Още за Робърт Хайнлайн
56 отговора
1864 прегледа
Още за Робърт Хайнлайн
Гледам, че темата ми за Хайнлайн е изчезнала отвъд осемте странички, които са благоволили да ни оставят администраторите, и не мога да си я вдигна. Още по-добре, ще отворя нова. Още повече, че за пореден път се убеждавам - за Хайнлайн трябва да се пише, защото той освен че е най-значителният и влиятелният автор в историята на фантастиката, е най-неразбираният, и най-критикуваният.
За знаменитостта и популярността на Хайнлайн е безсмислено да се говори - най-красноречивият факт е, че на 26 април 1975 г. по единодушно мнение му бива присъдена първата награда "Гранд мастър" на Небюла.
"Нямаше нито дискусия, нито съмнения - спомня си впоследствие Айзък Азимов, - това беше толкова естествено, сякаш сме избрали Джордж Вашингтон за президент".
А ето какво казва Фредерик Пол : "Боб Хайнлайн беше не просто известен писател-фантаст, в течение на десетилетия той определяше съвременната НФ".
"Както Мойсей, той изведе научната фантастика в обетованата земя", казва за Хайнлайн писателят, критикът и преподавателят по НФ Джеймс Ган.
От подобни оценки могат да се натракат десетина страници, без да се вложи ни най-малко усилия в това.
Малко биографични подробности. Роберт Ансън Хайнлайн ре роден 7 юли 1907 г. в малкия град Бътлър, щата Мисури, близо до границата с Канзас.
Той е шесто от седемте деца на Рекс Айвър Хайнлайн и Бем
Лил Хайнлайн. Скоро след раждането му семейството се премества в Канзас Сити, където баща му започва работа в компания за селскостопански машини.
Най-голямо влияние върху младия Боб оказва не бащата, а дядото (бащата на майка му) доктор Алва Лил, лекар, практикуващ в Бътлър. Той научава Робърт да итрае шах, преди да се научи да чете ("Нищо не развива ума така, и не учи на логическо мислене така, както шахматът", - обичал да повтаря доктор Лил - мнение, което аз споделям); той възпитава във внука си любовта към четенето, уважението към точните науки, а преди всичко съумява да посее душата му семената на тези човечески качества, които впоследствие Хайнлайн предава на многобройните си герои: енергичност, мъжество, сбособност за пълно самоотдаване, чувство за дълг, целеустременост и
здрав разум. Хайнлайн получава строго възпитание, както е било прието в домовете на методистите: ленността се счита за грях, безусловно се забранява употребата на алкохол, не трябва да се танцува, да се играе на карти (макар че заради фокус с карти все пак купили колода на малкия Хайнлайн); пуританско, естествено, било и отношението към секса. Разбира се, с течение на времето Хайнлайн започнал да нарушава много от тези правила-- не само героите на книгите му, но и той сам, възмажавайки, си позволява и да си пийне по чашка, да изиграе портия покер, а в танцуването просто се влюбва. Но това са само външни прояви. А заложената в детството дълбока вътрешна морална основа остава за цял живот...
В Канзас Сити завършва Гринвудското училище и постъпва в Университетът Мисури, а след завършване на курса държи приемни изпити във Военно - морската академия на САЩ в Анаполис. Това не е било просто - американската система за прием в академията е била извънредно сложна. За разлика от обикновените институти и университети, където гражданите просто е трябвало да изпратят молба по пощата, тук е била необходима препоръка или от конгресмен, или от сенатор (всеки от тях имал право да препоръча по един кандидат ежегодно; само президентът имал право да препоръча седем кандидата). Но и препоръката - това е не прием в академията, а само позволява достъп до приемните изпити. Хайнлайну успял да се сдобие с нужното ходатайство, изпращайки писма до 50 (!) сенатора, на изпитите се представил блестящо, и започнали годините на животът му в Банкрофт Хоул , общежитието на гардемарините, назовано така в памет на дипломата и историка Джордж Банкрофт. Хайнлайн е бил образцов кадет - макар че от
1902 г. курсантите на академията ги наричат гардемарини, но старата думичка, облечена в полувековна традиция, все още живеела, освен това тя се възродила две десетилетия по-късно в романа на Хайнлайн "Космически кадет" ( Space Cadet - 1948), пропит от носталгичните спомени на четирдесет годишният писател за курсантските времена в Анаполис...
За Хайнлайн не е било достатъчно успешно да изучава задължителните дисциплини. Освен това той станал шампион на академията по фектовка, борба и стрелба. Завършва давйсти от випуск с 243 човека. Служи само 5 години, част от които на най-модерния по онова време самолетоносач "Лексингтън" - като офицер-артиллерист, а
след това се уволнява по здравословни причини - тубарколоза. След излекуването си той изучава физика в Калифорнийския университет в Лос Анджелис , след това работил на сребърни рудници, бил агент по продажба на недвижимо имущество, опитал се да стане политик. След провала на последното поприще - не успял да влезе в законодателното събрание на Калифорния - го заставила, в търсене на препитание, да се обърне към литературата.
Първият му разказ - "Линията на живота" (Life-Line) е публикуван в броя от 3 август 1939 г. на списанието "Поразителна научна фантастик", който бил издаван от фантастът, критикът и издателят Джон У. Кемпбъл, легендарна личност в историята на американската НФ. Кемпбъл платил на Хайнлайн за "Линията на живота" седемдесет долара, което се сторило на младият писател напълно прилична сума за шестте дни, за които успял да напише разказа. Така си е било в онези години. В Анаполис Хайнлайн например получавал по петстотин долара годишно...От този момент нататък той, по собствените му думи, "никога не търсил изкарване на пари по честния начин" :-)
И както уверяват критиците и феновете, в този момент започнал златният век на американската НФ. Творците на този Златен век били фантасти,
групирани около Кембъл и неговото списание - Алфред Ван Вогт, Лайън
Спрег де Камп, Теодор Стърджън, Пол Андерсън, Лестър дел Рей, Айзък Азимов. И разбира се Роберт Ансън Хайнлайн. Още след публикациите на първите му няколко разказа (след "Линията на живота" последвали "Реквием", "Взривът винаги е възможен",
"Пътищата са длъжни да се движат", "Логиката на Империята") той става признат лидер и законодател на модата.
Ето как формулира това Азимов:
"Необходимо беше съвсем не много време, за да стане ясно чрез потока разкази на Хайнлайн: цялата фантастика може да бъде разделена на две части - първата - Хайнлайн, втората - всичко останало".
"Неговата роля в нашата област, - утвърждава Р. Силвърбърг,- е подобна на ролята на Хемингуей в реалистичната литература. Потресаващ технически новатор, преобразовател и творец на форми, Хайнлайн показа, каква може трябва да бъде фантастиката. Никой от пишещите художествена литература след 1927 г. не може да не вземе под внимание теорията и практиката на Хемингуей, рискувайки в обратния случай да звучи архаично или старомодно - наивно. И никой след 1941 г. не е писал значима фантастика, без разбирането
на теоретичесткият и практическият принос на Хайнлайн".
