|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | >> (покажи всички)
Тема
|
Съдбата!!!
|
|
Автор |
Shadowfury (Ba6tarikat) |
Публикувано | 10.04.04 10:05 |
|
Аз се чудих доста над въпроса и достигнах до заключението ,4е кой 4овек е толкова могъщ за да контролира съдбата си - това да срещне своята "половинка" и всякакви други възможности !!В крайна сметка ние си мислим ,че правим избора ,а всъщност така ли е !!! Е да може да се обясни ,че срещата на "половинката" се изразява в това ,че минаваш покрай някой/я и протича химия ,АМИ - не е така !!!!!!!
Ами идеята ,че някой е "роден за да бъде писател" (примерно) и тем подобни ,това е съдбата -това което ни предразпределя за някой -нещо и за нищо друго !!!! И това не е ли МАТРИЦАТА???????
Идеята ми е ,вие мислите ли се за достатъчно "могъщи" за да контролирате съдбата си или -не!!!????????
Seeing is believing!Редактирано от Shadowfury на 10.04.04 10:07.
| |
|
Аз се мисля за достатъчно силен, за да се опитвам да направя нещо с ежедневието си, с живота си за след месец и въобще занапред...
В живота ни има неща, които се случват независимо от нашите усилия, чувства, мисли, въжделения. Има и такива, които се случват именно благодарение на тях. И, ако във втория случай аз виждам умисъл (нашата собствена), то в първия такава няма. Не вярвам в писаната съдба (макар, че винаги има място за съмнение в не-вярата).
Животът ни е всичко това, което ни се случва, независимо дали е резултат от нашите усилия и желания или напротив, въпреки тях.
Мисля си, търсенето на обяснение в някаква свръх сила е плод на нашата слабост, когато тежестта на битието ни е толкова непосилна, че заплашва да ни смаже; и тогава на помощ идва Богът. Или по-точно вярата в него....
------------------------
Слушай беззвучието...
| |
|
Е, аз поне се опитвам - с променлив успех.
По-скоро действам не принципа, че трябва де се опитам да направя каквото мога, пък резултата...
Обикновено обаче, ако започна да дълбая на такава тема - аз ли контролирам живота си или той просто рси следва предварително опрелелена линия си докарвам пристъпи на параноя.
| |
Тема
|
Съдбата, истината и красотата...
[re: Shadowfury]
|
|
Автор |
Cabel (fulborg) |
Публикувано | 12.04.04 00:05 |
|
... са субективни понятия.
Единствено истината става обективна, когато се съберат достатъчно субективни истини ("да" или "не").
Вземи за пример Лили от съседната улица. На теб ти харесва страшно много, но не и на някой твой приятел. Най-свежия пример за това е ако си гледал "Мис България 'която-и-да-е-година'" Аз съм сигурен, дотолкова, че да си заложа лявата ръка (по-лявата), че ако ида на дискотека Петък вечер ще намеря поне 5 (пет) момичета, които са по-красиви от Мис България. Ти на какво мнение си? Прав ли съм?
Колкото до съдбата (дори не знам дали е с главно "с")... Има неща, които можеш да промениш, а други - не. Тези, които не можеш, са независими от теб, дори и да не го осъзнаваш. Аз например не мога да заобичам математиката, защото ми е била трудничка в даскало, а т'ва се дължи на ДНК. Това, че някои хора стават математици, други поети, трети режисьори е просто заложено, но не съдба. Т'ва е "random"-а на организмите. К'во да го правиш?
Промяна на "съдбата" (аз твърдо я отричам като съществуване) се прави постоянно, защото не ти е известна. Не знаеш дали в съдбата ти е записано, че ще те блъсне автомобил (не се пожелава) днес в 14:32 на кръстовището на "Плиска", така че не можеш да го заобиколиш и да минеш от там в 14:51... а ако е 14:51 в съдбата? Не можеш да промениш нещо, което не знаеш.
