сериозно

Когато дадена личност се взема на сериозно това означава че започва да моделира външният свят по свои образ и подобие.Недеите така.Реагирате на всичко със страхотните си характеропатии и с предварително програмиран модел на поведение.Това показва липса на адаптация и гъвкавост.А това е началото на неврози и психози .Нещата не са това което са .Предлагам клубът да се нарича клуб "Психясали" .Характеропатиики мили.Вие сте социално и личностно невградими.Врагът не е клуба или ника а вие самите.Разберете го и ще постигнете повече.чао

са се вграждаш между невградими?

браво глупако

The death is not the END

нали си чувал за кучето на павлов.като му светкали една лампа и отделял храносмилателен сок.реакциите ви са същите.като заговоря нормално и се настроивате за следващата ми глупост която незнаино кои и незнаино къде ще разруши мнимата ви клубна хармония.адаптацияяяяяяяяяяяяя

не можеш да си представиш още колко глупости ще прочетеш тук даже и да не прочетеш още един мои постер.а наи лесният начин да те накарам да прочетеш още от моите "глупости" е като си сменя ника и хоп готово.....

Ще плаши куче с кокал!

Между другото, точно към твоя ник съм абсолютно безразлична, така че можеш да не си правиш труда да го сменяш.

айде, със здраве.

DOSTA TAPA ZABAVA DA OTGOVARIASH NAVSIAKADE S EDNI I SASHTI DUMI NA RAZLICHNI HORA.
KLIUCHETO V DUPETO LI TI SE NAVIVA XAXAXAXAXA

Нагла инсинуация.
Не съм отделял сок.
Потях се.
От зор.

Свободата да живееш както си искаш.Свободата да решаваш собствените си проблеми.Свободата да се сблъскаш с несъзнаваното и с призраците в главата си .Свободата да общуваш и да те разберат.Истинската свобода .....истинските хора.....истинските чувства ..........истинските желания.Говоря си само с диагнози и симптоми.Навсякъде.Навън и тук . а бих искал........Талита Куми............

Хамлет, обикалящ публиката и произназящ монолога си (кото всъщност и не го интересува толкова) пред всеки зрител от публиката (респективно във всеки клуб, след независимо каква реплика)..... Дааа, концептуално.... Идеята за свобода.... да бе.... ма страхотно...

Ей... абе айде карай... давай, давай, не бой се, никой няма да ти открадне идеята, защото с маниера си убиваш желанието на всички да я прочетат истински.

не е, бе!
тва е Copy/Paste

Смей се ти, смей се
Баба тu нещо сън не я лови напоследък, та големо скитане му удари тази нощ из дебрите и подмолите клубни.
Абе голям смях брах, направо от дървовидните им структури : )))

И... такова... по архивите има много хубави неща, ама и много ги няма... сещах се там, за това-онова...
зу, как мислиш? Защо така? Нещо сбабичкосвам ли се наистина, времето ли е поогладило някои работи, та сега ми се струват така прелестни?
Ама те и тогава ми се струваха...
Айде сега, пак такова... мърморя, един вид, ама... бабешка му работа

..so I can deal with you !Бабета..разни..

Подкрепям tashko.dir.bg

всички така да се сбабичосаме, та вместо да мърморим нещата да ни се виждат прелестни.

Не знам, и аз така... ама понякога де.... да не помислиш, че ме е обхванала някаква душевна благост (пу, с извинение!!!) Но онова там е запечатало нещо също толкова искрено като това тук. Обаче по-друго. Сигурно тогава по-рядко сме се обвинявали в подмолничество, интриги, експериментиране и сме го приемали като някакво друго място.

Има една градинка, там където съм родена. В детството ми беше с люлка и стари, зашУмени дървета. Летни вечери, първо сърчебиене, кОси погледи, "случайно" докосване пътьом, или пък страшни истории на уше, след които те е по-страх да излезеш от градинката на светлото и да си отидеш вкъщи, отколкото да си стоиш на пейката, скована от ужас.... Ей такива едни работи. Като поотраснах, сложиха там една колонка за нафта. Битова, имам предвид. Какви ти страшни истории! Дядките като идваха да пълнят тубите една по една, та да има за нафтовитепечки зимъска, току вадеха лимонадените шишета и "Кой бе, Славия ли бе! ЗАрежи ги тия бе. С по два леви крака са родени!" И на нас вече ни беше тъпо, никъв уют, никво усамотение. Обаче по люлките се кискаха такива като нас преди и май уют не им липсваше. Сега и изцяло разбита. Да ти е жал да минеш - изкривените железа от люлката, ръждясалите тръби от изтръгнатата чешма, слепите дограми на някогашната колонка за нафта. И се събират некви. Както се казва - сопола си на тях не хвърлям! Обаче те се събират. И след някоя година ще разказват на някого за тази градинка, която (препдолагам) е носела нещо дошло отдалеч.
Като го помислих и реших, че .... ами може и да има прелест още в нея, знам ли. Но не е онази същата. Тоест не е моята. А колко му трябва... Дърветата са си там. Лятото също... да сложат чешмата, да бучнат една люлка... Леле, кво ли ми стана пък сега!

Ти си виновна!

горното да не се приема за израз на носталгия. Желание да приема промените е. Колкото и да не му личи.

абсолютно даже ясно : )

обаче стига де, и аз минах и то ей сега-сегичка покрай Нашата градинка, от детството
ама точно наобратното на това, което разказваш ти.
върбата и тогава огромна и необгръщаема с ръце, сега си е още по-огромна и още по-необгръщаема. пейките са си там и пак са обърнати една срещу друга. само че навремето тревата беше доста изподрана от тия пейки, щото ние все ги местехме да са една срещу друга, а леля виолета и чичо тошо все ги тътрузеха да са една ДО друга, щото така било казало офето. поради да има ред.
и така всеки ден - безредие, анархия и хаос вечер - и пейките една срущу друга. порядък, офе и култура следобяд и пейките - в редичка.
и чешмата си е там - една такава розова и опърпана, от цимент и мозаечни парченца. само че някой й е взел кръглата топка с дупка, от която цвъртеше водата.
ама ще я сложат, бе! сигурно някой скоро ще я сложи : )

лелей, какви ИСТОРИИ се разказваха и ставаха там... ама и сега сигурно - също

С мен ли, баби? Че къде да те водя? И сайдер няма, не произвеждат вече... Пък хубаво газиранко беше, не като днешните какоколи и червени бикове...
"с теб" - викаш... с мен, ама... не ти разбирам - къде я видя тая сойка да се кандилка, кой е тоя Витю...

казвайки това ти всъщност се прикрепяш към същото това правене и започваш сама да моделираш външния свят.
казвайки това и аз правя абсолютно същото ;))
но честно казано не ми пука особено ;)
да се вземаш насериозно означава да ти пука прекалено много за това, което вършиш и за това, което се случва с теб!

винаги ще има...... изгарящи души