|
Преди немного време направих за един приятел обзор на устройствата за четене на електронни книги. Той така и не си го потърси, а днес като разчиствах файловете случайно попаднах на него. За да не отиде нахалост труда (много неща разрових из нета и доста време глътна), пък и празници идват, някой може да реши да прави подаръци, реших да сложа по-важната част тук.
Оказа се, че наистина в 2010 г. има бум на такива устройства. Нещо повече, всяко от устройствата има куп разновидности. С което се появяват и проблемите за избора :) И тъй като материала е огромен, а мога да коментирам само малка част от параметрите, съм дал доста линкове с допълнителна информация за преценка – повечето на руски, по-малкото на английски. А са повече на руски, защото съм търсил мнение как читалките се държат с кирилички текстове.
Какви критерии трябва да следва човек, за да избере правилното устройство?
Първо, когато се говори за устройства за четене, основната технология при тях е електронното мастило – e-ink, и новата, която сега навлиза - SiPix. Екраните с подсветка от типа LED или TFT се използуват в друг клас устройства, например таблетите, и въпреки че и на тях може да се чете, тук не става дума за тях – едно че при подсветка очите се уморяват повече, друго че подсветката яде мощно батериите, трето че цената излиза твърде солена.
Второ, масово разпросранените устройства с e-ink са с размери 5-7 инча. В момента малко са моделите с по-голям дисплей (9-11 инча), обикновено с такъв размер се срещат таблетните компютри, като iPod например. Трябва да се отбележи, че размер 10 инча вече става неудобен за ползуване в движение, по трамвай и т.н., но пък е идеален за четене в къщи. Просто защото трябва да се държи с двете ръце, докато 6-инчовите се обхващат и с една.
Трето и най-важното – параметрите на хардуера са много по-маловажни от параметрите на софтуера – доколко може да се мащабира текста, смяна на шрифтове, показване на картинки (и PDF), поддържани формати, и съвсем най-важното – поддържа ли се кирилица или уникод. Без последното ще се наслаждаваме само на английски текстове :(
Четвъто и немаловажно – теглото. Масовите читалки са с тегло 150-350 грама, има монстри по 700-1500 грама, макар някои от тях да си заслужават теглото.
Пето – параметрите на хардуера. Например колко външна памет-карта може да се постави, обикновено 16-64 ГБ, а вградено идват с 1-4 ГБ. Важен параметър е и издръжливостта на батерията. Ако устройството няма WiFi или то не се ползва, обикновено батерията при e-ink устройствата стига за 7000-10000 прелиствания, но може и само за няколко дни/часа да пада – зависи от модела. Важно е дали екранът е сензорен или не – сензорните екрани се отличават с по-малък контраст (освен ако не са по технологията Wacom). Както се изразява един другар – четенето със сензорен екран е като четене на вестник, при това сравнително евтин.
Графиката на такива устройства е 800x600 за тези под 7 инча, и по-голяма за 10 инчовите.
Идеалният начин да се ориентираш в такъв богат избор е или сам да подържиш в ръцете дадено устройство и да се увериш дали е удобно, или да получи мнение на други потребители – по форуми или в личен разговор. Тук съм събрал информация получена основно по втория начин.
Първо, малко обща информация (голяма част от линковете са на руски, защото е търсено мнение как устройствата се справят с кирилица).
Електронните читалки вече си имат и страница в Уикипедията, от където може да се почерпи сравнителна и прясна информация (на английски):
По първият линк, не трябва да се забравя че тази информация в момента бързо остарява и е само ориентировъчна, тъй като бързо се появяват нови модели с нови възможности. Засега тази страница се поддържа доста редовно, макар таблицата да е малко хаотична.
Представяне на различните марки може да се намери на следните адреси:
(добри ревюта но малко повърхностни, предлагат и закупуване, дават цената)
(добри ревюта и тестове за сравнение)
(английски).