-----------------------------------------------------------------------------
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
................................................................................................
I'm Lazy, just stay in bed...
За знаменитостта и популярността на Хайнлайн е безсмислено да се говори - най-красноречивият факт е, че на 26 април 1975 г. по единодушно мнение му бива присъдена първата награда "Гранд мастър" на Небюла.
"Нямаше нито дискусия, нито съмнения - спомня си впоследствие Айзък Азимов, - това беше толкова естествено, сякаш сме избрали Джордж Вашингтон за президент".
А ето какво казва Фредерик Пол : "Боб Хайнлайн беше не просто известен писател-фантаст, в течение на десетилетия той определяше съвременната НФ".
"Както Мойсей, той изведе научната фантастика в обетованата земя", казва за Хайнлайн писателят, критикът и преподавателят по НФ Джеймс Ган.
От подобни оценки могат да се натракат десетина страници, без да се вложи ни най-малко усилия в това.
Малко биографични подробности. Роберт Ансън Хайнлайн ре роден 7 юли 1907 г. в малкия град Бътлър, щата Мисури, близо до границата с Канзас.
Той е шесто от седемте деца на Рекс Айвър Хайнлайн и Бем
Лил Хайнлайн. Скоро след раждането му семейството се премества в Канзас Сити, където баща му започва работа в компания за селскостопански машини.
Най-голямо влияние върху младия Боб оказва не бащата, а дядото (бащата на майка му) доктор Алва Лил, лекар, практикуващ в Бътлър. Той научава Робърт да итрае шах, преди да се научи да чете ("Нищо не развива ума така, и не учи на логическо мислене така, както шахматът", - обичал да повтаря доктор Лил - мнение, което аз споделям); той възпитава във внука си любовта към четенето, уважението към точните науки, а преди всичко съумява да посее душата му семената на тези човечески качества, които впоследствие Хайнлайн предава на многобройните си герои: енергичност, мъжество, сбособност за пълно самоотдаване, чувство за дълг, целеустременост и
здрав разум. Хайнлайн получава строго възпитание, както е било прието в домовете на методистите: ленността се счита за грях, безусловно се забранява употребата на алкохол, не трябва да се танцува, да се играе на карти (макар че заради фокус с карти все пак купили колода на малкия Хайнлайн); пуританско, естествено, било и отношението към секса. Разбира се, с течение на времето Хайнлайн започнал да нарушава много от тези правила-- не само героите на книгите му, но и той сам, възмажавайки, си позволява и да си пийне по чашка, да изиграе портия покер, а в танцуването просто се влюбва. Но това са само външни прояви. А заложената в детството дълбока вътрешна морална основа остава за цял живот...
В Канзас Сити завършва Гринвудското училище и постъпва в Университетът Мисури, а след завършване на курса държи приемни изпити във Военно - морската академия на САЩ в Анаполис. Това не е било просто - американската система за прием в академията е била извънредно сложна. За разлика от обикновените институти и университети, където гражданите просто е трябвало да изпратят молба по пощата, тук е била необходима препоръка или от конгресмен, или от сенатор (всеки от тях имал право да препоръча по един кандидат ежегодно; само президентът имал право да препоръча седем кандидата). Но и препоръката - това е не прием в академията, а само позволява достъп до приемните изпити. Хайнлайну успял да се сдобие с нужното ходатайство, изпращайки писма до 50 (!) сенатора, на изпитите се представил блестящо, и започнали годините на животът му в Банкрофт Хоул , общежитието на гардемарините, назовано така в памет на дипломата и историка Джордж Банкрофт. Хайнлайн е бил образцов кадет - макар че от
1902 г. курсантите на академията ги наричат гардемарини, но старата думичка, облечена в полувековна традиция, все още живеела, освен това тя се възродила две десетилетия по-късно в романа на Хайнлайн "Космически кадет" ( Space Cadet - 1948), пропит от носталгичните спомени на четирдесет годишният писател за курсантските времена в Анаполис...
За Хайнлайн не е било достатъчно успешно да изучава задължителните дисциплини. Освен това той станал шампион на академията по фектовка, борба и стрелба. Завършва давйсти от випуск с 243 човека. Служи само 5 години, част от които на най-модерния по онова време самолетоносач "Лексингтън" - като офицер-артиллерист, а
след това се уволнява по здравословни причини - тубарколоза. След излекуването си той изучава физика в Калифорнийския университет в Лос Анджелис , след това работил на сребърни рудници, бил агент по продажба на недвижимо имущество, опитал се да стане политик. След провала на последното поприще - не успял да влезе в законодателното събрание на Калифорния - го заставила, в търсене на препитание, да се обърне към литературата.
Първият му разказ - "Линията на живота" (Life-Line) е публикуван в броя от 3 август 1939 г. на списанието "Поразителна научна фантастик", който бил издаван от фантастът, критикът и издателят Джон У. Кемпбъл, легендарна личност в историята на американската НФ. Кемпбъл платил на Хайнлайн за "Линията на живота" седемдесет долара, което се сторило на младият писател напълно прилична сума за шестте дни, за които успял да напише разказа. Така си е било в онези години. В Анаполис Хайнлайн например получавал по петстотин долара годишно...От този момент нататък той, по собствените му думи, "никога не търсил изкарване на пари по честния начин" :-)
И както уверяват критиците и феновете, в този момент започнал златният век на американската НФ. Творците на този Златен век били фантасти,
групирани около Кембъл и неговото списание - Алфред Ван Вогт, Лайън
Спрег де Камп, Теодор Стърджън, Пол Андерсън, Лестър дел Рей, Айзък Азимов. И разбира се Роберт Ансън Хайнлайн. Още след публикациите на първите му няколко разказа (след "Линията на живота" последвали "Реквием", "Взривът винаги е възможен",
"Пътищата са длъжни да се движат", "Логиката на Империята") той става признат лидер и законодател на модата.
Ето как формулира това Азимов:
"Необходимо беше съвсем не много време, за да стане ясно чрез потока разкази на Хайнлайн: цялата фантастика може да бъде разделена на две части - първата - Хайнлайн, втората - всичко останало".
"Неговата роля в нашата област, - утвърждава Р. Силвърбърг,- е подобна на ролята на Хемингуей в реалистичната литература. Потресаващ технически новатор, преобразовател и творец на форми, Хайнлайн показа, каква може трябва да бъде фантастиката. Никой от пишещите художествена литература след 1927 г. не може да не вземе под внимание теорията и практиката на Хемингуей, рискувайки в обратния случай да звучи архаично или старомодно - наивно. И никой след 1941 г. не е писал значима фантастика, без разбирането
на теоретичесткият и практическият принос на Хайнлайн".
-----------------------------------------------------------------------------
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
................................................................................................
I'm Lazy, just stay in bed...
