоположна посока остатъка от диска с по голяма маса.
| |
|
Може би неяснотите идват от понятието "движение по окръжнист". Едно топче въртящо се около център интуитивно се "движи" - в смисъл на преместване - по окръжност, един пръстен който се върти около центъра интуитивно няма такова движение - преместване. Преместване може да се дефинира за всяка негова част, но не за него като цяло. Затова е добре да се дефинира какво е тяло. Според класическата физика това е обект състоящ се от много материални точки ("топчета") които са свързани с някаква връзка. От тук лесно се разплита неяснотата - на всеки обект, който се върти, "топчетата" се движат - имат импулс. И вече за целият обект е важна сумата от тези импулси. За самотно топче движещо се по окръжност, този импулс е различен от нула. За цял пръстен (или друг обект, въртящ се около центъра на масата си), този импулс е нула. Това според мен е разрешението на "противоречието" с Уикипедията :)
Браво на генчо! този пост ми харесва
| |
|
"ова е доказателство, че центробежните сили не са фиктивни, както твърдят някои физици , реално си предават импулс и скорост"
Това е верно за центростремителните сили.
Per warez ad scientiam
| |
Тема
|
Re: линейно-въртящ въпрос
[re: Гepиcъм]
|
|
Автор |
нaив (тя) |
Публикувано | 25.08.12 13:50 |
|
Е, то е близо до ума, че щом нещо има ъглова и линейна скорост, то ще има и линеен и ъглов момент (импулс и момент на импулса). А явно за всяко тяло (точки от тяло) се отчитат (съществуват) и двете скорости. Вече не ми се вижда странно, че се запазват поотделно.
| |
Тема
|
Re: линейно-въртящ въпрос
[re: Шпaгa]
|
|
Автор |
нaив (тя) |
Публикувано | 25.08.12 13:52 |
|
Сега като го прочетох, какво логично виждаш в това:
Всяка част от колелото в даден момент има моментна линейна скорост (поради въртенето), съответно импулс.
Как може нещо да има линейна скорост поради въртенето!?
П.П. Иначе отговорите ме устройват, обаче се появяват Саргон и Лентикуларис и също обясняват, а Саргон се чуди защо питам. Така че обяснявам първоначалната причина.Редактирано от нaив на 25.08.12 13:57.
| |
Тема
|
Re: линейно-въртящ въпрос
[re: Шпaгa]
|
|
Автор |
B0081 (B0081) |
Публикувано | 25.08.12 13:59 |
|
Какво ще е поведението на топче от периферията, и какво на топчето в центъра, ако всяко от тях се отлепи от въртележката и попадне в такъв улей, като описания по-горе.
Ами Гери нарочно раздели един въртящ обект на малки части за да се проследи поведението на отделните му части (топчета).
С този си въпрос, ти връщташ нещата в първоначално положение.
Ако разглеждаме централното топче като съставно от други по малки топчета, то ще получиш варианта който описа Гери по горе в постовте.
Въпросът е че ти искаш да получиш центално въртящо топче, като го разглеждаш , не като съставно от по малки части, а , като едно цяло тяло (като едно цяло тяло ще рече че във всяка част на тялото имаме една и съща стойност на физ. характеристики, т.е. тялото е в покой.)
Когато се разглежда едно въртящо тяло, разлчните му съставни части имат различни физ. стоности. И това тяло не може да се разглежда като точков обект (в сответна стуация), но ако го раздробиш до точкови обекти, за които ще се пренбрегне въртенето на самите тях , незвисимо в коя част от тялото се намират тези точкови обекти, то централната точка ще се окаже неподвижа.
Другият вариант е постояно раздробяване на по малки съставни части.
Markup
| |
Тема
|
Re: линейно-въртящ въпрос
[re: нaив]
|
|
Автор |
Гepиcъм (корав оптимист) |
Публикувано | 25.08.12 14:02 |
|
"Вече не ми се вижда странно, че се запазват поотделно."
Свиква се :)
Изобщо можем да изведем просто правило: всяко тяло, което не се върти около центъра на масата си, притежава ненулев импулс.
Per warez ad scientiam
| |
|
Как може нещо да има линейна скорост поради въртенето!?
Това е казус, зависи от гледната точка. Права линия, може да се окаже крива, погледната едромащабно.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | (покажи всички)
|
|
|