-----------

тюх... никак не обичам изненади.
ама никакви. ни лоши, ни добри. нямам нерви за изненади--- като напукан порцелан съм, усещам как ще се разпадна и от най-мъндзърката изненадчица...
никак не обичам да си представям разни неща. въображението ми е така живо, че от докосванията му и те оживяват, ама... само наужким. и когато все пак забележа, че е било само наужким, ми се иска да съм умряла преди да съм започвала да си ги представям.
никак не обичам да си фантазирам и още повече да има и други, които да подклаждат фантазиите ми. това вече е подло. тогава те вече наистина заплашват да прелеят през ръба на Битието и... преливат. и отиват в Нищото, а там, както знаем - няма нищо....
никак не обичам да се радвам на нещо, защото после все се получава така, че такова нещо е нямало, а аз съм си го измислила само... или се получава така, че нещо, което е радост за мене е не-радост за другиго... пък това е нещо, което хич никак не мога да понасям.

затова правя грънци. глината послушно ляга в дланите ми, чаркът пее и сякаш съдът се извайва от очите ми... или ей така - сам, или... ей така ние с колелото и глината и слънцето, което ме гъделичка по носа, а пък аз с наглинените си пръсти не мога да се почеша - сме едно...
после суша съдовете.
на сенчица.
бавничко.
те там сънуват моите мечти и... някои се разкривяват и стават грозни, а други си остават красиви...
ама да не си помислите нещо...
разкривяват се най-тънките и най-фините, тези, които пръстите ми са довели до такова нестабилно и претоварено от мечти, надежди и стремежи състояние, че... плът не им е останала.
не се оцелява така... и те не оцеляват.
аз ги вземам и ги пускам в Големия Варел На Първичната Глинена Каша... и те се разтварят отново в първоначалното си аморфно състояние.
а бОтурестите дебеланковци с яки, шест-седеммилиметрови стени - стоят здраво на "крачетата" си и се усмихват тумбесто и велемъдро от дъсчената полица там, под тавана. сякаш казват - стабилността е опората на Света.
и после чакат следващото изпитание.
с огън...

абе изобщо - един малък господ съм аз. калта в ръцете ми...
ама и той, Онзи господ - и той, май, като мене - остават му читави само по-... "грубите модели"...

замисляли ли сте се понякога, че всичките почти чирепи по музеите, на които се дивим и цъкаме с езици и се доказателстваме за това, че все пак сме наследници на горди цивилизации, са всъщност... отпадъците, заровени в ямата зад грънчарницата?
ама това... май нямаше смисъл ни да го казвам, ни да питам...

пфу, нищо не знам...

през цялата ти тема си кимам.....:)))))

Честно казано никога не съм си мислила по подобен начин за черепите. Напротив, много ми е интересно, а какво ли са виждали техните очи, какви мисли са им били в главата, дали според тяхното си време животът им им е изглеждал също толкова сложен, както днес, или напротив, гукали са си блажено с птичетата и козите...
Такива ми ти мисли...
А интересно, дали са изживявали любовите си по подобен на нас начин? Дали и доколко ревността им е била позната?
Ана говоря за онези хора, които са били преди 2000 години например...
Съвсем искрено за целия текст - много е хубав, предполагам, защото идва от дълбините на душата. Обаче ме зарази... Стига толкова, че си имам и работа, а породените образи на "дебелокраките" постоянно ще ме води в не-добра посока...

има се предвид глинена посуда и декорация...

[линк]

ОК!
Досадна грешка в прочита, поради бързане...
Добре де, лошо няма, случва се...

а ти даже и цяла ретроспекция за чувствата на черепите публикува:))))
ами всъщност какво ти пука за вълненията на настоящите черепи?!
ти с твоите гледай да се изясниш......:)

за поправяне на грешката предлагам 40 дни поправителен труд при грешници!

и аз обичам така, да кимам.
казвам ти го, понеже разбирам какво ми казваш.
и...
става понякога... и е хубаво... и все нещо не е както е, или пък си е както си е, само дето като отстъпиш още няколко стъпки по-назад, та да го погледнеш още по-изшироко - нещо пак не е...

така се чувствам понякога, когато чета книга. някоя любима, такава... уф, даже и нови любими книги не искам да имам, ами все, като минавам край тикварите-ан по "славейков" гледам да си отчопля някоя такава без изненади... в нея...
уффф... дали ще ревна ей сега, или все пак ще минат още няколко минути не знам...
та за книгите - чета някоя и кимам ли кимам. ама... така! и после - хлоп кориците и после... това, дето прелива от ръба... не че нещо...
уф, не знам

ще ти мине.......
някой път през каквато и призма да пречупиш нещата-тцъ,не се получава.
и от хеликоптер да погледнеш и с микроскоп-все същото....даже по-лошо.най-много някой микроб да ти се види като нешлифован диамант и ти да решиш,че си намерила призвание в бижутерството....а това пък каква заблуда еееееееее-не е истина направо!
......ама китайските вази се почитат.....и те са крехки като лястовичи яйца,но хората ги пазят......така де!ама само тези,дето могат да си ги позволят.....хехе!
ето ти отговора!
китайските вази са само за тези,които могат да си ги позволят и умеят да ги ценят!
така де!
айде живо-здраво и не си трескай канчето в шкафчето:PPPPP

ще ида да се свържа физически с една пица.
мимолетно ще е, ама... топло поне...
дано няма много риган.
нещо хич не го харесвам този риган на вкус
пък и той може да не ме харесва на вкус, ама кой ли пък ни пита...