Още за Робърт Хайнлайн - 2
През 1939-1940 г. Хайнлайн живеел на Запад, в Калифорния, където се образувала група фантасти, сплотени около библиотеката "Манан". Към него принадлежали писатели, широко известни не само в САЩ, но и в редица други страни по света - Едмънд Хамилтън и Антъни Бучър, самият Хайнлайн, Хенри Кътнър и Клив Картмил; впоследствие Бучър увековечил това общество в своя роман "Ракета към Морг".
Още в тези първи опити на литературна дейност Хайнлайн изработил своя собствено система на работа: каквото и да се случи, той писал по четири страници текст - от ден на ден, от този момент, в който съзрее замисълът, до мигът, в който не завърши разказът или романът. След това той редактирал текстът - редактирал го жестоко, понякога съкращавайки 1/3, или дори повече. Същите тези целеустременост и себеотдаване, които възпитавал в него доктор Алва Лил...
Ранните расскази и романи на Хайнлайн ("Ако това продължава...",
1940; "Сираците на Вселената", 1941; "Децата на Метусела", 1941; ) съставили едината серия "История на бъдещето". Хайнлайн закачил в кабинета си схема на тази история, всеки от възлите на който ставал сюжет на поредното произведение. По-късно Кембъл публикувал тази схема в "Поразителна научна фантастика"; за огромно огорчение на любителите на НФ, много от разказите, обозначени на схемата, така и не били написани... Но и без тях картината на "Историята на бъдещето" се оказала достатъчно впечатляваща (приведените по-горе примери далеч не са изчерпаеми, те са малка част от поредицата). И поради това не е удивително, че през 1941 г. Хайнлайн бил поканен Световния конгрес по научна фантастика (Уорлдкон- 41), провеждащ се в Денвър, в качеството на почетен гост - първи, но далеч не последен случай. За участията си в Уорлдконовете Хайнлайн се подготвял изключително сериозно, всеки път подготвял програмна реч, посветена на природата и задачите на фантастиката, и апартаментът му в хотела бил постоянно отворен за всеки от колегите или феновете, които искали да разговарят с него. Всеки е знаел, че по което и време да отиде, ще бъде посрещнат като очакван гост. Тове е било не само знак на вежливост и добро възпитание, а проява на същото чувсто за лична отговорност - този път пред читателите. Хайнлайн си наложил правилото да отговаря на всяко едно пратено му писмо, да слага афтограф на всяка една изпратена му книга, защото това били различни начини на общуване с читателите.
Но 1941 донесла не само литературни успехи; на 12 декември японската авиация извършила съкрушителна атака над, Пърл-Харбър, въвличаща
САЩ във втората световна война. Естествено, Хайнлайн, с неговото чувство за дълг, се опитва да се върне на фронта. Било му отказано.
Не е известно дали идеята принадлежи на Хайнлайн, на съвипусника му от
Анаполис лейтенант Скоулс, или на Джон Кемпбъл. Може би и тримата са замесени в някаква степен, въпреки че Спрэг де Камп твърди, че идеята все пак е била на Скоулс, и е могла да се формулира горе - долу така: "А защо да не се съберат заедно няколко фантаста - от тези, които имат техническо образование, естествено, и да се види какво могат да направят на практика тези изобретатаели на лъчи на смъртта, роботи и звездолето". В резултат на това в Ескпериманталната станция на морската авиация във Филаделфия се събрали трима писатели: офицерът от ВВС Спрег де Камп и гражданските специалисти Робърт Хайнлайн и Айзък Азимов. Освен това там в качеството на гости (не почетни, а делови) в различни периоди пребивавали Джак Уильямсън и Артър Кларк, служещ в кралските ВВС...
Всички те се занимавали с издследвания, подпомагащи летенето на по-големи височини, разработване на аппаратури за сляпо кацане и компенсиращи херметимни костюми, прототипи на бъдещи космически скафандри.
Една от тези идеи Хайнлайн заимствал от фантастичния разказа на Хамилтън "Саргаси в космоса" (1931), а друга,
разработена от Спрегом де Камп, няколко години по-късно била използвана при снимкине на фантастикчния филм "Направление - Луна" по романът на Хайнлайн "Звездолетът Галилео".
Но естествено, във военните години литературата отстъпила на втори план. Тук, в Ескперименталната станция, Хайнлайн се запознал с младата лейтанатка от ВМС Вирджиния Дорис Херстенфилд. По това време той бил разбрал, че първият му брак (в средата на тридесетте той се оженил на Лесли Макдонълд, от където произлиза един от псевдонимите му - Ансън Макдоналд) и при най-добро желание на може да се нарече удачен. И работата била не само в несходство на характерите и интересите. По-лошото било това, че Лесли е пиела, и Хайнлайн не можел да направи нищо против това. Методисткото възпитание го карало да изчаква с развода до последно, но на десетата година съвместен живот Лесли съвсем се пропила и бракът все пак се разпаднал. Хайнлайн никога след това не си позволил да спомене за Лесли и за съвместния им живот, но години по-късно, в романът "Свободото имение Фарнхам" той споделя индиректно горчивината си от тези събития.
А през 1948 году Хайнлайн се жени пповторно, както вече сте се досетили - за Вирджиния - изящна жена, която освен всичко друго била биохимик по образование, а освен отов се занимавала и с културизъм, работела като летец - изпитател в авиацията и свободно владеела седем езика. Оказало се, че този съюз е за цял живот.
Послевоенните години от живота на Хайнлайн не били богати на външни събития, с изключение на мащабното околосветско пътешествие, което предприели двамата с Вирджиния в края на 50-те и началото на 60-ти, и на което са посветени някои прекрасни стантии и една книга. През останалото време Хайнлайн много писал, потвърждавайки със своята практика думите на Жул Ренар: "Талантът е въпрос на количество. Талантът не се заключава в това да напишеш гениална страница - а в това да напишеш триста такива".
Резултатите говорят сами за себе си - за четирдесет и седем години литературна дейност Хайнлайн написва четирдесет и четири оригинални книги - над 35 романа, много разкази и сборници. ПРи това става първият американски фантасти, комуто литературният успех позволява да стане професионален писател - т. е. да живее само от доходите, които му носят книгите.
Четири пъти е удостоен с наградата Хюго за роман :
- "Двойната звезда" - 1956
- "Звездните рейнджъри" - 1959
- "Странник в странна страна" - 1961
- "Луната е наставница сурова" - 1967
За Гранд-Мастъра на Небюла вемче споменах.
Единствен от Американските писатели - фантасти, Хайнлайн три пъти е поканен на на Уорлдконите в качеството на почетен гост - както споменах през 1941, а също и през 1961 и 1976 г.
Самият Хайнлайн е считал за свой звезден час 20 юли1969 г., когато от каналът CBN го поканили да коментира наживо първото в човешката история кацане на чужда плането - кацането на Аполо 11 на Луната и първите стъпки на Нийл Амстронг там.
---------------------------------------------------------------------------------------------------
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
---------------------------------------------------------------------------------------------------
I'm Lazy, just stay in bed...
