За слънцето и Мирес

Не ревнувай! Всичко, което става, става само тук и сега. Ако в последно време се страхувам отг нещо, то е че времето ми се изплъзва. Страхувам се да не изтърва мига. Миналото - нито твоето, нито моето - има някакво значение. А и не знама дали бъдещето, пък и колко от бъдещето ще се състои. Ние сме тук и сега - в тези редове, в тези вълнения, предизвикани от тях, в тези целувки по тялото ти, и тези надежди да се срещнем...

Аз се страхувам от същото, а за всичко останало си ме разбрал много точно и не само това - мислим по един и същи начин , само дето ти толкова красиво ми го поднасяш. Оставам тук, в този момент, с теб и с всички емоции, вълнения и страсти, които успяваш да предизвикаш у мен. И най - накрая ще се изцепя /както ти го направи преди време/,че последното за което си мисля преди да заспя са твоите целувки. За мен те са нещо истинско, макар и въображаемо...

Laf da stava.

Ама вие сте ссе збъркали.... толкова ли сте самотни, толкова ли няма истински човек до вас това не е истинско