Вярвате ли

в хармонията? Аз вярвам в музиката. В тази, която е толкова вътре в теб, че ти се струва, че я докосваш и те докосва. Добро утро и музика да е!

;) добрутро

а вярвате ли?

abe,neznam za harmoniata,ama ako se sreshnat dvama,a na ediniat muzikata mu otvjtre e metllska,a na drugia reivjrzka,moga da te uveria che stava gotin kech!

Да - поне аз вярвам. Вярвам че хармонията в същност е смисъла на живота :-) А вие ? :-)

...не вярвам...:-)) Ами то с вярване не става... Ако не я усещаш хармонията и Бах да звучи наоколо пак няма да има резултат... А то хармонията е не само вътрешно чувство... Хубаво е и околния свят да е в хармония с теб... или ти с него... А и човека до теб някак си да не предизвиква дисхармония..)) И ти на него разбира се....))) Ех, нещо се размечтах... Е, хайде хармонирайте....))) С усет за това разбира се..)))

Прав си , че само с вярване не става, но без вяра нищо не става. Често с нея се започва :-))) Да не говорим, че тя обикновено е последното нещо, което човек губи преди да загуби самия себе си......

Еййй! А може ли и ние да я чуем? Ако да моля те усили малко. А може ли да потанцуваме на нея?

Много хубаво го каза. С нея се започва и с нея се завършва... Когато се е появила вече / хармонията в случая , но иначе и всичко друго желано /, май вяра не е много необходима. Даже печи и се превръща в заместител....

Привет!

Music, all I hear is music - guaranteed to please And I look for something else Raindrops pouring down the rooftops Flowing in the drains As the people run their lives As their lives are run by time .............. Имаше едно такова парче на Genesis - "In The Wilderness" , от първия им албум с Питър Гейбриъл. Излизаш навън сред движещите се физиономии на хората, всеки съсредоточен в нещо си, дърпаш шалтера и задвижваш в главата си мелодия. И тя те задвижва нанякъде .... там където, знам ли ... Това ми е любим спорт. Хубаво е човек да носи в себе си един "саундтрак". За всеки час от денонощието. И за всеки случай. Защото сценарият, който се развива пред очите ни е тъп /обикновено/ , а понякога саундтракът поне малко осмисля филма, нали? А относно Хармонията и Музиката... хм, ами това са две имена за едно и също нещо. Нещо което днес се среща в единични бройки, май че. Вие срещали ли сте го? Ха наздраве :))

А дали пък съсредоточените физиономии , дето ги срещаш по улиците не правят същото... Слушат си собствената музика и си вървят нанякъде си. Така че си пускаш саундтрака, слагаш си физиономията и тръгваш сред тях... А може би така трябва.. Иначе каква ли какафония щеше да настане ако всеки чуваше на всички музиката.... Ужас.

Искрено се надявам зад фасадите с които се разминавам също да звучи музика... А аз пък, наобратно - да съм съсредоточената физиономия с която се разминават. А защо и да не чуваме музиката на другите. Ако имаше някакъв способ...Страхотно би било. Разминаваш се с някой и .... Не ти ли се струва че тогава хармонията ще бъде една идея по-наблизо? Дай боже, хората да не са толкова трезвомислещи, колкото изглеждат. И нещо все още да им се рее в главата. Поне през малка част от деня. А какафонията....хм, ами това си е и ... полифония. Дори и някаква странна хармония. Зависи от кой ъгъл я гледаш ;-)

че проблема с чуването на музиката на другите не е в това, че няма способ, а че просто не желаем да го правим.... А това с приликата между какафонията и полифонията... или с вярата че една какафония всъщност е полифония се пораждат и така наречените "човешки трагедии".... ))))))))))))

<че проблема с чуването на музиката на другите не е в това, че няма способ, а че просто не желаем да го правим....> Е, понякога, все пак, ни се струва че почват да звънкат някакви камбанки де,:-))) никой не е чак дотам имунизиран. Чудя се обаче в кой момент човек наистина прави нещо и в кой момент си въобразява че го прави... когато споделя. У всеки има някакво желание да трупа нещо именно за да го споделя. Проблемът е че май не знаем как. <А това с приликата между какафонията и полифонията... или с вярата че една какафония всъщност е полифония се пораждат и така наречените "човешки трагедии".... ))))))))))))> Не винаги. Трагедията, както сам каза е когато не чуваш. А от тишината, така или иначе няма как да се избяга. Гаранция.

... че чуването на хармонията с чуването на споделеното имата само далечна прилика. И че е малко тъпо да превиш нещо само за да го споделиш после. И да не забравяме че има неща, които просто не искаш да чуеш. Дори от тези ,които са част от хармонията...))) Защото тя не се състои само от приятни трели.

че трябва да престанете да се опитвате да разфасовате хармонията, музиката и въобще всичко,което ви заобикаля. Защо ? Отиваш на изложба и виждаш картина,която веднага те омагьосва.Стоиш пред нея изпълнен с усещане за красота, хармония и спокойствие,възторг...Може да са просто цветни петна,небрежно разхвърляни из платното или пък дъждовно небе...все едно. Та,точно в този момент,когато за теб смисъла на всичко и целия свят се свежда до това да стоиш и да я съзерцаваш, непременно се появява някой,който застава до теб и с присъщата на критиците влудяваща увереност започва да анализира цветовете, техниките на художника,перспективата и т.н. и т.н. И най-накрая,когато е разпарчатосал всичко - от краските до рисунъка стига до най-лошото - проникновението за това какво аджеба, искал да ни каже художника. След като си изтърпял всичко това, се вглеждаш отново в картината и с ужас откриваш, че тя просто е едно платно, малко боя...и нищо друго. В тази връзка, изтръпвам при мисълта, че някой ден ще срешна човек, който както гореспоменатия критик ще започне да анализира любовта, хармонията, красотата, превръщайки ги в някакъв сложен математически или философски модел и ще чува "моята музика" свеждайки я до отделни ноти, разположени по петолинието.

... че ако погледнеш по внимателно разговора по-горе Ники, ще забележиш че ние не се опитваме да разчленяваме хармонията...)) Опазил ни господ... По скоро се опитваме да я постигнем и тук със сраедствата ,с които разполагаме, в границите , които е възможно и с успеха, които е присъщ или не е съвсем на нашите скромни личности...))))

Все пак ми се струва, че вярата винаги е необходима и не би могла да пречи или да се превърне в заместител на нещо, което вече съществува в твоя живот. Ами щом то съществува за какви заместители става дума??? От заместител имаме нужда когато нещо ни липсва. Просто когато открием - в конкретния случай хармонията - доказваме най вече на себе си, че е имало смисъл в нашата вяра. От това, че сме открили хармония в нещо или някого не значи, че вярата вече е излишна.Според мен тогава нещата се допълват.

Не можем да говорим за приятни и неприятни трели когато става дума за хармония между хората, защото и тук всичко е подчинено на закона за относителността. :-))) В смисъл , че ако ти изпаднеш в хармония с някой човек, това съвсем не значи, че съседа ти от горния етаж например би изпаднал също в хармония със същия човек :-))) Относителността е до тук обаче. Иначе мисля не може да има част от хармония. Тя или е цялостна или просто не е хармония а само си попаднал на хармоник от 3,4 или 5 ред :)))))