Още в тези първи опити на литературна дейност Хайнлайн изработил своя собствено система на работа: каквото и да се случи, той писал по четири страници текст - от ден на ден, от този момент, в който съзрее замисълът, до мигът, в който не завърши разказът или романът. След това той редактирал текстът - редактирал го жестоко, понякога съкращавайки 1/3, или дори повече. Същите тези целеустременост и себеотдаване, които възпитавал в него доктор Алва Лил...
Ранните расскази и романи на Хайнлайн ("Ако това продължава...",
1940; "Сираците на Вселената", 1941; "Децата на Метусела", 1941; ) съставили едината серия "История на бъдещето". Хайнлайн закачил в кабинета си схема на тази история, всеки от възлите на който ставал сюжет на поредното произведение. По-късно Кембъл публикувал тази схема в "Поразителна научна фантастика"; за огромно огорчение на любителите на НФ, много от разказите, обозначени на схемата, така и не били написани... Но и без тях картината на "Историята на бъдещето" се оказала достатъчно впечатляваща (приведените по-горе примери далеч не са изчерпаеми, те са малка част от поредицата). И поради това не е удивително, че през 1941 г. Хайнлайн бил поканен Световния конгрес по научна фантастика (Уорлдкон- 41), провеждащ се в Денвър, в качеството на почетен гост - първи, но далеч не последен случай. За участията си в Уорлдконовете Хайнлайн се подготвял изключително сериозно, всеки път подготвял програмна реч, посветена на природата и задачите на фантастиката, и апартаментът му в хотела бил постоянно отворен за всеки от колегите или феновете, които искали да разговарят с него. Всеки е знаел, че по което и време да отиде, ще бъде посрещнат като очакван гост. Тове е било не само знак на вежливост и добро възпитание, а проява на същото чувсто за лична отговорност - този път пред читателите. Хайнлайн си наложил правилото да отговаря на всяко едно пратено му писмо, да слага афтограф на всяка една изпратена му книга, защото това били различни начини на общуване с читателите.
Но 1941 донесла не само литературни успехи; на 12 декември японската авиация извършила съкрушителна атака над, Пърл-Харбър, въвличаща
САЩ във втората световна война. Естествено, Хайнлайн, с неговото чувство за дълг, се опитва да се върне на фронта. Било му отказано.
Не е известно дали идеята принадлежи на Хайнлайн, на съвипусника му от
Анаполис лейтенант Скоулс, или на Джон Кемпбъл. Може би и тримата са замесени в някаква степен, въпреки че Спрэг де Камп твърди, че идеята все пак е била на Скоулс, и е могла да се формулира горе - долу така: "А защо да не се съберат заедно няколко фантаста - от тези, които имат техническо образование, естествено, и да се види какво могат да направят на практика тези изобретатаели на лъчи на смъртта, роботи и звездолето". В резултат на това в Ескпериманталната станция на морската авиация във Филаделфия се събрали трима писатели: офицерът от ВВС Спрег де Камп и гражданските специалисти Робърт Хайнлайн и Айзък Азимов. Освен това там в качеството на гости (не почетни, а делови) в различни периоди пребивавали Джак Уильямсън и Артър Кларк, служещ в кралските ВВС...
Всички те се занимавали с издследвания, подпомагащи летенето на по-големи височини, разработване на аппаратури за сляпо кацане и компенсиращи херметимни костюми, прототипи на бъдещи космически скафандри.
Една от тези идеи Хайнлайн заимствал от фантастичния разказа на Хамилтън "Саргаси в космоса" (1931), а друга,
разработена от Спрегом де Камп, няколко години по-късно била използвана при снимкине на фантастикчния филм "Направление - Луна" по романът на Хайнлайн "Звездолетът Галилео".
Но естествено, във военните години литературата отстъпила на втори план. Тук, в Ескперименталната станция, Хайнлайн се запознал с младата лейтанатка от ВМС Вирджиния Дорис Херстенфилд. По това време той бил разбрал, че първият му брак (в средата на тридесетте той се оженил на Лесли Макдонълд, от където произлиза един от псевдонимите му - Ансън Макдоналд) и при най-добро желание на може да се нарече удачен. И работата била не само в несходство на характерите и интересите. По-лошото било това, че Лесли е пиела, и Хайнлайн не можел да направи нищо против това. Методисткото възпитание го карало да изчаква с развода до последно, но на десетата година съвместен живот Лесли съвсем се пропила и бракът все пак се разпаднал. Хайнлайн никога след това не си позволил да спомене за Лесли и за съвместния им живот, но години по-късно, в романът "Свободото имение Фарнхам" той споделя индиректно горчивината си от тези събития.
А през 1948 году Хайнлайн се жени пповторно, както вече сте се досетили - за Вирджиния - изящна жена, която освен всичко друго била биохимик по образование, а освен отов се занимавала и с културизъм, работела като летец - изпитател в авиацията и свободно владеела седем езика. Оказало се, че този съюз е за цял живот.
Послевоенните години от живота на Хайнлайн не били богати на външни събития, с изключение на мащабното околосветско пътешествие, което предприели двамата с Вирджиния в края на 50-те и началото на 60-ти, и на което са посветени някои прекрасни стантии и една книга. През останалото време Хайнлайн много писал, потвърждавайки със своята практика думите на Жул Ренар: "Талантът е въпрос на количество. Талантът не се заключава в това да напишеш гениална страница - а в това да напишеш триста такива".
Резултатите говорят сами за себе си - за четирдесет и седем години литературна дейност Хайнлайн написва четирдесет и четири оригинални книги - над 35 романа, много разкази и сборници. ПРи това става първият американски фантасти, комуто литературният успех позволява да стане професионален писател - т. е. да живее само от доходите, които му носят книгите.
Четири пъти е удостоен с наградата Хюго за роман :
- "Двойната звезда" - 1956
- "Звездните рейнджъри" - 1959
- "Странник в странна страна" - 1961
- "Луната е наставница сурова" - 1967
За Гранд-Мастъра на Небюла вемче споменах.
Единствен от Американските писатели - фантасти, Хайнлайн три пъти е поканен на на Уорлдконите в качеството на почетен гост - както споменах през 1941, а също и през 1961 и 1976 г.
Самият Хайнлайн е считал за свой звезден час 20 юли1969 г., когато от каналът CBN го поканили да коментира наживо първото в човешката история кацане на чужда плането - кацането на Аполо 11 на Луната и първите стъпки на Нийл Амстронг там.
---------------------------------------------------------------------------------------------------
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
---------------------------------------------------------------------------------------------------
I'm Lazy, just stay in bed...
Още за Робърт Хайнлайн - 3
Даже в своето нещастие на Хайнлайн му се удава да отстоява възгледите си. От този момент, в който му се налага да се уволни от работата си, той често боледувал, с течение на годините - все по-сериозно. Често му се налагало преливане на кръв, а той имал много рядка кръвна група. Наистина в неговите романи няма и намек за тези печални обстоятелства от живота му (Изключение прави романът "Няма да се уплаша от злото" - 1970). Героите му винаги са изпълнени със сила и оптимизъм. Но веднъж, излизайки от болница след поредния курс на лечение, той написал мотография, призоваваща към създаване на банки за кръв. Призивът бил чут. И всички америкнски конгреси по фантастика включват специална програма "Кампания по
даряване на кръв на името на Робърт Хайнлайн"...
