Адски тъжна

Липсваш ми ужасно. Все още ме боли... Опитвам се да го преодолея, но е много трудно. Имам нужда от помощта ти, но не мога да я поискам. Иска ми се да изкрещя името ти, но знам че е безмислено. По дяволите,защо трябваше всичко това да се случи?!

За да усетиш, че живееш.

СПОКО НА ВСЕКИ СЕ СЛУЧВА..........И ВСЕКИ ТРЯБВА ИЛИ ДА ГО ПРЕОДОЛЕЕ,ИЛИ ДА УМРЕ.......НЕДЕИ ДА ИСБИРАШ ВТОРОТО-ГЛУПАВО Е......... ТАКА ЧЕ НИАМАЩ ИСБОР.......

е предвестник на Щастието :) Мракът - вожд на светлината :) Изкрещи името му. Липсата на смисъл сама по себе си е смисъл :) А, уверена съм безкомпромисно, - Нямаш нужда от Ничия помощ. Наистина :) Скоро всичко ще се оправи. Няма да боли винаги.

болката и тъгата - не ги отбягвай, отдай им се и ги изживей напълно но не позволявай болката и тъгата да те принудят да направиш компромис:)

И мен ме е боляло и все още боли, когато си спомням. Още по-ужасно е, когато грешката е изцяло моя. Загубих момче, което винаги е било нежно и добро с мен, момче, което наистина обичах. И сега спомените изплуват при всяка мисъл, боли ме когато знам, че все още ме обича ..... Но понякога е обич да си тръгнеш, от хората с които си живял, защото знаеш, че без тебе, ще имат може би по-жастливи дни. Погледни напред, изстрадай спомена и всичко ще дойде на мястото си. Ако няма връщане назад, погледни в бъдещето, а ако не всичко е загубено потърси го и ако някога наистина е бил твой той ще се върне при теб, ако ли не ти никога не си го имала...