Мнения на потребителите могат да се проследят, и да се задават въпроси, на този форум:
(английски)
Да почна с форматите на книгите, които трябва да се поддържат. Разумният минимум:
TXT – на първо място. По възможност и HTML
FB2 – формат, изработен от читателската общност, за несканирани книги (чист текст). Огромната маса свободна художествена литература се разпространява в този формат, например и от Читанката (и в модификацията му FB2-ZIP, архивиран).
PDF – без него за никъде, не е сериозна такава читалка, която не го поддържа. Тук вече идва проблемът с избора, защото сканираният PDF се поддържа по друг начин (като картинки), и може да има проблеми с мащабирането, а различните модели се справят различно.
EPUB – стандартен формат за електронни книги. Има конвертери към него, почти всеки известен формат може да се прехвърли в него.
Останалите формати не са задължителни. DJVU ако не се поддържа, може предварително да се конвертира до PDF или EPUB, макар размера му да нарасне 5-50 пъти. По-надолу съм споменал за един удобен конвертор, програмата Calibre.
Моите предложения.
Kindle
Това е устройството на Amazon. Предлага се в разцветките Kindle 2, Kindle 3 и Kindle DX.
Устройството изглежда така:
Ревюта на възможностите:
Kindle 3 е с 6 инчов дисплей, струва 190 $, издържа батерията му месец четене. Има го във вариант с 3G и без 3G, разликата е 30 $.
Kindle DX е с 9.7 инчов дисплей, подобрен контраст в сравнение с останалите споменати устройства (с технологията Pearl) и добър дизайн. Цена 380 $.
И двата модела могат да се връзват с вградената WiFi към магазина на Амазон и да пазаруват от тях книги, което е удобно за англочетящите. Имат вградени интернет-браузери с лимитирана функционалност. В този модел в дисплея е приложена технологията Pearl, която дава допълнителен контраст.
Недостатъци: ограничен списък поддържани книжни формати: AZW (защитен DRM), Mobi, PRC, TXT, PDF. Първите три са формати измислени от самият Амазон за книгите които се купуват от тях, така че за свободните книги остават TXT и PDF. Бедно, трябва останалите формати да се конвертират предварително до тях. За сметка на това с PDF няма никакви проблеми. Тук трябва да се търси компромис на бедния избор и цената с качеството на четене.
Друг сериозен недостатък е, че поне до април тази година моделите не поддържат кирилица. Не успях да разбера дали това е оправено, през август е трябвало да излезе версия на Kindle 3 с кирилица, а после да се оправят и останалите. Хората си го решават проблема като сменят вътрешният фирмуеър с кирилизиран (от руснаци), как става е описано . Там е описано и как се маха кирилизацията. Друг начин за заобикаляне на проблема е, ако книгите на кирилица се конвертират в PDF с вградени шрифтове. Това го препоръчват и за други устройства с такъв проблем (а те са болшинството). Нещата явно са още твърде пресни, за да има ясно становище по кирилицата.
Устройството има два варианта – US и International. Различават се по възможностите и ограниченията на вграденият вътре 3G.
Nook
Nook не може да се нарече конкурент на Kindle, характеристиките му са по-слаби.
Ето ревю за него:
Екранът на Nook е 6 инча. Има втори допълнителен сензорен екран, с който се управлява. Операционната му система е Android, нещо ново в света на читалките. Може би единственото му предимство пред Kindle е цената му – 149 $ (не броим доставката!), а с добавен 3G модул – 199 $. Тежи 317 гр.
Поддържа форматите: EPUB,PDB,PDF
Има подобни проблеми с кирилицата. Руснаците са направили нов фирмуеър с който се подменя оригиналния, и който поддържа и един допълнителен формат – FB2 на кирилица. А са обяснили как става подмяната.
По мнението на много потребители обаче, които са се двоумяли пред Nook и Kindle, повечето са избрали Kindle.