Впрочем, независимо от болестите, животът на Хайнлайн се оказал дълъг. Той починал в съня си сутринта на 8 май 1988 г на осемдесет и една годишна възраст
"Велик писател, необикновен човек, -пише в некролога Робърт Силвърбърг, - в нашата област нямаше никой, който и далечно да напомня за него. В светът на фантастиката мнго не се съгласяваха с него. Но няма никто един, който де не го уважаваше. А много - в това число и аз, го боготворяхме."
За отношението на читателите към Хайнлайн говори следният факт - дв момента на смъртта му от петдасет и четири издадени негови книги (както споменах, тези с оригинална проза са 44, останалите са собрници, които включват по-рано издадени произведения) точно 44 се намират в различен стадии на преиздаване. В държава, където не се издава това, което не се купува, този факт е повече от показателен.
В анкетите, които легендарното НФ списание "Локус" провежда през 1973, 77, 99 години, Хайнлайн неизменно е провъзграсяван за най-добрия писател фантасти на всички времена, въпреки че подгласниците му и модите непрекъснато се сменят.
Приблизително творчеството на Хайнлайн може да бъде разделено на три етапа. Разбира се, това деление е условно, границите са размити, при желание може да се спори ожесточено дали даден роман принадлежи към една или друга група произведения. Но и такава груба схема донякъде помага за разбирането на Хайнлайн.
И така - първият етап - ранният Хайнлайн. Един от бащите - основатели на Златния век на америкнската НФ, приятел и литературен съюзник на Джон У. Кемпбъл. А това значи - автор на "твърда" научна фантастика в пълния смисъл на тази дума.Наистина, за разлка от предишния период, символ на който е Хюго Гернсбек, кембъловия клан в НФ го интересували не
толкова научните предсказания, фантастичните изобретения и открития сами по себе си, колкото техните социални последствия. Разбира се, фантастичната идея все още била изпразнена от условности, тя била конкретна и измислена буквално с инженерен разчет.
В тази област Хайнлайн става законодател на модата, благодарение на това, че в страната на Гренсберговите мехове влива ново вино - своя, Хайнлайнски стил.
"В три феноменални години той напълно промени нашето разбиране как трябва да се пише фантастика, и тази трансформация се оказа необратима" - признава си Робърт Силвербърг
Езикът на книгите на Хайнлайн ерезултат на майсторска смесица от сленг, сочна народна афоричност, чиито произход е от детството на Хайнлайн в Бътлър, от бреговете на Мисури (ненапразно негов любим писатл до края на живота му си остава Марк Твен), и този технически жаргон, когото наричат "инженерен". А неговите герои от чудати, даже съвсем побъркани яйцеглави учени и картонени, схематични злодеи, се превръщат в хора на действието, но смисленото действие, хора, които еднакво добре боравят с винтовката и логаритмичната линийка. И накрая, изобразеното от него бъдеще, благодарение на оригиналните социални модели и интересните детайли, от една страна, и живостта на езика, от друга, се оказват удивително достоверни, реални и представими.
За мен Хайнлайн е най-големият стилист в американската фантастика. На скептиците относно това твърдение искам да кажа, че освен изящна словестност, стилът включва в себе си и други пластове.
И така, този ранен период включва в себе си цялата серия "История на бъдещето" ( по-къссно някои от тях са включени в сборниците "Човекът, който продаде Луната" - 1950, "Зелените хълмове на Земята" - 1951, "Революцията в 2100" - 1953, повестите "Вселена" - 1940 и "Здрав смисъл" - 1941 са обединени в рована "Сираци на Вселената" - 1963, а повестта "Децата на Метусала" - 1940 е разширена до роман), както и някои романи, подписани с псездонима Ансън Мак Доналд : "Шестата колона" (1941), "Отвъд този хоризонт" (1942), "Неприятната професия на Джонатан Хоуг (1942).
Тези книги продължават да се преиздават и до наши дни, но Хайнлайн престава да работи в тези направления след войната. Въпреки това те не са изгубили своята актуалност. Кратката повест "Взривът винаги е възможен" (1940) по техническите си подробности сега изглежда архаична, но не трябва да се забравя, че е написана две години преди пускането на първия ядрен реактор, пет години преди Хирошима и 14 преди пускането на първата атомна електроцентрала в Обнинск. Но прогнозата на Хайнлайн се оказва вярна катастрофите на АЕЦ "Тримайл-Айлънд" и в Чернобил се далжаха не само на недостатъци в конструкцията, но и на това, което Хайнлайн нарича "човешки фактор".
Да се годвори за прогностимчната функция на "Сираци на Вселената заксега няма да се налага - ние сме още много далеч от пътешествията до звездите. Но затова пък за НФ този роман става епохален, защото в него за пръв път се разглежда идеята за звездолет, който пътува към звездите със смяна на поколенията. Впоследствие тази идея е използвана в много произведения - "Поколението, достигнало целта" на Саймък, "Магелановият облак" на Лем, "Нон-стоп" на Олдис.
------------------------------------------------------------------------------------------------------
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
------------------------------------------------------------------------------------------------------
I'm Lazy, just stay in bed...
даряване на кръв на името на Робърт Хайнлайн"...
Впрочем, независимо от болестите, животът на Хайнлайн се оказал дълъг. Той починал в съня си сутринта на 8 май 1988 г на осемдесет и една годишна възраст
"Велик писател, необикновен човек, -пише в некролога Робърт Силвърбърг, - в нашата област нямаше никой, който и далечно да напомня за него. В светът на фантастиката мнго не се съгласяваха с него. Но няма никто един, който де не го уважаваше. А много - в това число и аз, го боготворяхме."
За отношението на читателите към Хайнлайн говори следният факт - дв момента на смъртта му от петдасет и четири издадени негови книги (както споменах, тези с оригинална проза са 44, останалите са собрници, които включват по-рано издадени произведения) точно 44 се намират в различен стадии на преиздаване. В държава, където не се издава това, което не се купува, този факт е повече от показателен.
В анкетите, които легендарното НФ списание "Локус" провежда през 1973, 77, 99 години, Хайнлайн неизменно е провъзграсяван за най-добрия писател фантасти на всички времена, въпреки че подгласниците му и модите непрекъснато се сменят.
Приблизително творчеството на Хайнлайн може да бъде разделено на три етапа. Разбира се, това деление е условно, границите са размити, при желание може да се спори ожесточено дали даден роман принадлежи към една или друга група произведения. Но и такава груба схема донякъде помага за разбирането на Хайнлайн.
