Iskalo li vi se e ?

Iskalo li vi se e ponqkoga prosto da sprete da syshtestvuvate. Prosto kakto pri syrni4kite - kogato vi stane tvyrde tejko da jiveete da vi se prysne syrceto i krai. Imali li ste momenti kogato ste si mislili, 4e ne mojete pove4e da izdyrjite gadnite neshta, koiot vi se slu4vat... Naposledyk 4esto sym taka - a dali e normalno?

Da 939 normalno e i da sluchvalo mi se e....... no oshte sum giva ;-))) moge bi neshto oshte me krepi moge bi e nadegdata moge bi e strah .......ili nereshitelnost.... znam li?

но винаги можеш да си пръснеш мозъка поне:-) Както виждам имаш желание! Защо е тук тази самоубийствена тема? Животът е пред теб а вече мислиш, че не си заслужава да се живее... Конкретно по въпроса, на мен не ми се е случвало, но май е нормално:)

Заслужава ли си да се самосъжаляваш ?!! Изглежда, че на последък често го правиш, щом си в такова състояние... Я се стегни !!! НЕ СИ ПОЗВОЛЯВАЙ да се самосъжаляваш, защото така потъваш още по-на дълбоко... Нищо в този свят не е гадно.... само през нашия поглед става такова.... и колкото повече го мислим за гадно, толкова по-гадно ни става на нас.... Не е ли очевидно... ?!! Хайде сега вземи се в ръце и направи нещо хубаво само за себе си ей така, просто , за да си възстановиш баланса.... Ако мога така да се изразя: Случи си сама нещо хубаво! Хайде сега- отивай да си направиш маска на лицето...., после си изчисти стаята... и така нататък, ... и така нататък... :-)))

Mersi za okurajitelnite dumi - mai naistina imah nujda ot tqh. Vreme da se stegna :-))) Cherry ti si prava - otivam da raztovarvam po magazinite :-) 10ks oshte vednuj

Нормално е да правиш това, което ти се иска. Включително и това със сърцето.

Никога....но ми се е искало някой друг да спре да съществува! Дали е нормално?;-)

Да,случвало ми се е да стигна до онази точка, в която имаш чувството,че не можеш да понесеш повече;че си изчерпал лимитите си и си погълнат от огромна болка,която всеки момент ще те смаже. Само,че не съм искала всичко да свърши. Живее ми се и туй то! Хубав или лош, животът е уникално нещо и аз искам всичко от него...докато го имам. Така,че ако трябва да отговоря конкретно на въпроса ти - не, не ми се е искало...

обаче не означава че не се случва. Важното е да си имаш цел... различна от тази със сърчицето на сърничките. Гони си целта колкото и да ти е трудно ....

Понякога самосъжалението помага, всъщност винаги помага, почти винаги има момент в който е п одобре да се самосъжаляваш отколкото да правиш глупости. Е жалко че с мен не е така. Всъщност много пъти съм стигал до момент в който си мисля че това е границата на възможностите ми, че поввече не мога, и в следващият момент осъзнавам че всичко до тук не било чак толкова лошо, или страшно, че мога да понеса много повече. Не става въпрос само за чувства, а изобщо, физическо, психическо и каквото още се сетите натоварване. Много пъти ми се е изскало и някой друг да изчезне, просто така да го няма, много пъти ми се е искало лично аз да помогна на някой да изчезне, но не знам какво ме спира, определено не е липсата на кураж. Всъщност може да ви звучи малко откачено, но мигът в който отнемеш нечий живот е страхотен. Не ми се е случвало с хора, но винаги е било нещо много необикновенно. Не говоря за безсмислено убиване на животни, но няколко пъти ми се е случвало, и то без оръжие. Гонили ли сте диво животно, готово на всичко за да оцелее, и накрая когато и вие и то сте на края на силите си, и отнемете живота му чувството е върховно. Може би малко хора ще ме разберат, но това е нещо което ако не се изживее не може да се разбере. Е хайде да не ви занимавам повече, между другото в клуб ЗАПОЗНАНСТВА има една тема ЕКСРАЗВОД, може да е прочетете, на мен лично ми хареса.

за Нормално - нормално е и аз бях така до скоро и това което ще кажа е само припева на една песен: It's my life And it's now or never Because I ain't gonna live forever I just want to live while I'm alive Така, че просто направи нещо диво за да усетиш, че живееш и продалжи напред, на мен ми се наложи да затворя една две врати за да продължа, but what ever.

Imalo edno vreme edin mnogo beden evrein.Imal jena,mnogo deca i edvam svurzval dvata kraia.Jiveeli samo v edna staia.Imal si i edna kozichka(Bel. na red.-mai ne shte da e bil chak tolkova beden). Edin den mnogo mu dotejalo,mnogo se otchaial i otishal pri Ravina da mu kaje che poveche ne moje da jivee taka;che mnogo sa bedni;che im e mnogo tiasna staiata...vuobshte iskal da si otide ot tozi sviat ,za da ne se muchi poveche. Togava Ravinut mu kazal:"Poslushai suveta mi,izpulni tova ,koeto shte ti kaja i posle reshi kakvo da pravish."Suglasil se evreinut. Ravinut go pomolil da vzeme pri tiah v staiata i kozata i da jiveiat taka edin mesec i kato mine meseca da doide pak pri nego. Sled edin mesec evreinut se vurnal pri ravina i oshte ot vratata mu kazal:"E-e-eh imalo i po-losho,Ravi! Niama da se oplakvam poveche!" Ta taka .Ima i po-losho.Neprekusnato si go povtariai i budi optimist.Na vseki mu se sluchva da se depresira po malko.Vajnoto e da ne e za dulgo.Kak mina obikolkata po magazinite?

Философията на по-малкото зло е песимизъм и примиренчество и не вярвам, че някой евреин би я прегърнал. Искам да кажа, че уважавам евреите и начина им да бъдат себе си, без да им се налага да "оцеляват и тази зима".

но успях да прекося успешно. Банално, но (поне при мен) след тъмното дойде Слънцето. Сега си мисля, че всичко си струва - ако го нямаше ЛОШОТО, нямаше да го има и ДОБРОТО в живота ми. Всяка стъпка в живота ни ни насочва към следващата, всяка мъка и препятствие ни променят по малко. Когато дойде ХУБАВОТО ние сме вече малко по-различни и може би заради това успяваме веднага да го оценим. Мъгляво ли се получи?

Винаги в такива моменти ми минава една мисъл през главата.... Ами ако изпусна най-интересното?