Е добре!
Сега си пънкаме мозаците какво ще стане накрая! И баз държа че колкото и да сме близо всички ще останем изненадани от нещо във филма!
Ами след това - след като разберем финала? За каво ще си чешем езиците? Сигурно да анализираме ситуацията предполагам.
Дано този клуб да остане не само посветен на Филма, но и за Матрицата като начин на живот!
Уф! Кви ги дрънкам!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от She-Wolf на 03.10.03 19:34.

Дано.

ако под начин на живот имаш впредвид това дали даден човек вярва че живее или не в матрица ..ако си следял мненията то доста от хората в клуба не мислят че живеят в матрицата.а ако имаш нещо друго впредвид-обесни

За жалост нямам възможност да следя темите постоянно!
Виж сега - аз просто си говорех с недомлъвки затова не сме се разбрали
добре!
Под "начин на живот" нямам в предвид дали някой вярва че Матрицата е нещо
различно от измислица!
Но я се огледай, опитай се да усетиш нещата с душата си - не да ги обмисляш!
Ако започнеш да обмисляш подбни неща, свързани с тайнството на живота ти, ще
изгубиш нишката на реалността и ще попаднеш в самозаблуда (Хората сме царе в
изкуството на самозаблудата)!
Знаеш ли какво виждам аз? Комвейрно производство - преди в комунизма и
социализма, сега в демокрацията и капитализма! Каквато и да е маската на
Властта най-лесно е да се управляват само еднакво изглеждащи и мислещи
"овци" - там в кошарката, в "матрицата". Винаги има по една черна овца дето
е намерила пролука в оградата и се измъква на свобода само за да открие че
навън я чакат глутница изгладнели вълци!
Има толкова много хора на които им харесва да живеят в блаженството на
незнанието и самозаблудата. Те просто не искат да се измъкнат от Матрицата.
Че защо им е да се страхуват вечно от вълците, като в кошарката хем ги
хранят, хем ги поят, хем от вълци ги пазят... От време на време някоя овчица
отива на заколение и след това в Рая! Какво от това! Всички се радват за
нея - нали е напуснала "грижите" на тоя свят и е отишла на по-добро
място!... Ама и черните овчици не са малко! Когато веднъж излезеш навън и
узнаеш истината, не можеш никога вече да си затвориш очите за нея! Истината
е колкото прекрасна, толкова и ужасна... Борбата за оцеляване е тежка и е
толкова лесно да се откажеш, просто да се предадеш на вълците... Но рядко го
правиш! Доста честичко в главата на черната овца се върти въпроса "Защо ми
беше да излизам навън! Тука нищо не е сигурно!"... "Защо не изпих другото
хапче?"... Но стиска зъби и продължава да се бори за "свободата" на другите!
Какво да се прави ние хората сме си стадно животно....
Не знам кой е прав и кой крив!...
Знам само че и невежеството, и истината искат много жертви, и че не е лесно
да се живее нито с едното, нито с другото!!!
Това се опитвах да кажа! Вярно, твърде образно се изразих, но мисля че така
е по ясно!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

да,сега е по-ясно.наистина,всеки от нас живее в някаква матрица....и найстина понякога да прогледнеш,означава да те боли

Хубаво го казваш за твоите млади години.

Матрицата си е матрица и от нея за съжаление не можеш да избягаш.
Може и да се измъкнеш, но то си е за известно време.
Ако останеш дълго време извън нея ставаш аутсайдер.
Знам ли, вероятно е възможно да живееш на ръба - хем да си в Матрицата,
хем да опазиш душата си от нея.
имам предвид съорразяване с околния свят и общество дотолкова, че да не те вкарат в заведение с учтиви млади хора олбечени в бяло. Но и да не приемаш всичките и закони.
Засега аз успявам да балансирам, ще видим до кога.
Интересното е, че много от хората, които познамач си харесват живота в Матрица. По сигурен е...

Трябваше досега да си разбрал че годините не определят всичкомалко са момичетата на моята възраст които ме разбират,да не кажа че няма,докато по-големите успяват или поне се опитавт и ми е по-лесно и приятно да говоря с тях

невъзможно е .колкото и да балансираш,винаги си заклеймяван от повечето хора,дори да не са те вкарали при учтивитеважното е да не ти пука.аз например съм понякога наркоман,понякога педал,понякога тотално издухал..абе на окй каквото му харесва

Хм, и тук те разбирам. За мен важи същото, за това. Ама, повярвай ми, ако не всичко, то доста се определя от годините.

