Честит първи учебен ден на всички ученички и ученици.
С пожелание за много шестаци, още по-много купони и най-много гаджета.
Не се плашете, всяко начало си има и своя край, включително и учебната година.

Редактирано от Maystora на 15.09.03 22:25.

Мерси за пожеланията
Аз се плаша не от това,че започна учебната година,а от това,че ми е последна.
Желая на всички,които имат щастието все още да са ученици здраве,добро настроение,само щастливи мигове в училище.

Сърцето има доводи,които разумът не познава.

знам че след време ще е по-гадно-работа и семейство, но ....

Xei pojelaite neshto dobro i na nas neshtastnite studenti nikuk ne e interesno da si tolkova porasnal

Няма пряк път до там, където си струва да отидеш!

Ха, та ти не си ли ученичка?
Както и да е, да знаеш, че всичко, което пожелах на учениците, на тебе със съгурност ще ти се случи. Е, за шестаците не е много сигурно, ама тва не е фатално.
И, повярвай ми, още по-интересно е, когато си пораснал. Тогава можеш истински да вкусиш нещата от живота, особено щом си студент. Бамзе хич да не подсмърча, че й е последна година в училище, нека се подготвя за истински готиния живот на студент.

Ami.....nishto xubavo nqma v porasvanetoq za shtastie az se chuvstvam dete, vse oshte......mnogo blagodarq za pojelaniqta

Няма пряк път до там, където си струва да отидеш!

съгласен съм.въпреки че сега не ми харесва,знам че след време ще е е още по-трудно.сега нашите ми плащат всичко а след време аз трябва да си го изкарвам.надявам се да работя нещо което харесвам-тогава би било доста по-приятно

Знаеш ли, няма нищо по-сладко от това да разполагаш със свои пари, които ти сам си изкарал. Не се плаши от това, че след време ще трябва сам да си изкарваш парите, нека минат още една - две годинки и сам ще поискаш това. Най-хубаво ще е, ако започнеш да изкарваш без да си принуден насила от обстоятелствата. Както сам разбираш, проблемът е в избора :). Предполагам, че като застанеш между двете врати - едната, водеща към мама и татко, а другата към самостоятелността и независимостта, с радост би избрал втората врата.
Ама не ме ли бива за Архитект, а?

Ах, мило дете. Повярвай ми, няма нищо по-прекрасно от порастването, стига то да се изразява в порастване на твоята мъдрост. И нищо не може да попречи да запазиш детето у себе си, стига само истински да го желаеш и чувстваш.
Та няма нищо по-прекрасно от порасналата мъдрост и съхранената детска чувствителност. Мъдростта ще пази детското от болката и разочарованието, а детското ще пази мъдростта от вкаменяване и оскучаване.
Нема да се пулашиш, копеуле.

Няма пряк път до там, където си струва да отидеш!