Двоумение

Попадам само на два типа жени: Дами които още от тредият ден почват да ми прилагат разни боцмански номера с които целят да ме шашнат - нещо което отдавна дори не ме и дразни а просто отегчава, още повече че всяка си мисли че е първата която ми ги прилага и такива които нямат грам инициативност за съвместното ни изкарване и се съгласяват с абсолюто всичко което кажа което ме съсипва страшно. Не съм изгубил надежда че ще открия подходяща но все пак си с мисля кой тип е по-добре да се примиря.

Хектор,ти май само чакаш те сами да те потърсят!Щом искаш-харесай и покори жена,която на теб ти допада!Ама дали е толкова просто....!?

Всъщност имат 1050 номера. Хилядата вече съм ги изучил, ама с останалите 50 ми бъркат в здравето! Здрасти Хекторе! Сашо.

Не бих казал че просто стоя и чакам. Понякога си мисля обаче че май така е далеч по-добре. А ако става въпрос за лесно или не все си мисля че открия ли я ще бъде лесно.

Трябва търпение.

Ето ви едно женско мнение: В крайна сметка всички имаме нещо общо...на първо ниво всички хора , на второ по-отделно всички жени и всички мъже. Два типа?Не! Мноого повече са,но се повтарят ...Както би казала баба ми-"Нищо ново под Слънцето" ;0) Колкото за тези два типа: Едните не са се уморили да променят мъжа по свой тертип....а на другите им е писнало и се съгласяват с всичко... Всъщност кое е по-правилното?И аз се чудя. Дали да приемаме човека такъв ,какъвто е -да ама ,ако виждаш нещо хубаво,което можеш да му дадеш и ако ти пука за него ,защо не? Или пък да се опитваме да го променим към по-добро- ама според кого е въпроса?Дали няма да се окаже,че накрая ( след няколко такива жени) тоя същият човек ще се оплете до такава степен,че ще се чуди ,какъв е бил преди да ги види...и ще осъзнае,че е забравил съвсем собствената си самоличност..... Оф.....ми май е най-добре да оставиш нещата да се развиват съвсем естествено...И ако ти искат помощ да я даваш. А какво ви остава на вас мъжете?Каквото и на нас жените;)

Ама къде ги намираш все такива? Смени мястото де!

Опитвам се но това понякога не е толкова просто колкото изглежда отстрани.

Да бе, едно е да даваш акъл, а друго е да го постигнеш. Ами пробвай пак - може и да попаднеш на някой друг вид, дето е изчезнал или отишъл на село и за малко е дошъл в града и се сблъсква с теб. Ще ти стискам палци. И ако откриеш -похвали се!

Най-сърдечно благодаря за пожеланието.

Можем да обменим опит в "типизирането", защото и аз попадам само на 2 тпа маже - такива, които само искат и такива, които само приемат.

Обичаш баланса? Ако е така, разговора ще е интересен.

E, балансът винаги е бил за предпочитане. Но каде ти сега баланс - и по магазините все е +- нещо си. Но в процесите на общуване, разговори и размисли все се стига до точка, която удовлетворява и двете страни. Вярно, че някой нещо губи, някой придобива, но резултатът е важен.

Впечтлен съм! Ти споменаваш "общуване, разговори ,размисли" .Мислех че тези животни отдавна са мутирали в "налагане ,цупене, тръшкане или безобразно изнервящо съгласие". А пък баланса наистина е строго индивидуален и всеки го разбира по свой начин.

Е, съгласи си, че най-сладките победи се постигат само ако си приложил много "тактика" в отношенията и много "вникване в идеите" на противника, за да успееш да "наложиш " своите и да победиш в името на хубавото и за двамата. Аз мисля, че в спора се ражда истината, а не само в съгласието. Ако винаги се съгласяваш преставаш да бъдеш личност. Всяко премълчано нещо "избуява" там където не го сееш - може да ти направи лоша услуга тогава, когато не го искаш. А ако спориш с аргументи и другият се съгласи - ето ти едно равновесие.

Въпроса е че до т.нар. "спор с аргументи" почти не се достига. Обикновенно или печелиш без бой или предварително си обречен на провал без значение от аргументите. Между другото по обед ти пуснах e-mail. Виж дали си го получила.

Za sagalenie njamam nisto v postata si. Povtori go, pls! - kotka66@yahoo.com А за съжаление много хора отказват да спорят от страх да не ги оставят "на сухо" или да не ги помислят за много умни. Примиренческото поведение според мен е характерно за безволеви хора или такива, които имат цели, които смятат, че ще постигнат с примирение. Аз например обичам да споря за неща, в които смятам, че съм права, докато не ми докажат противното, но аргументирано. Тогава се съгласявам, че не съм права, но това съгласие е извоювано. Нали знаеш, че мутрите си избират красиви кукли, за да не расъждават, защото нямат с какво. Не казвам, че всички красиви жени са глупави, а за красивите жени, които мутрите си избират. Ако попадаш на такива красавици без собствено мнение, то наистина е много досадно. А ако спорят само за да поспорят, то каквито и щеш аргументи да преставиш - все тая. Дано да успееш вторият път да изпратиш писмото си.

Разбира се съм сбъркал адреса. И тъй като не си направих труда да го запаметя ще ти пусна друго но най-вероятно утре. Адреса ми е hecktor21@hotmail.com. Дано не съм го сгрешил. Аз да ти кажа честно споря само за неща за които намирам смисъл да споря. Иначе казано може в много случаи да съм прав но понякога е просто излишно да го доказвам. Смея да твърдя че имам сили винаги когато загубя да призная грешката си. А относно хубавите жени нямам нищо против само красотата да е подплатена с баланс самочувствие/възможности. Желая ти приятна вечер и до утре. Връзката с нет-а в момента е много слаба и не знам дали ще успея да влезна пак.