Ами аз отдавна живея на ръба. Резултатът е, че се оказах съвсем сам или почти сам. Нищо, че хората наоколо ми държат на мен. Но те, както казваш, си харесват или по-скоро приемат живота в Матрицата такъв, какъвто е. Приемат правилата. И според тях градят представите си за щастие и нещастие.

има една песен на "Ахат" която много харесвам-"Черната Овца"
там се пее: "Аз сам си избрах тази съдба,вечната черна овца".не знам за теб но поне аз наистина сам си я избрах

И аз не знам... за мен.
Както казваш, проблемът е в избора. Оракула викаше на Нео, че той не бил отишъл при нея, за да разбере какъв избор ще направи, той вече го е направил, а защо го прави. Аз обаче не мога да се добера до нея, та не знам...

аз съм го направил.ти също но не си го осъзналпиини една домашна,после още една и още и може и да разбереш защо си го направил....

видя ли какво направи КАбела с нас-почнах и аз да давам съвети за пиене

Така де, и по този начин съм ходил при оракула. Ама ми се струва твърде ненадежден.
А за Кабеларий какво да кажа, такъв си е той, провокатор. Сигур е някой от агентите, със задача да доведе до морално разложение всички, които искат да се пробудят от големия сън.

Може да съм на 18, но се чуствам като на 118!
Живота никога не пита на колко си! Или успяваш да се сблъскаш с неговото истинско лице или те заматричват завинаги!Няма средно положение!
Това обаче не значи че не можеш да оцелееш когато си на границата - хем да не си аутсайдер, хем да се спасиш от Нея!
Но каквото и да избереш винаги е трудно! Даже да се примериш с Матрицата е трудно дори да не осъзнаваш съществуването й!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Ataclena на 15.10.03 16:50.

Не вярвам опияняващите ви средстав да помогнат с нещото!
Истината е в нас и в онези паралелни Вселени които без да осъзнаваме посещаваме в сънищата си...

Мале колко съм ненормална!
В тия клубове съм написала достатъчно неща за да ме тикнат в стая с меки стени!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

гордей се,скъпа с това!бъди различна,така другите ги е яд!

I've been living a lie!
There's nothing inside!

How can you see into my eyes like open doors,
leading you down into my core!

Гордея се и още как!
Когао знаеш нещо което другите не го знаят ... и съзнаваш тяхното незнание... Това е ... как да го кажа.... нещо неуписуемо и невероятно!Чустваш се истински жив!

"Аз знам че нищо не знам, но другите и това не знаят!"(забравих кой го беше казал т`ва, май Сократ)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Щом мислиш така - занчи си спасена!
Не губи надежда и не спирай да сънуваш!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А аз - умрял. Тъй като на никого не мога да покажа истината, щото изглежда твърде ненормална. И започвам и аз да изглеждам такъв в очите на приятелите ми. Сега се сещам, имам една позната, откачена. Доказано болна. Като дойде при мене, изпада в изстъпление: "Тия мръсници, виж, докараха ми тремор" - показва ми трперещите си ръце. "Кои са тия, еди коя си" - питам аз. "От първо районно, пребиха ме!" "Как те пребиха бе?" "Как! - по ефира!, не спират да ме тормозят." Това вече ми е познато. Сдържам усмивката си. Не защото не ми е смешно. А защото е болна. "Болна", ама според нашите, на нормалните, разбиранията. Ами, ако тя казва истината? И само тя има сетива да я види. А ние сме слепите?
Разказах за нея, защото се сетих, че и на мен гледат не насеризно за много неща, които чувствам, че са истина, но не според разбиранията на околните. "Преследват ме, защото аз съм най-нормалната от всички!" Аз също се чувствам съвсем нормален. Колко са относителни нещата.

Редактирано от Maystora на 17.10.03 23:37.

проблема е че не можем да бъдем сигурни точно в това-не сме ли ние слепите?! никой никога не може да бъде сигурен.

Не можеш да угодиш но всички тъй или иначе...
Ако си много учтив, ще те заклеймят неучтивите и обратно...
Така че все трябва да имаш някакво равновесие и да решиш дали си струва
да ти пука от някого и от кого...

Майсторе, човек винаги е сам.
Харесва ли ни иле не - това е положението.
не трябва да взимаме рпрекалено навътре тези неща,
защото точнто така се стига до стаите с меки стени, както вече е казано тук.
Освин тжво сомотата (всичко с мярка обаче!) си има и свлоите добри страни .