И така - първият етап - ранният Хайнлайн. Един от бащите - основатели на Златния век на америкнската НФ, приятел и литературен съюзник на Джон У. Кемпбъл. А това значи - автор на "твърда" научна фантастика в пълния смисъл на тази дума.Наистина, за разлка от предишния период, символ на който е Хюго Гернсбек, кембъловия клан в НФ го интересували не
толкова научните предсказания, фантастичните изобретения и открития сами по себе си, колкото техните социални последствия. Разбира се, фантастичната идея все още била изпразнена от условности, тя била конкретна и измислена буквално с инженерен разчет.
В тази област Хайнлайн става законодател на модата, благодарение на това, че в страната на Гренсберговите мехове влива ново вино - своя, Хайнлайнски стил.
"В три феноменални години той напълно промени нашето разбиране как трябва да се пише фантастика, и тази трансформация се оказа необратима" - признава си Робърт Силвербърг
Езикът на книгите на Хайнлайн ерезултат на майсторска смесица от сленг, сочна народна афоричност, чиито произход е от детството на Хайнлайн в Бътлър, от бреговете на Мисури (ненапразно негов любим писатл до края на живота му си остава Марк Твен), и този технически жаргон, когото наричат "инженерен". А неговите герои от чудати, даже съвсем побъркани яйцеглави учени и картонени, схематични злодеи, се превръщат в хора на действието, но смисленото действие, хора, които еднакво добре боравят с винтовката и логаритмичната линийка. И накрая, изобразеното от него бъдеще, благодарение на оригиналните социални модели и интересните детайли, от една страна, и живостта на езика, от друга, се оказват удивително достоверни, реални и представими.
За мен Хайнлайн е най-големият стилист в американската фантастика. На скептиците относно това твърдение искам да кажа, че освен изящна словестност, стилът включва в себе си и други пластове.
И така, този ранен период включва в себе си цялата серия "История на бъдещето" ( по-къссно някои от тях са включени в сборниците "Човекът, който продаде Луната" - 1950, "Зелените хълмове на Земята" - 1951, "Революцията в 2100" - 1953, повестите "Вселена" - 1940 и "Здрав смисъл" - 1941 са обединени в рована "Сираци на Вселената" - 1963, а повестта "Децата на Метусала" - 1940 е разширена до роман), както и някои романи, подписани с псездонима Ансън Мак Доналд : "Шестата колона" (1941), "Отвъд този хоризонт" (1942), "Неприятната професия на Джонатан Хоуг (1942).
Тези книги продължават да се преиздават и до наши дни, но Хайнлайн престава да работи в тези направления след войната. Въпреки това те не са изгубили своята актуалност. Кратката повест "Взривът винаги е възможен" (1940) по техническите си подробности сега изглежда архаична, но не трябва да се забравя, че е написана две години преди пускането на първия ядрен реактор, пет години преди Хирошима и 14 преди пускането на първата атомна електроцентрала в Обнинск. Но прогнозата на Хайнлайн се оказва вярна катастрофите на АЕЦ "Тримайл-Айлънд" и в Чернобил се далжаха не само на недостатъци в конструкцията, но и на това, което Хайнлайн нарича "човешки фактор".
Да се годвори за прогностимчната функция на "Сираци на Вселената заксега няма да се налага - ние сме още много далеч от пътешествията до звездите. Но затова пък за НФ този роман става епохален, защото в него за пръв път се разглежда идеята за звездолет, който пътува към звездите със смяна на поколенията. Впоследствие тази идея е използвана в много произведения - "Поколението, достигнало целта" на Саймък, "Магелановият облак" на Лем, "Нон-стоп" на Олдис.
------------------------------------------------------------------------------------------------------
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
------------------------------------------------------------------------------------------------------
I'm Lazy, just stay in bed...
Още за Робърт Хайнлайн - 4
Следващият, зрелият период в творчеството на Хайнлайн може да се раздели на два основни потока. В 1947 се появява романът "Звездолетът Галилео", последван от "Космически кадети" (1948), "Червената планета" (1949), "Фермер в небето" (1950), и така - по книга в година - "Между планетите" (1951), "Семейство Стоунз" (The Rolling Stones - 1952), "Звездния човек Джоунз" (1953), "Звездния звяр" (1954), "Тунел в небето" (1955), "Звездно време" (1956) "Гражданин на Галактиката" (1957), "Имам скафандър, ще пътешествам" (1958). По външни признаци това са юношески приключенски фантастични романи. Но не случайно Пол Андерсън казва, че "тези книги са помогнали да бъде възпитано цяло едно поколение, доставяйки в същото време не-по-малко удоволствие на възрастните читатели, и този процес продължава до наши дни. Защото в тази поредица Хайнлайн ненатрапчиво, между редовете показва процесът на превръщане на юношата в мъж и какъв трябва да бъде този мъж. В тези романи има един много важен образ, който стои на периферията, без да се натрапва - образът на бащата или изобщо на по-възрастния човек, който знае какво и как трябва да се върши, без да прекъсва връзката межгду поколенията и да нахлува в собственото пространство на юношата, човек, който преодолява пропастта на неразбирането. Това е един от най-удачните и най-важните образи в творчеството на Хайнлайн. Не случайно някои книги от тази уж уношеска поредица критиците определят за едни от най-добрите на Хайнлайн изобщо. И аз се придържам към това мнение - "Звездния човек Джоунз", "Гражданин на Галактиката" и излязлата няколко години по-късно "Подкейн от Марс" са сред любимите ми романи на Хайнлайн.
Паралелно с това Хайнлайн продължава да пише романи за възрастни, които могат с не по-малък успех да се четат от юноши. В края на 40-те и началото на 50-те издава в отделни книги под истинското си име писаните по-рано под псевдоним "Отвъд този хоризонт", "Шестата колона", "Уолдо" и "Корпорация Матия" - някои от тях разширени и преработени. Появяват се и нови романи - - "Кукловодите" - 1951, "Двойна звезда" - 1956, "Врата към лятото" - 1957. Последната е достатъчно типична за него, а много от изследователите смятат, че това е най-мекият, светъл и лиричен роман, писан някога от Хайнлайн.
Този период завършва с Methuselah's Children - 1958 - преработка на ранната му повест от цикъла история на бъдещето, където за пръв път се появява основният в творчеството на Хайнлайн герой Лазарус Лонг
----------------------------------------------------------------------------------------------------
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
-----------------------------------------------------------------------------------------------------
I'm Lazy, just stay in bed...
Паралелно с това Хайнлайн продължава да пише романи за възрастни, които могат с не по-малък успех да се четат от юноши. В края на 40-те и началото на 50-те издава в отделни книги под истинското си име писаните по-рано под псевдоним "Отвъд този хоризонт", "Шестата колона", "Уолдо" и "Корпорация Матия" - някои от тях разширени и преработени. Появяват се и нови романи - - "Кукловодите" - 1951, "Двойна звезда" - 1956, "Врата към лятото" - 1957. Последната е достатъчно типична за него, а много от изследователите смятат, че това е най-мекият, светъл и лиричен роман, писан някога от Хайнлайн.