С един приятел си говорехме веднъж дали наистина живеем в Матрицата. Сигурен съм, че този спор сте водили и вие. Стигнахме до извода, че нещо, което не може да бъде доказано, се счита за невярно.
Друго и последно: "Защо всичко лошо, което ни се случи, наричаме 'съдба', а всичко хубаво - 'късмет'?"
Не помня къде го видях, но мисля, че има повод за размисъл.
| |
Тема
|
Re: Съдбата, истината и красотата...
[re: Cabel]
|
|
Автор | Ивo (Нерегистриран) |
Публикувано | 12.04.04 15:51 |
|
Едно влакче с вагончета тръгва от София и може да стигне до:
Видин, Русе, Бургас, Варна, Пловдив, и всички други гари - това е неговата съдба. До тези градове съдбата във вид на ЖП компания е пожелала да сложи релсички. Съдбата на влакчето са тези гари, а до коя гаричка ще стигне - това е въпрос на свободен избор за влакчето. Може да определи Русе за свои избор, но може и Бургас. Така влакчето си има неотменна съдба, но си има и свободен избор.
Затова и оракула вижда само до там където стигат решенията на влакчето - до следващото разклонение. А между разклоненията - до следващото решение - там оракула е безпогрешен. После на розклонението "в едната си ръка държиш твоя живот в другата този на Морфеус" - какво ще избереш не знам и не мога да предсказвам твоите избори.
А общо взето тази тема братята заявяват веднага още в първата среща с оракула - има ли или няма неотменима съдба
"въпросът които ще те мъчи после е дали щеше да бутнеш вазата ако ти бях казала..."
| |
Тема
|
Re: Съдбата, истината и красотата...
[re: Ивo]
|
|
Автор |
Cabel (fulborg) |
Публикувано | 13.04.04 16:35 |
|
Нека те поправя: тя му КАЗА, да не се притеснява за вазата, като после го замисли с думите "Въпросът който ще те мъчи по-късно е дали щеше да бутнеш вазата ако НЕ ти бях казала."
| |
|
Ето как виждам нещата аз.
Живота ни е предопределен в най-общи линии, т.е. има си нещо като Съдба (за мен тя е с главно С). Но на нас ни е предоставен избор. Представи си живота като мрежа от пътища. Вървиш, вървиш и стигаш до кръстопът. Ето тук е твоя избор - на къде да тръгнеш. И тръгнеш ли веднъж по даден път, няма връщане назад. Нещата вече не ги контролираш.
Това е доста простичко, но не знам как инъче да го обясня.
Всяко действие си има свое обратно по посока и равно по сила противодействие. Под съдба може да разбираме и това.
В смисъл, че съдбата/хода на събитията се определя от действиятана всички хора. Ние взаимно си влияем и често пъти зависим един от друг без да го съзнаваме. Бъдещето се променя всеки миг в зависимост дали направим или не направим нещо, дали ще кажем нещо или ще си премълчим. Ако това е наистина съдбата.... е тогава не можем да сторим почти нищо, освен да живеем както можем/искаме!
Впрочем, как може да обядва човек, без да си е изяснил има ли Бог?
| |
|
Съдбата е едно уравнение а ние сме променлива в него.От нас зависи дали да бъдем нещо различно от 1 в умножението и различни от 0 в събирането или да бъдем такива каквито ни се иска,за да направим промяна в крайния резултат.Малко математическо обяснение ама такъв си ми е профила
| |
|
), че ако ида на дискотека Петък вечер ще намеря поне 5 (пет) момичета, които са по-красиви от Мис България
Минимум пет по всяко едно време
| |
|
Съдба=това, което искам+това, което правя+това, което се случва и не зависи от мен.
Бог=търсенето на Съвършенство от хората. Неохристиянство (нот май айдиъ), търсене на някой по-могъщ от нас, който ще поеме и нашата отговорност и нашата вина, за да не живеем сред отговорност ние, за да не живеем сред Свобода.
Съмнението му е майката. Баща няма.
неосъзнато...ще крещя...от оранжево и очи през стъкла
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | >> (покажи всички)
|
|
|