Страшно няма, и там хора живеят, дори бих казал, че доста по-интересни хора от тези навън. Ама давай го по-полека. Нали знаеш , най-важни са най-простите въпроси -"кой съм аз", "къде живея", " накъде отивам". Колкото до "защо?" - май никой не е отговорил, а и може да не е нужно. Матрицата - е просто възможния отговор на някои от тези въпроси, но има и много други възможни отговори - избери който ти харесва или сама си измисли. Но за да намериш отговор, първо не е зле да си зададеш въпрос, и то правилен. Или поне интересен.

...няма нищо сигурно на тоя свят... Даже Смъртта....
В крайна сметка може да се окаже че уж най-виждащите сме най-слепи за света!
Все още не знам кое е по-добре - да си живуркаш в Матрицата без да ти пука за нищо или да си извън нея, да се бориш за спасението на душата си и пак да не ти пука за никого...

Все си мисля че колкото повече знам толкова повече ме боли! Не съм съвсем сигурна че искам да знам цялата истина...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

хм! Да и аз съм забелязала факта че истинския отговор е винаги най-невъзможния и най-побъркания от всички!
Днес например решавах неква тъпа задача - отне ми повече от час и зае около два листа голям формат и накрая получих 1! А аз пререших два пъти скапаната задача щото не можех да повярвам че такава сложна задача може да има такъв идиотски отговор! Разбира се това не е най-добрия пример който мога да дам... Ама мисля че ще разбереш какво искам да кажа!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сигурно си спомняш реплика още от първата част - Невежеството е блаженство.
Категорично подкрепям подобно твърдение. Но щом веднъж си стигнал до някъде, трудно можеш да се варнеш. Не можеш да забравиш нещта, които знаеш и не можеш да се правиш, че те не съш.ществуват. Изобщо не става дума за морал, а за подсъзнание - то няма да ти позволи да забравиш.
Има хиляди, дето си живуркат спокойно в Матрицата и така им е добре. Но те сигрно си имат свои неща, които ги мъчат...
Незнам всъшност кое е по-добре - вътре или вън...

Santa simplicsima! Свещенно невежество!

Когато веднъж чуеш, видиш или осъзнаеш нещо ... Край .... Не можеш да се правиш че го няма!
Даже и паметта да ти изневери, вярно е че подсъзнанието ще ти припомни...
Като стане въпрос за игричките на паметта все се сещам за "Самоличността на Борн" (книгата, не филма). Там героя колкото и да искаше да избяга от миналото и от спомените си те го застигнаха и го връхлетяха безмилостно спомен подир спомен... Много ме впечатли тая книжка...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Затова е казано: който трупа мъдрост, трупа печал

Няма пряк път до там, където си струва да отидеш!

Съмнението - нашето най-голямо достойнство и враг...

И аз не знам...

Дали е вярно това? Как бих искал да не е.

Да не вземаме прекалено навътре нещата. Съгласен съм. Но за да стане това, трябва да се откажем от споделеността, да приемем самотата в пълен размер. А, повярвай ми, тази самота убива. И пътят пак сочи към стаята с меки стени. Явно за пореден път се оказва, че истината е вероятно някъде по средата.

и двигател за развитие

Za sujalenie e vqrno

Няма пряк път до там, където си струва да отидеш!

Както и спирачка - затова враг.

не съм съгласен.когато човек се съмнява в нещо,той се опитва да го докаже или да намери решение ,но никога не спира.може би е враг косвено-като стимулира развитието,защото понякога развитието в дадена облст е твърде опасно.иначе аз не мога да се сетя за директен случай когато съмнението е спирачка

Ами аз веднага те подсещам - съмнението в едно от неговите отрицателни проявления - нерешителността.

Естествено, че е посредата.
Крайностите - до каквото и да се отнасят, никога не водят до добри
резултати. Все пак нещата винаги са относителни. Самотата и споделеноста също. Мисълта ми беше, че дори да си заобиколен от хора, все пак
си оставаш сам - има моменти, които споделяш с другите, както и моменти, в които си сам. Понякога е добре и помага, понякога мъчи. Според зависи...

Да, ама някои хора могат и да забравят.
Много ми е интересно как го правят,
ама забравят това, което ни им отърва или преиначават нещата така,
както им е по-изгодно да бадат. И най-странното е, че си вярват
т.е. - не лажат, защото смятат, че говорят истината. Малко объркано се получи, не знам дали се изразих достатъчно ясно.
При това става дума за съвсем здрави в клиническия смисъл на думата хора.