Този период завършва с Methuselah's Children - 1958 - преработка на ранната му повест от цикъла история на бъдещето, където за пръв път се появява основният в творчеството на Хайнлайн герой Лазарус Лонг
----------------------------------------------------------------------------------------------------
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
-----------------------------------------------------------------------------------------------------
I'm Lazy, just stay in bed...
Още за Робърт Хайнлайн - 5
И накрая - последният период в творчеството на Хайнлайн - също условно, той може да се нарече периода на "късния Хайнлайн". Докто до момента Хайнлайн е просто най-известният писател-фантаст, от тогава нататък той влиза в пантеона на гениите на световната литература.
Този етап в творчеството му започва с преиздаването на написания по-рано под псевдоним кратък роман "Неприятната професия на Джонатан Хоуг" - може би най-странната му творба, която, въпреки че е от ранните произведения на Хайнлайн, по дух се отнася към късния му период.
Следва социалната утопия "Звездните рейнджъри" (1959) - роман, който печели Хюго, най-дискусионната и критикувана книга на Хайнлайн, заради нея критиците, главно поради неразбиране на засегнатите проблеми, го обявяват за милитарист, фашист, да възпяващ насилието, и изобщо - обвиняват го във всичките смъртни грехове. Чак в наши дни става ясно, че Хайнлайн е изпреварил времето си с този роман, и, не скривайки симпатията си към социалдарвинизма, е изградил един социален модел, който, макар и не съвършен, функционира по-добре от който и да е от реално съществуващите в момента.
През 1961 Хайнлайн издава "Странник в странна старна" - книга, която също печели Хюго, става най-продавания фантастичен роман в света - милиони екземпляри в десетки страни по целия свят, става култова сред университетската младеж и една от праграмнита книги на американските хипита, които няколко години по-късно обсаждат дома на Хайнлайн в Санта Крус, за да го направят свой гуру...
Прочее, към Странника, както и към всеки един отделен роман или сборник на Хайнлайн ще се върна по-одлу с отделни статии. Сега ще завърша изложението си със списък на останалите книги на Хайнлайн и кратки анонси към тях.
Podkayne ot Mars - 1963. Главната героиня е девойка, който си води дневник, пътувайки с чичо си из слънчевата система. Тя се забърква в сложни междупланетни интриги. Роман, който е причисляван към юношеската серия, въпреки че Ханлайн не го е написал с тази цел, просто главната героиня е тинейджърка
- 1963 . "Сираци на Вселената" - сглобен от написаните през 1940 и 1941 повести "Вселена" и "Здрав смисъл
- 1963. "Пътят на славата" - Прекрасно фентъзи с много дълбок фирлософски пласт и много красива поетична образност. Напълно неразбираем за любитителите на безсмислени четива от типа "вървиш и избиваш лошите с меча
"Farnham's Freehold 1964. - вторият най-отричан и оплюван роман на Хайнлайн след Рейнджърите, но според мен един от най-значимите му романи. На него също ще обърна специално внимание.
- 1966. - "Луната е наставница сурова" - Аргус, 1995. Романът за лунната революция, един от най-добрите на Хайнлайн. Хюго за 1967
I Will Fear No Evil - 1970. Главният герой е свадлив старец милиардер, който умира, и мозъкът му е присаден в тяло на жена. Това е може би най-слабият роман на Хайнлайн. Но трябва да се има предвид, че тогава той е бил тежко болен, изобщо не е бил в състояние да пише, и жена му Вирджиния издава наскоро довършения ръкопис без никаква редакция. А е известно, че Хайнлайн е подлагал на жестока редакция всичките си творби, след като е довършвал ръкописа. Въпреки това, има ценни идеи...
Time Enough For Love - 1973. В този роман сензационно Хайнлайн се връща към любимия си герой Лазарус Лонг. Резултатът е потресаващ. Аз смятам, че това е най-силният роман на Хайнлайн, а и в световната фантастика. Размишленията на двехиляди годишния Лазарус, който отива на планета Секундус, за да умре, са своеобразно продължение и развитие на идеите на д-р Джубал Харшо от "Странника". Приятелите на Лазарус, на които той разказва живота си, успяват да му намерят заниемание, което да му върне интереса към живота - това е пътуването в миналото. Така Лазарус се връща 2000 години назад, където среща майка си Морийн и се влюбва в нея... Роман, изпълнен с изумителни притчи и ситуации, и за него съм подготвил отделна статия
The Number Of The Beast - 1980. - свързан с историята на бъдещето.
Friday - 1982. "
Job:A Comedy Of Justice - 1984.
The Cat Who Walks Through Walls - 1985.
To Sail Beyond The Sunset - 1987
- последните два също свързани с историята на бъдещето
I'm Lazy, just stay in bed...
Този етап в творчеството му започва с преиздаването на написания по-рано под псевдоним кратък роман "Неприятната професия на Джонатан Хоуг" - може би най-странната му творба, която, въпреки че е от ранните произведения на Хайнлайн, по дух се отнася към късния му период.
Следва социалната утопия "Звездните рейнджъри" (1959) - роман, който печели Хюго, най-дискусионната и критикувана книга на Хайнлайн, заради нея критиците, главно поради неразбиране на засегнатите проблеми, го обявяват за милитарист, фашист, да възпяващ насилието, и изобщо - обвиняват го във всичките смъртни грехове. Чак в наши дни става ясно, че Хайнлайн е изпреварил времето си с този роман, и, не скривайки симпатията си към социалдарвинизма, е изградил един социален модел, който, макар и не съвършен, функционира по-добре от който и да е от реално съществуващите в момента.
През 1961 Хайнлайн издава "Странник в странна старна" - книга, която също печели Хюго, става най-продавания фантастичен роман в света - милиони екземпляри в десетки страни по целия свят, става култова сред университетската младеж и една от праграмнита книги на американските хипита, които няколко години по-късно обсаждат дома на Хайнлайн в Санта Крус, за да го направят свой гуру...
Прочее, към Странника, както и към всеки един отделен роман или сборник на Хайнлайн ще се върна по-одлу с отделни статии. Сега ще завърша изложението си със списък на останалите книги на Хайнлайн и кратки анонси към тях.
Podkayne ot Mars - 1963. Главната героиня е девойка, който си води дневник, пътувайки с чичо си из слънчевата система. Тя се забърква в сложни междупланетни интриги. Роман, който е причисляван към юношеската серия, въпреки че Ханлайн не го е написал с тази цел, просто главната героиня е тинейджърка
- 1963 . "Сираци на Вселената" - сглобен от написаните през 1940 и 1941 повести "Вселена" и "Здрав смисъл
- 1963. "Пътят на славата" - Прекрасно фентъзи с много дълбок фирлософски пласт и много красива поетична образност. Напълно неразбираем за любитителите на безсмислени четива от типа "вървиш и избиваш лошите с меча
"Farnham's Freehold 1964. - вторият най-отричан и оплюван роман на Хайнлайн след Рейнджърите, но според мен един от най-значимите му романи. На него също ще обърна специално внимание.
