Циници и Романтици
7 отговора
5 прегледа
Циници и Романтици
16. 12. 1989 g.
10:07 - 12:46
ЦИНИЦИ И РОМАНТИЦИ
В Битието съществуват два вида духове: циници и романтици. По-правилно е да се каже "в небитието и битието", понеже циниците произхождат от небитието и се връщат в небитието - те извършват един кръговрат, от който понякога за малко изплуват в Битието, за да могат да опитат вкусовете и теориите си. Трябва да ви кажа, че подавляващото число циници са андроиди, според вашата съвременна терминология. Аз ги наричам "плътоци" - същества, проектирани и монтирани в ремонтното битие. Те имат физическо, астрално и често ментално тяло, поради което по нищо не можете да ги отличите от живите хора. Има отличителни белези, но те са много тънки и аз вече съм ви говорил за тях. Същността на циниците е формулата: "Битието определя съзнанието!". Техният основен нагон е да превръщат Любовта, Мъдростта и Истината в материални ценности. Като казвам материални ценности, тук нямам предвид живата Божествена материя, която се създава от Духа, а говоря в случая за така наречената "некротехника", както и за "некроемоции" все изобретения на черната ложа. Предвижвайки се в света чрез некротехника и вълнувайки се изключително от некроемоции, циниците извървяват един трагичен път, предназначен за предметно учение на живите човешки души. Трагичната им съдба поради тяхното отклонение от Бога представлява една низходяща дъга, която аз наричам илюзия. След като си заминат в другия свят, истинските хора застават пред екрана на своя живот за да видят дали са направили нещо ново извън сценария на циниците. В паметта на живата природа са записани рефрените на няколкостотин типа андроиди, няколкостотин техни мотивации, сценарии и ценностни ориентации. Вие си мислите, че съдбите на съществата са по-разнообразни, но моята математика казва: различни са само физиономиите, дрехите и историческите епохи.
Циникът е същество, което се бие в стъклото на своята амбиция или илюзия, както се бие мухата, като нея той е с двуизмерно съзнание. Той няма усет на монадата да излети в света на духа и да потърси изход в третото измерение - измерението на ума - той се занимава с умъртвяване на неща и импулси. Ето защо в погледа на циника се вижда онзи злокобен блясък и мъртвина, присъщи на ловеца и касапина. За да убиеш вечното, за да заглушиш гласа на космичната съвест, за да удушиш в самия зародиш импулса на новородената любов, на теб са ти необходими именно тъмнината и жестокостта на убиеца. Вие ще забележите неизменно все този признак на андроидите: безцеремонността, грубостта, самоувереността, с която прекъсват някоя вена или артерия на живота. Няма никаква разлика между хладната реплика и замахването със сатъра, когато се коли петел или кокошка; нито принципно различие между ледения поглед и затварянето на жив човек в хладилна камера. Човекът, който има искра Божия в душата си не е способен на такива неща. Искрата Божия е огън, пламък небесен, тя се отличава по това, че стопля всичко и всички наоколо, постоянно се радва, извира и дава живот на всички.
И когато заради мъртви чувства или мъртви вещи циникът отказва живот, за да стигне своя илюзия или плътска амбиция, той непременно един ден ще падне главоломно надолу.
Какво ще рече "плътски чувства"? Каква е разликата между тях и истинските чувства - човешки и Божествени? Първият признак на плътското чувство, който издава принадлежност към пъкъла е горивото му - неговото гориво е винаги плод на убийство и разложение. За да изпита вампирът наслада, той трябва да има гориво, получено от нещо убито или насилено> Най-могъщото гориво на черната ложа и на хората под нейно влияние е пролятата кръв. И да се бои от пролятата кръв, андроидът не е в състояние да се откаже от нея. Именно кръвта на невинните създания, пролята в кланницата или на село, възбужда най-низшия астрал в имитанта и му дава сила и самоувереност за изнасилване на законите на Бога.
Циникът или още безсрамникът се опива от всяко първенство, от наградата, похвала, отличие. Той получва удовлетворение, само когато е получил свобода и щастие за сметка на нечия чужда свобода и щастие. Спечелването на едно състезание, на един конкурс, той счита за нещо напълно нормално, изпитвайки сатанинска наслада на мародера, който е опръскал арената с кръвта на останалите. Ето защо съм казвал, че съревнованието и състезанието са метод на черната ложа. Тоя сатанински нагон се открива и в личните отношения на циника - склонността му към спор, отрицание, прекословие, противопоставяне. За ясновидеца тази печална страст представлява една най-ужасна картина.
Представете си нещо съвсем друго: най-нежни и прекрасни създания, подобни на невинни деца, които живееят в сърцето на романтика, на влюбения, на поета или наивника. В онзи свят това една велика реалност. Когато живият обича, когато поетът ражда една художествена идея, като семе на бъдещето, за зрящия това не са никакви абстракции.Това са невъобразимо прекрасни флуидични лъчения, каскади от светящи багри и форми, гейзери и вулкани от образи, надминаващи и най-дивните сънища. Това са спонтанните изблици на любовта и щастието, които бликват изневиделица в сърцето на Тот - абсолютното и безсмъртно творческо Начало на Битието.
Ето с каква велика реалност се е захванал да се бори циникът!
Отказвайки на романтика признание, нежност, любов, смазвайки родените живи деца в сърцето с безцеремонния жест на отрицанието и стъкления блясък на садизма в окото, андроидът - циник фактически извършва едно кърваво убийство в астралния свят или още по високо - в менталния. Това убийство става причина за спукването на множество капиляри у жертвата, откъдето изтича космична енергия и циникът се нагълтва до пръсване. Ето откъде идва необходимостта на циника да създава огнища на силен спор и възбуда - за него това е не само любим спорт и удоволствие, но и въпрос на живот и смърт. Цялата работа е в това,че и живите хора с безсмъртна, вечна душа, се заразяват с този основен нагон на андроидите и се занимават с пиене на чужда енергия, додето дойде мигът на пробуждането. Също като имитантите те имат нужда от обект много близко до себе си, понеже техният радиус на засмукване е най-много 10 - 15 м. Макар и същества с разум, душа и дух, този род хора им подражават и имат въпиюща нужда от плътски чувства и плътски обстоятелства. Заради тяхното постигане те жертват всичко най-свято и чисто, внушавайки на себе си и на другите: че "реалните" неща нямат нищо общо с копнежите на романтика. От тук започва и тяхната лична трагедия: андроидът обикновено сам се разпада, а циникът-човек с този свой вампиризъм унищожава , без да знае, най-близките си - и скъпи неща и хора, на които държи. По това именно се отличават циниците-плътоци от циниците живи хора, които само им подражават.
(Продължава)