Аз се чудих доста над въпроса и достигнах до заключението ,4е кой 4овек е толкова могъщ за да контролира съдбата си - това да срещне своята "половинка" и всякакви други възможности !!В крайна сметка ние си мислим ,че правим избора ,а всъщност така ли е !!! Е да може да се обясни ,че срещата на "половинката" се изразява в това ,че минаваш покрай някой/я и протича химия ,АМИ - не е така !!!!!!!
Ами идеята ,че някой е "роден за да бъде писател" (примерно) и тем подобни ,това е съдбата -това което ни предразпределя за някой -нещо и за нищо друго !!!! И това не е ли МАТРИЦАТА???????
Идеята ми е ,вие мислите ли се за достатъчно "могъщи" за да контролирате съдбата си или -не!!!????????

Seeing is believing!

Редактирано от Shadowfury на 10.04.04 10:07.

Аз се мисля за достатъчно силен, за да се опитвам да направя нещо с ежедневието си, с живота си за след месец и въобще занапред...
В живота ни има неща, които се случват независимо от нашите усилия, чувства, мисли, въжделения. Има и такива, които се случват именно благодарение на тях. И, ако във втория случай аз виждам умисъл (нашата собствена), то в първия такава няма. Не вярвам в писаната съдба (макар, че винаги има място за съмнение в не-вярата).
Животът ни е всичко това, което ни се случва, независимо дали е резултат от нашите усилия и желания или напротив, въпреки тях.
Мисля си, търсенето на обяснение в някаква свръх сила е плод на нашата слабост, когато тежестта на битието ни е толкова непосилна, че заплашва да ни смаже; и тогава на помощ идва Богът. Или по-точно вярата в него....

------------------------
Слушай беззвучието...

Е, аз поне се опитвам - с променлив успех.
По-скоро действам не принципа, че трябва де се опитам да направя каквото мога, пък резултата...
Обикновено обаче, ако започна да дълбая на такава тема - аз ли контролирам живота си или той просто рси следва предварително опрелелена линия си докарвам пристъпи на параноя.

... са субективни понятия.

Единствено истината става обективна, когато се съберат достатъчно субективни истини ("да" или "не").

Вземи за пример Лили от съседната улица. На теб ти харесва страшно много, но не и на някой твой приятел. Най-свежия пример за това е ако си гледал "Мис България 'която-и-да-е-година'" Аз съм сигурен, дотолкова, че да си заложа лявата ръка (по-лявата), че ако ида на дискотека Петък вечер ще намеря поне 5 (пет) момичета, които са по-красиви от Мис България. Ти на какво мнение си? Прав ли съм?

Колкото до съдбата (дори не знам дали е с главно "с")... Има неща, които можеш да промениш, а други - не. Тези, които не можеш, са независими от теб, дори и да не го осъзнаваш. Аз например не мога да заобичам математиката, защото ми е била трудничка в даскало, а т'ва се дължи на ДНК. Това, че някои хора стават математици, други поети, трети режисьори е просто заложено, но не съдба. Т'ва е "random"-а на организмите. К'во да го правиш?

Промяна на "съдбата" (аз твърдо я отричам като съществуване) се прави постоянно, защото не ти е известна. Не знаеш дали в съдбата ти е записано, че ще те блъсне автомобил (не се пожелава) днес в 14:32 на кръстовището на "Плиска", така че не можеш да го заобиколиш и да минеш от там в 14:51... а ако е 14:51 в съдбата? Не можеш да промениш нещо, което не знаеш.

С един приятел си говорехме веднъж дали наистина живеем в Матрицата. Сигурен съм, че този спор сте водили и вие. Стигнахме до извода, че нещо, което не може да бъде доказано, се счита за невярно.

Друго и последно: "Защо всичко лошо, което ни се случи, наричаме 'съдба', а всичко хубаво - 'късмет'?"
Не помня къде го видях, но мисля, че има повод за размисъл.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Едно влакче с вагончета тръгва от София и може да стигне до:
Видин, Русе, Бургас, Варна, Пловдив, и всички други гари - това е неговата съдба. До тези градове съдбата във вид на ЖП компания е пожелала да сложи релсички. Съдбата на влакчето са тези гари, а до коя гаричка ще стигне - това е въпрос на свободен избор за влакчето. Може да определи Русе за свои избор, но може и Бургас. Така влакчето си има неотменна съдба, но си има и свободен избор.
Затова и оракула вижда само до там където стигат решенията на влакчето - до следващото разклонение. А между разклоненията - до следващото решение - там оракула е безпогрешен. После на розклонението "в едната си ръка държиш твоя живот в другата този на Морфеус" - какво ще избереш не знам и не мога да предсказвам твоите избори.
А общо взето тази тема братята заявяват веднага още в първата среща с оракула - има ли или няма неотменима съдба
"въпросът които ще те мъчи после е дали щеше да бутнеш вазата ако ти бях казала..."

Нека те поправя: тя му КАЗА, да не се притеснява за вазата, като после го замисли с думите "Въпросът който ще те мъчи по-късно е дали щеше да бутнеш вазата ако НЕ ти бях казала."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ето как виждам нещата аз.
Живота ни е предопределен в най-общи линии, т.е. има си нещо като Съдба (за мен тя е с главно С). Но на нас ни е предоставен избор. Представи си живота като мрежа от пътища. Вървиш, вървиш и стигаш до кръстопът. Ето тук е твоя избор - на къде да тръгнеш. И тръгнеш ли веднъж по даден път, няма връщане назад. Нещата вече не ги контролираш.
Това е доста простичко, но не знам как инъче да го обясня.

Всяко действие си има свое обратно по посока и равно по сила противодействие. Под съдба може да разбираме и това.
В смисъл, че съдбата/хода на събитията се определя от действиятана всички хора. Ние взаимно си влияем и често пъти зависим един от друг без да го съзнаваме. Бъдещето се променя всеки миг в зависимост дали направим или не направим нещо, дали ще кажем нещо или ще си премълчим. Ако това е наистина съдбата.... е тогава не можем да сторим почти нищо, освен да живеем както можем/искаме!

Впрочем, как може да обядва човек, без да си е изяснил има ли Бог?

Съдбата е едно уравнение а ние сме променлива в него.От нас зависи дали да бъдем нещо различно от 1 в умножението и различни от 0 в събирането или да бъдем такива каквито ни се иска,за да направим промяна в крайния резултат.Малко математическо обяснение ама такъв си ми е профила

), че ако ида на дискотека Петък вечер ще намеря поне 5 (пет) момичета, които са по-красиви от Мис България

Минимум пет по всяко едно време

Съдба=това, което искам+това, което правя+това, което се случва и не зависи от мен.
Бог=търсенето на Съвършенство от хората. Неохристиянство (нот май айдиъ), търсене на някой по-могъщ от нас, който ще поеме и нашата отговорност и нашата вина, за да не живеем сред отговорност ние, за да не живеем сред Свобода.

Съмнението му е майката. Баща няма.

неосъзнато...ще крещя...от оранжево и очи през стъкла