не смятам че крайностите не водят до добри резултати.споед мен хората на крайните неща са точно тези които се помнят и на които се възхищават хората.те са най-обичаните и най-мразените.докато тези които винаги са някъде по средата винаги биват слагани към графата "и всички останали" .аз мразя да ме слагат там ,затова винаги гледам да съм различен

Аболютно ясен си. Да, има такива хора. И те са напълно нормални. И здрави. И са една голяма част от хората. Такива аз ги наричам "овни". Само че не можех да опиша какво точно имам предвид. Ти го направи в две изречения. Обикновено "овни" са представителите на едноименната зодия. Но не задължително. Макар че много често именно в тях наблюдавам описаната симптоматика. Въобще, това са убедените, несъмняващите се в собствената си правота (както в мненията, така и във възприятията си) хора.

Хм, ти си крадец на мисли. Това само мога да кажа.

Има една дума, която е способна сама да опише битието, вселената. Това е думата "относителност".
Та така, в някои случаи истината е по средата, а в други - в крайностите.
Колкото до помненето и възхищението - това е истина, доколкото е ценност за съответния индивид. Макар че суетата, която се задоволява именно с тях, ми се струва, че е нормално, общочовешко качество. Тук не влагам отрицателен смисъл в думата суета. За мен тя винаги си е била просто качество, нито положително, нито отрицателно.

Чувствата са твърде относително нещо! Може да си луд без да се чувстваш така! Не че намеквам нещо!

Абе какво да ти кажа! ПРи мен има грешка в програмата! Не аз излязах от Матрицата - тя ме изхвърли! Дете съм на разведени родители! Още от малка съм свикнала да си създавам собствена представа за света! Така че не ми е много трудно да живея отвън! Обществото ме изхвърли заради "шантави" идеи! Е още никой не ме е нарекъл луда... за щастие!

How can you see into my eyes like open doors,
leading you down into my core!

Хм, а за мен е доста трудничко. Да живея изхвърлен. Не мога да се примиря. Затова сред ония, обществото, се правя на луд, за да бъда възприеман като нормален и да не бъда изхвърлен, а пред близките си си позволявам да бъда нормален, защото пък не мога да се примиря с неприемливостта на повсевместно властващата лудост, приемана от масите като нормалност. Резултатът е, че приятелите ми ме възприемат като ненормален, понеже пред тях си позволявам да бъдя нормален, а обществото ме възприема като напъно нормален, понеже в него се правя на луд, тоест "нормален" според собствените му разбирания.
Баси...

Голяма каша! Ама разбрах какво искаш да кажеш!

Не казвам че е особено лесно да живееш отвън, но е по-лесно отколкото все да се тормозиш с невежеството на другите!
Но понякога така копнея да бъда разбрана... Гадно е!

How can you see into my eyes like open doors,
leading you down into my core!

Редактирано от DlAVOLO на 19.11.03 17:51.

След като си успяла да рабереш, значи ти давам титлата Главен разбирач.
Ако искаш, и аз мога да бъда за теб същото.
А че не просто копнея, ами направо полудявам от желание да бъда разбиран и аз понякога, това е факт. Нали ти казвам, щом за приятелите си съм смешен...
Направо откачам.

Аз... ами не знам какво да кажа!
Тая титла е голямо признание за мен! Мисля обаче че ти по я заслужаваш от мен!

А щом си смешен за приятелите си - КАКВИ приятели са ти те?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Приятелите ми? Ами такива - приятели. Защото са с мене, макар и да съм им смешен и защото аз съм с тях, макар и да не ме разбират. Приятели.
Приеми да бъдеш Главен мой разбирач, аз ще се опитам да бъда същото за тебе.
Оппа, тука май се повторих. Ма повторението било майка на знанието.

Приятелството е доста интересно нещо. Няколко души се използват един друг, всички са наясно как го използва другия и непрекъснато се уверяват как не биха могли да живеят един без друг. И колко силно ги свързва приятелството!
Май се отнесох нещо!

BTW приемам предложението ти!

Редактирано от DlAVOLO на 22.11.03 15:48.

Аз между другото не знам какво е приятелството. Тоест не мога да го обрисувам, да дам определение. Ти можеш ли?
Приемането прието.

Ти пък що си мислиш че се използват?
Използване ли е да ти е кеф да пиеш с някой по бира? (или водка или там каквото пиеш)?
Точно с него, а не с някой друг.
Ако го приемаш като използване - погледни го от тази гледна точка - човека е стадно животн, социално и не си живурка сам. Таска че наистина има нужда от хора около себе си. Както и от моменти, когато е сам.
Всъшност ти използване в негативен смисъл ли казваш?

и понякога прави жените майки

Хахахааааааааааа...
Много добре!