ИЗПОВЕД!

Ще те нося дълбоко у мен като песен ,която се ражда, като вик наболял ,затаен, като люта пелинова жажда, като сън несънуван мечтан, като късче небе зазорено, като огън от цигански стан, като пъпка от биле зелено, като мирис на младо сено, като стара ,но светла магия... Ще те нося у мен и дано от бездушния свят те укрия!

Това вече го четох....

Prekrasno e...radvam se, che imah vyzmojnostta da go procheta tuk, blagodaria ti !!!

Моля!

Super!!! Hubavo e che ima nyakoi koito da napishe neshto tolkova krasivo v net-a.