Sony Reader
Това устройство е доста по-дълго на този пазар, и има доста модификации. Модификациите му се характеризират с номер, но по-голям номер не означава по-нов модел. Първият модел е бил Sony PRS 500, след него се появяват PRS 700, сега са на мода PRS 350 и PRS 600. Устройството позволява маркиране на текст, въвеждане на бележки към текста и др.
В природата се срещат два варианта на PRS 600 – Sony Reader нормален (Pocket Edition), и Sony Reader Touch edition, която дава например възможност да се въвеждат ръкописни бележки. Разликата, естествено, е в цената. Дисплеят му е 6 инча. Форматите които поддържа са PDF, BBeB и EPub, останалите се привеждат до тези с конвертиране, например с програмата
Ето ревю за PRS 600: . Цената на Touch Edition е само 160 $. На се предлага и за 140$. Сензорният екран дава добри възможности за управление (накрая на файла съм сложил препратка към една статия с много фотографии за сравнение на три модела, включая PocketBook)
Проблемът с кирилицата се решава отново чрез смяна на фирмуера например с русифициран.
Моделът PRS 350 е с малко по-малък екран – 5 инча.
Според потребителите, Sony Reader е най-добрият за работа с PDF формат, по-добър и от Kindle. В много други отношения обаче му отстъпва. Особеното при Sony е че няма WiFi връзка. Ето една сравнителна статия:
Последната версия на Sony e Sony Reader PRS 950. Разликата с горните е по-голямия дисплей, 7 инча, и наличието на WiFi. Цената му май е 299 $ (трбва да се провери). Ето описанието му на английски [url=http://www.the-ebook-reader.com/sony-prs-950.html[/url]. Няма информация за проблемите с кирилица. Ето сравнителна статия между него и Kindle, (английски). Kindle леко надделява.
Qumo Libro
Това е интересно устройство, което досега не бях чувал. Оказва се с много интересни характеристики.
Екран e-ink 6 инча. Тегло 260 грама.
Поддържани формати: TXT, PDF, HTML, CHM, ePub, FB2, PDB, RTF, DJVU, FB2 ZIP, FB2 RAR , аудиоформати: MP3, WMA, OGG, WAV , графически: BMP, PNG, GIF, JPG, TIFF. Направо красота.
Хубавото е че акумулатора му е сменяем, от повечето мобилни телефони стават. Издържа до 12000 прелиствания. Има датчик за положението, т.е. ако се завърти с дългата страна хоризонтално, завърта (и увеличава) изображението. Твърдят, че с нов фирмуеър, предлаган на самият официален сайт, се увеличавала бързината на прелистване и се добавяли част от споменатите формати (включая DJVU). Версията на фирмуеъра е 2.1. Производителя обещава, че с подобряване на фирмуера ще могат да се разширяват и възможностите на устройството в бъдеще.
Има вградено радио, може да се слагат слушалки. Добре се справя с PDF.
Кратко ревю: и подробно . Още впечатления и и . Устройството е много близко до Kindle 2 като изпълнение.
Цена около 220$ (трябва да се провери).
Най-важното – справя се прекрасно с кирилица! Това бих си купил и аз. Само че бих почакал малко. Фирмата работи, малко след анонса на Qumo Libre (който беше в началото на тази година) се появи анонса на Qumo Colibri. Поддържа почти същите формати, дисплеят е малко по-малък – 5 инча (което е неудобство), тежи само 150 грама, дебело е само 8 милиметра :) Което означава че има шанс в скоро време официално да се появи (а не да се сменя ръчно фирмуера) модел който да е с изчистени недостатъци. Изводът е: да се потърси повече информация, и да се хвърля по едно око на официалния сайт. Засега намирам руското представителство на фирмата, . Самата компания е южнокорейска. (). Поддръжката на кирилица е заради руския пазар, т.е. такова устройство трябва да се внася чрез Русия.
И накрая още едно устройство без проблеми в кирилицата.
PocketBook
Това устройство е дело на украинска компания (PocketBook USA, Inc). Има няколко модела. Разработчиците са насочили един от моделите към образованието, като заместител – електронен учебник (модел 901). По разбираеми причини то няма проблеми с изобразяване на кирилица.
