Сам...

Здравейте съклубници, надявам се , че ще ме приемете поне за малко във Вашия клуб. Имам проблем и искам да не го пазя в таина: На 27 години съм, вглъбен в работата си дотолкова, че не ми остава време да се огледам около мен. Всичките ми приятели се "уредиха", а аз като най-малък от компанията останах без тях./те си имат семейства...деца../ Предполагам , че разбирате какво искам да кажа с по-горните думи. Та ако има някоя сродна душа като мен нека ми пише ... може и да не се получи нищо но поне можем да пием по кафе някаде из Варна в някой уикенд. Повече информазия за мен смятам че ще дам , ако някой ми я поиска . Ще чакам !!!

ти сродна душа, но знам как се чувстваш. Идеята ти за кафето е добра!

Това дали си сродна душа можем да уточним подробно. E-mail:jony_km@hotmail.com

Работохолизма, слънце, не е хубаво нещо. А и не води до никъде. Не че не съм същата. Но, недей, безсмислено е просто. Обръщаш се назад и единственото,което виждаш е работа, работа, работа. И какво от това? :)))) Нито те прави по-доберъ, нито по-щастлив. Успех , с кафето във Варна. Няма да мога да се възползвам от поканата, София е далече. Но стискам палци. :))

"Какъвто и да е животът ти няма смисъл да го посрещаш в състояние на пълно отчаяние" е казал Кастанеда. Просто вдигни глава, огледай се и ще видиш че това което имаш ти е напълно достатъчно. Светът е в главата ти!!!! и ако ти не си щастлив, то пак идва от твоето мислене.