Краят на Матрицата..... така и не го разбрах мисля...а и така и не се намери някой да ми обясни с две думи какво става. Изведнъж нещата ми се изгубиха и всичко се разви много бързо.

Та.... 'обяснено' ми бе, че краят е следният - Всичко е обречено да се повтаря. Нео си го прибраха, Тринити умря (хех, това го бях разбрала), Смит го убиха (да, и това ясно) и всичко отново ще продължи да се повтаря. Без край.

Та... това ми се казва от човек, който е разочарован от края, защото е хепи ендов... питам го какво му е хепи-то, нашия нали замина. Ето кое е хепи-то - че всичко нали продължава да се повтаря. А какъв е другият вариант, питам аз? - Смит да беше победил. - Но тогава какво щеше да стане? Той беше еднакво вреден и за хората и за машините. Именно, отговаря моят приятел, убиха Смит и всичко продължава, а за да свърши всичко Смит трябва да победи. Аз съм в недоумение. Той дообяснява - Смит побеждава. Той не е нито за едните, нито за другите. И той унищожава света и себе си. Не остава нищо. Това е края.

Дано не ме чете сега, че :)))

А вие какво мислите за това?

неосъзнато...ще крещя...от оранжево и очи през стъкла

Ам чи правилно ти е казал човека!
Ако Смит беше оцелял - щеше да унищожи света!
А така, след като е мъртъв хората и машините имат възможност да преразгледат преоритетиете! Може пък и до оцелеят!

BTW и аз бях разочарована че краят като цяло беше щастлив! Щеше ми се да натрият носа на хората!(Заслужаваме си го!)

Предай нататък!!!

Смит стана причина хора и машини да се убединят,за да оцелеят.Винаги се получава така-трябва да се пояяви външна опастност,за да се обедини група от хора,в случая и машини
Поне хората печелят това че няма да бъдат преследвани и всеки който иска да излезе,ще може да го направи.А и могат да разчитат на обещанието на Архитекта,защото както ток казва,той не е човек та да не изпълнява обещанията си

И мен ме разочарова края - много беше плосък. Фиктивно примирие от ден до пладне, зациклена Матрица и така.
но това сме го дискутирали

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ми това е краят. На презарежданията. Аномалията Нео беше по-различна от предшестващите. Този път и с якото рамо на Оракула, явно. Явно в контекста на нейното желание да принуди машините да спрат поробването на хората и цикличното унищожение на Зион. Да се спре войната. И го постигна. С развитието на Нео като свръх аномалия (спрямо предшестващите) се разви и балансьорът на тази свръханомалия - Смит. Който всъщност принуди машините да приемат мира. Краят и на двамата е логичен. И на Тринити покрай единия от тях (Нео). А загадъчното подмятане на Оракула, че може един ден пак да видят Нео може би значи, че Нео - реален не е мъртъв. И когато дойде в съзнание, ще се върне в Матрицата, но вече като обикновен човек, а не като аномалия (Избран)... Може би аномалии повече няма да има, защото Матрицата ще се крепи изцяло на свободния избор и няма да има никакви подсъзнателни желания за излизане от Матрицата (които явно са генератор на възникващата във времето аномалия), защото всички, които са в нея, ще бъдат там съвсем доброволно.

------------------------
Слушай беззвучието...

Така звучи по-добре Не знам обаче какво от всичко което се изговори в този клуб са имали в предвид сценаристите Ние си доразвиваме философията, всеки от своя гледно точка.
Знам обаче, че на мен третата Матрица все още ми харесва страшно много
Всеки път като я гледам си откривам нещо ново или го поглеждам от нов ъгъл... това ми харесва в цялата трилогия по-принцип

Няма пряк път до там, където си струва да отидеш!

С развитието на Нео като свръх аномалия (спрямо предшестващите) се разви и балансьорът на тази свръханомалия - Смит

би било против смисъла на филма Нео да остане жив с възможностите,които има.Все пак той се появява такъв какъвто е точно за да се уравновеси уравнението и да компенсира променливата Смит.Ако Смит изчезне,трябва да изчезне и Нео,защото остава некомпенсирана ниша

Да де, само дето смятам, че Смит е функция на Нео. Тоест появява се като отклонение, за да балансира Нео.

------------------------
Слушай беззвучието...

Няма победител. Постига се баланс. Поне така аз виждам нещата.
А, и хората придобиват правото на избор - ако щеш излизай, ако щеш - стой си в Матрицата. Равновесие до следващата аномалия. Морфей отива да търси някой нов Нео. Или пък - вече знаейкиу че се намират в Матрица, хората не се нуждаят от водач или Избран за да се освободят. Възможностите за различни тълкувания на въпроса ми харесват - това дава свобода, а не ти заявява: авторите искат да кажат че... и прочее простотии. Избери си финал и изход от историята и той си важи за теб. Друг пък си има свой финтал.

Умни приятели имаш dete. Дръж го този ценен е!
Тази история винаги така се разказва с отворен финал. Готините хора винаги идват на света а стях се домъкват и изродите Смитовци. Намираш някаква сила или правиш някакво откритие и все се намира някой олигофрен дето да ползва същото това откритие за да унищожи себе си и всичко наоколо. Остава само радостта от факта, че може да стигнеш дотам, че да виждаш със затворени очи това дето другите и с отворени не виждат. И тогава смъртта вече не е край а излизане от поредната матрица и отиване на още по-красиво място. Затова е хепиенд. Иначе е глупаво да мериш енда дали и хепи или не според това кой е умрял и кой не. Ако беше така още в средата на първа серия Нео си умря за Матрицата. Забелязяли ли сте, че в повечето шибани филми всички все за животчето си се борят и накрая се раздават наградите - лошия умира падайки отвисоко а главния олигофрен оживява с някоя пичка. Нищо че по средата на филма са изтрепали един-два самолета с невинни хора. Важно е накрая главния герой да оттърве гадната си мутра че да ни го пробутат да я гледаме в още две три серии. Ама това не е хепи-енд. Хепи енд е че накрая Дикаприо умря в титаник, нали Миленче.