Мразя ги изненадите! Как само ми пипна болната темичкаааа...
Ама мразя ги, наистина!
Безсилие...
Пълно безсилие пред неочакваното.
Мислиш си - днес ще стана в 07:15, после бръм до работа, след това кафето, после едиквосито и така до края на деня. И изведнъж -тряяяяс, нещо съвсем обикновено, нищо и никакво си, ама ти сменя графика и намеренията за месеци напред.
Мразя го, мразя го, мразя го!
И предвид ужасната ми инертност става такава каша...
И се нагласям, и се въртя, и се усуквам...

И да чакам мразя! Ако аз си избера очакването - да. О, тогава може да бъде невероятно изживяване. Ама това наложеното от външни фактори очакване...
Бррр, съвсем луднах!

Аз пък много обичам да подклаждам фантазии и да правя изненади..
нали съм от огън
А този Голям Варел На Първичната Глинена Каша от кой джуджешки майстор е правен?
да не би от Великият Глимпси?
знаеш ли от колко време го търся този варел!!?

винаги ще има...... изгарящи души

свят широк - хора разни...
аз лично намирам изненадите за солта на живота. потръпвам от мисълта за равен и скучен живот, в който всички дни си приличат и се сливат в една обща сивота.

той просто е ТАМ, под мокрия плот, върху който шеметно се върти чаркът на Живота, на крехките новородени .........

адрес на Големия Варел На Първичната Глинена Каша:
долу, ляво, до крака на масата
ТУК
------------

п.п.
това е само, ако майсторът е левак.....

ДО ФАЛИРАЛИЯ БИЖУТЕР

Защо така презрително поглеждаш на невидимия свят?Защото твоите сетива са несъвършени и не можеш да усетиш нашия свят,затова ли е твоето презрение.Та не знаеш ли,че най-хубавото е незримо?Ние познаваме първичния шепот,вулканичната сила на хаоса,ние сме способни да изградим цяла вселена,а също и да я унищожим,ние храним и вашите тела ,а кой знае може би и души!И в края на краищата,излъган бижутере, всичко започва от малкото!Без нас и диаманта който търсиш не би съществувал.......жал ми е за теб!!!!!Е,все пак може би по-добре добре познатото и утвърдено е това което задоволява твоята естетика - колко консуматорки звучи!Ами за какво ти е тогава микроскоп.........?????

мислих,мислих какво да ти напиша.....даже малък сценарий в мен се разигра....пиеска някаква,драматична.....камерна,може би?
и разговора ни с Неонел беше камерен.Имай го предвид.Не се хващай за думата-аз просто създадох настроение....за нея.Не съм обсъждал общочовешки проблеми.....даже май написах-"понякога" и "може би".....

anyway.....няма презрително отношение към "невидимият свят".....той си е невидим....и хубаво,че е такъв....Защото представяш ли си,ако микробите бяха големи колкото котки например?В какво щеше да се превърне невидимият свят?'В един обикновен,видим,тривиален свят....."-ше кажеш ти....."С такива едни пошли ценности и вторично шушукане".....
"Но осезаем за моите несъвършени сетива"-ще ти отвърна....
/пак пиеска се разигра:)/
Всичко,казваш,започва от малкото......и къде завършва?Май това е по-важното,а?

ама кой изобщо ти е втълпил,че ми трябва диамант,микроскоп и съжаление?!
Микроскопа ми е вграден в главата,
Диаманта е в сейфа на 'Де Беерс",
А в съжаление изпадам четвъртък следобяд по време на дъжд в нечии очи......

; )

----------------------
(след "това" и преди "което" би трябвало да има запетайка.)

хиххихи,и аз ги мразя,ама ме увличат:))))))

случайно да знаеш откъде мога да си намеря бял чадър...
пфу, трябва да разсея светлината от тия идиотски "жълти" крушки.
"топла" светлина понякога е адски неподходящо - можеш ли да повярваш?
всичко заснето добива някакъв умбрав тен

ти пък
бива ли такова нещо - прави са хората
солта си е сол, изненадите са си изненади
и дори приятните са неприятни.

камерното ти настроение.....за нея......оставяше впечатление,че хвърляш камъни в нашата градина.Е това е лошото на повечето хора-просто забравят началото........за тях е най-важен крайния резултат!