ВЕЧЕРЕН ТРОМПЕТ

Върти ни животът под жаркото слънце и трием нозе о горещия камък. Но щом вечерта от небето се спусне, ще взема тромпета и ще седна на прага. Стига край тия стени съм се лутал като звън на пробита камбана. Трябва да свиря, трябва да срутя тишината - само викът да остане. Искам да гръмне горещият вятър и докрай да отвори вратите. Искам да тръгне отново земята след кръстоносния марш на щурците. Искам бодливата тел пред дома ви с моята песен да скъсам. Искам съседа, който се прави на глух, да възвърне слуха си. Искам да върже своите пръсти крадеца, сърце да си купи палача. Искам да капна от моите сълзи в окото, което ръждясва. Б. Христов

Lubimata mi stihosbirka:) Blagodarq ti , ako znaesh kolko krasivi spomeni sybudi v men:). Ima i oshte edno mnogo specialno stihotvorenie tam za jenata Maria, spomnqsh li si?:)

Тоя път улучи в десятката с жегата, Борис Христов и тромпета. И аз между другото страшно си падам по Борис Христов. Можем едно цяло представяне да му направим в клуба. В момента нямам време, но някой път ще изпиша или "Молитва"-та, или "Добре живяхме, конче мое", или пък - що не, макар че е дълго - "Честен кръст".