Ето малко ревю:
А има страница, водеща към ревюта на моделите (на английски).
Модел PocketBook 301.
Екран 6 инча. Цена 180$. Тегло 155 гр. Живот на батерията: 100 дена непрекъснато включено устройството, или 10000 прелистени страници.
При завъртане си променя ориентацията на текста.
Поддържани формати: PDF, EPUB, Fb2, FB2.zip, TXT, RTF, HTML, PRC, CHM, DJVU, DOC, EPUB, TCR + MP3, JPG, BMP, PNG, TIFF.
Добре се справя с PDF – има повече възможности за управление с цел добра визуализация.
Има вградени речници за превеждане. Има програми, с които могат да се конвертират външни речници в неговия формат.
Едно лично мнение:
Много полезна статия:
Ревю на английски:
Модел PocketBook 302. Управлява се основно чрез Touch Screen, сензорно.
Екран 6 инча. Тегло под 300 грама. Цена към 199$ ().
Поддържани формати: FB2, FB2.ZIP, TXT, PDF, DJVU, RTF, HTML, PRC, CHM, EPUB, DOC, TCR (каквото се сетиш, а каквото не се сетиш – Calibre е насреща). Вграден WiFi и Bluetooth.
Ревю:
PocketBook има ред по-нови решения: 360, 600, 901, 902. Те включват възможностите на 301, с ред допълнения и поправки, естествено за сметка на цената. Ето кратко ревю за модели 600 и 902 Pro: . Устройства над средния клас, предполага се цена на модел 902 от около 450$. Има 10 инчов екран, и е повече за домашно ползване. Модел 602 има 6 инчов екран и цена около 280$. Всичко им е на шест. Интересното е, че цените на PocketBook в началото са високи, а после спадат доста с времето, стига човек да може да чака. Тук вече ако някой прояви интерес към другите модели от серията, може сам лесно да разшири проучването.
Най-добрата вест е, че разработчиците на PocketBook предлагат SDK – средство, с което програмистите могат да пишат програмни за устройството и да развиват системата. Което предполага развитие в бъдеще.
За любителите на нещо от по-висок клас мога да препоръчам . Има сензорен екран, но с технология, не намаляваща контраста. Малко тежичка (към 300-450 грама), но яде всякакви формати книги, има почти пълноценен интернет браузер в нея (достъпен от вградения WiFi). За руския пазар се продава с русификация (демек без проблеми за кирилицата). Цената му (за Русия) е от порядъка на 450-500 $, но напълно си я заслужава.
От същият клас е и Asus DR-950, с екран 9 инча. Цената му още не е ясна, в момента усилено се анонсира, още не е на пазара но се очаква всеки момент.
Заключение
Лично на мен ми се нравят PocketBook 301 или 602, Sony Reader PRS 600, Kindle 3 или DX, и Qumo Libro. (в посоченият ред, субективно). Но бих се поинтересувал още за тъмните им страни преди да купувам :)
Няколко предупреждения накрая:
- да не се натискат екраните. В основата на повечето модели под светомоделиращият слой стои много тънко огледало, което може лесно да се пукне. Пукването се счита за извънгаранционна повреда, и смяната на дисплея излиза почти половината цена на устройството. Затова трябва да се пренасят в калъфите, без удари.
- Проблемът с гаранционната поддръжка. Устройства купени извън България е добре да имат международна гаранция, за да може да се консумира поддръжката. И разбира се, наблизо трябва да има оторизиран сервиз който да се заеме. Което при положение че у нас не е развит силно вносът на такива джаджи, е проблем.
- смяната на фирмуер различен от предлаганият на официалните сайтове носи риск устройството да замълчи завинаги.
Едва ли съм прецапал много от морето информация, налична по въпроса, но може да е полезно. Може на някой да послужи за добър отскок в дълбините
|
[