- 1966. - "Луната е наставница сурова" - Аргус, 1995. Романът за лунната революция, един от най-добрите на Хайнлайн. Хюго за 1967
I Will Fear No Evil - 1970. Главният герой е свадлив старец милиардер, който умира, и мозъкът му е присаден в тяло на жена. Това е може би най-слабият роман на Хайнлайн. Но трябва да се има предвид, че тогава той е бил тежко болен, изобщо не е бил в състояние да пише, и жена му Вирджиния издава наскоро довършения ръкопис без никаква редакция. А е известно, че Хайнлайн е подлагал на жестока редакция всичките си творби, след като е довършвал ръкописа. Въпреки това, има ценни идеи...
Time Enough For Love - 1973. В този роман сензационно Хайнлайн се връща към любимия си герой Лазарус Лонг. Резултатът е потресаващ. Аз смятам, че това е най-силният роман на Хайнлайн, а и в световната фантастика. Размишленията на двехиляди годишния Лазарус, който отива на планета Секундус, за да умре, са своеобразно продължение и развитие на идеите на д-р Джубал Харшо от "Странника". Приятелите на Лазарус, на които той разказва живота си, успяват да му намерят заниемание, което да му върне интереса към живота - това е пътуването в миналото. Така Лазарус се връща 2000 години назад, където среща майка си Морийн и се влюбва в нея... Роман, изпълнен с изумителни притчи и ситуации, и за него съм подготвил отделна статия
The Number Of The Beast - 1980. - свързан с историята на бъдещето.
Friday - 1982. "
Job:A Comedy Of Justice - 1984.
The Cat Who Walks Through Walls - 1985.
To Sail Beyond The Sunset - 1987
- последните два също свързани с историята на бъдещето
I'm Lazy, just stay in bed...
Re: Още за Робърт Хайнлайн
Супер, напълно съм съгласен с това, че постоянно трябва д асе пише за Хайнлайн! Аз не го бях оценил по достойнство доскоро, но в момента се прекланям пред него. В неговите книги, макар и писани преди толкова време все още има идеи, които звучат акгуално (да не кажа революционно).
Пътят на славата
Страхотно си го написал. Колкото до Пътят на славата трябва да си го препрочета. Навремето като го прочетох тъкмо май бях привършил нещо от Толкин и не бях особено възхитен от книгата, но май ще я препрочета...
Иначе няма автор, който на 100% да е идеален. Въпреки, че Хайнлайн е най-близко от познатите ми автори.
Иначе няма автор, който на 100% да е идеален. Въпреки, че Хайнлайн е най-близко от познатите ми автори.
Естествено :)))
Нали знаеш случая на Аркадий Стругацки, който трябвало да превежда Саргасово море в Космоса на Андре Нортън. После го питат как я е превел, че е толкова добра, след като се знае, че Нортън не пише добре. Той отговорил: "Ами мъчих се, мъчих се... и накрая [превключвам на руски] плюнул и переписал заново!" 
Мисленето не е развлечение, а задължение. (братя Стругацки)
Мисленето не е развлечение, а задължение. (братя Стругацки)
Re: "Зелените хълмове на Земята"
Ами не започнахме ли всички ние от този сборник разкази ?
Струва ми се че това беше първото заглавие на Хайнлайн, преведено на български.
И аз се бях затъжил нещо за този сборник и си го препрочетох миналата есен. Още тогава ме поразиха две неща. Първо, хуманизмът на Хайнлайн в тези разкази - изключителен и осмислящ и същевременно фин и ненатрапчив. Липсва ми някак си този Герой от 50-те и 60-те години в днешната фантастика. Той запълва емоционалната рамка по по-различен начин. Мани, динозавърски вопли ... :-)))
И още нещо - Театърът на Хайнлайн !
За пореден път се убедих че старите майстори са си театрали по душа и умеят да "проиграват" действието по всички закони на класическия театър. Хубава постановка, ненасилено действие, хора от сой, за които (както се вика) бих гласувал на 17-ти юни, НЕсамовлюбени идеи ... какво повече. Докато си четях тези разкази се сетих едно възклицание на италианския режисьор Виторио Де Сика за разказите на Чехов - "Отказвам се да ги чета! От всеки негов разказ би излезнал страхотен филм ".
Та така непълно и вкратце и аз се включвам по темата за Хайнлайн.
Междувпрочем "Неприятната професия на д-р Джонатан Хоуг" не успя да ме уплаши чак толкова много. Но успя за сметка на това да ме изпълни с респект към професията на литературния критик. А от литературен критик до .... литературен редактор крачката е една (плезя се оф топик)
Струва ми се че това беше първото заглавие на Хайнлайн, преведено на български.
И аз се бях затъжил нещо за този сборник и си го препрочетох миналата есен. Още тогава ме поразиха две неща. Първо, хуманизмът на Хайнлайн в тези разкази - изключителен и осмислящ и същевременно фин и ненатрапчив. Липсва ми някак си този Герой от 50-те и 60-те години в днешната фантастика. Той запълва емоционалната рамка по по-различен начин. Мани, динозавърски вопли ... :-)))
И още нещо - Театърът на Хайнлайн !
За пореден път се убедих че старите майстори са си театрали по душа и умеят да "проиграват" действието по всички закони на класическия театър. Хубава постановка, ненасилено действие, хора от сой, за които (както се вика) бих гласувал на 17-ти юни, НЕсамовлюбени идеи ... какво повече. Докато си четях тези разкази се сетих едно възклицание на италианския режисьор Виторио Де Сика за разказите на Чехов - "Отказвам се да ги чета! От всеки негов разказ би излезнал страхотен филм ".
Та така непълно и вкратце и аз се включвам по темата за Хайнлайн.
Междувпрочем "Неприятната професия на д-р Джонатан Хоуг" не успя да ме уплаши чак толкова много. Но успя за сметка на това да ме изпълни с респект към професията на литературния критик. А от литературен критик до .... литературен редактор крачката е една (плезя се оф топик)
"Stranger in a Strange Land"
А аз намерих тук най-страхотното определение,което съм чувала за човешко същество.. :)
Спомняте ли си ,когато обясняваха на Майк каква е всъщност разликата между него и останалите животни ?..."Човекът е животното ,което се смее"...
Много ми хареса:)
Спомняте ли си ,когато обясняваха на Майк каква е всъщност разликата между него и останалите животни ?..."Човекът е животното ,което се смее"...
Много ми хареса:)
Re: "Stranger in a Strange Land"
А ако се зачетеш внимателно, ще откриеш и други такива "определения" - блестящи думи за есенцията на човешкото - като например сцената, в която Джубал говори за падналата Кариатида, думите за църквата на Фостър (не си спомням точните думи, но бяха в смисъл, че Бог би искал човек да се весели). Въобще тази книга за мен е една по-добра Библия.
There's a crack, a crack in everything, that's how the light gets in...
There's a crack, a crack in everything, that's how the light gets in...