А утре...

На зимата запуснатият храм скриптящите си порти не затваря и жадната душа на януари като последна свещ блещука там. Животът е подслон необходим за малко сме и в него приютени - разпънати от смешно двоумение: да седнем ли или да постоим. А утре ужас ще ни възвиши или крушение ще ни разпали. И само силна като цианкалий прашинката любов ще ни спаси.

haresa mi :-)