.( / Фен клубове / Филмови / Матрицата

същото чувствам и аз...От малък още..Спомням си, преди време, когато бях още ученик , пътувах в автобуса и наблюдавах ръката си и се питах кои сме и защо сме на тази земя. Звучи налудничаво, знам, тогава бях на 12 години и ме беше налегнала депресия, може и от това да са ми идвали подобни мисли. И тогава, изведнъж отговорът проблесна в съзнанието ми, видях целия смисъл, сякаш се събудих, но всичко се случи за части от секундата, след което дори нямах спомен ,че това е било.
Винаги ме е преследвало чувството, че ще се събудя изведнъж. Може би това е било породено от факта, че се сблъсках с несправедливостите на живота още в детството си.
Не ми е трябвало филм, като Матрицата,з а да се събудят подобни мсили в мен. Просто , като гледам този филм сега,с е досещам, малко по малко, за какво съм си мислил и разсъждавал навремето. И че идеите, които са изказали авторите на филма, са същите , които са ме тормозили винаги. Затова и, коагто гледах Матрицата 1, изпаднах в нещо като параноя , не можах да заспя през цялата нощ. Тормозеше ме такова едно, нагнетяващо чувство, което не можех да си обясня от какво е било породено.
И аз имам спомени от несънувани сънища. Спомен от бъдеще в миналото сякаш, или може би спомен от някакъв свят, който ни е принадлежал, а сме го изгубили. Или сме били изтръгнати от него.
Мислих си тези дни, че ако наистина живеем в Матрицата, то може би това е Първата и за да може да бъде създадена тя, е трябвало да се "набере" материалът( хората) насилствено.
Има нещо нередно в този свят и може би това е неосъзнаваното чувство, че това всъщност не е нашият свят.
Но защо е трябвало да се случи, кому е било нужно, какъв е смисълът на всичко това. Може би Христос затова е дошъл, да ни събуди от дълбокия сън или, най-малкото , което е можел да стори в онези времена , е да посее семената на Просветлението.