За богинята Soley!

Soley, мога само благородно да завиждам на начина ти на мислене.
И най-вече на писане.
Знам, че където видя твоя ник, ще видя и нещо,
което да ми зарадва душата.



Една простосмъртна ти се прекланя

Никой не може да ми отнеме това, което не може да ми даде!

Отче, спаси ме от разпятието….!!!

Графиньо, провокирай ме с нещо друго, …това е опасно….
Благодаря ти, за смазващата откровеност !

Човек ежедневно преминава през различни емоционални състояния - от гордостта на боговете …през болката, породена от страстта …до омразата и параноята на ада….

Не наричай бог един простосмъртен…това е изискване..към него… и твоето разочарование!

Солей, просто исках да изразя възхищението си, не да те шокирам.
Наистина са малко хората, на които се възхищавам.
Радваш ми окото, където и да те видя.

А не си ли забелязала, че когато някой те е очаровал, после каквото и да прави или казва, приемаш като част от индивидуалната му личност и трудно се разочароваш. Даже продължаваш да му се възхищаваш...

Никой не може да ми отнеме това, което не може да ми даде!

И ако ръката Ви Богиньо свята съм осквернил с грубата си длан,
то устните ми като два монаха да принесат целувка в своя дан.

Приятно изкарване в Пловдив и знай, че като се върнеш има човек, който те обича

За твойто тихо идване, което все още в мен отеква като гръм,
за даденото и назад невзето,
за прошката, че с теб съм и не съм,
за думите понякога спестени, за ласките, които не спести,
за силата, която вля у мен, когато беше най-безсилна ти,
за туй, че бе на мое име кръстен и в твоя лои и в твоя хубав час,
на малкото ти пръстче, вместо пръстен горещите си устни слагам аз.

повика ли ме чадо мое.
не бой се. вече съм с теб.

това другите да те боготворят е техен грях. бог е един и само него обичаме.

а иначе аз отдавна ти се възхищавам както знаеш

Priest

Целувам те слънце мое...

Утре е един добър ден да ти направя подарък, нали?...