Учители и ученици.
33 отговора
5 прегледа
Учители и ученици.
Много, много се говори напоследък в клуба за учителите.
Колко трудно се намират, къде ли са се покрили в България и какво ли още не като въпроси възникват за тях.
Не съм в учителската гилдия (опазил ги Бог), но това не ми пречи да се опитам да погледна на въпроса и от двете страни.
Може би най-меродавната сентенция е, че учителя сам избира ученика си.
Защо ли?
Ами, ако цял живот лежиш по гръб и се оплакваш - аз нищо не мога, защото никой не иска да ме научи - то от тебе в този живот ученик няма да стане.
За да започне едно обучение е необходимо първо да се изгради един своеобразен мост между ученик и учител. Мост съставен от понятия, светоусещания, идеи и доверие.
Няма лоши ученици, има само некадърни учители - би възкликнал Конфуций и точно в тази връзка всеки учител си подбира точно такива ученици които са изградили вече своята половина от моста, ученици готови да се учат.
Добрия учител вижда в своя ученик първо това което той може да стане и едва след това - това което е към момента.
Изисква се една много трезва и реална преценка за да се избере оптималния път за обучение. Необходимо е познанията да се придобиват постепенно, утвърждавайки увереноста на ученика в собствените сили и възможности, изграждайки основите на които той да стъпи, убеден в истинноста на пътя по който е поел.
За всеки ученик ще се намери учител. По-важното е да започнем съзнателна работа в собствената си градина, да поставим основата на това върху което ще се изгради нашето обучение.
Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.
Колко трудно се намират, къде ли са се покрили в България и какво ли още не като въпроси възникват за тях.
Не съм в учителската гилдия (опазил ги Бог
), но това не ми пречи да се опитам да погледна на въпроса и от двете страни.
Може би най-меродавната сентенция е, че учителя сам избира ученика си.
Защо ли?
Ами, ако цял живот лежиш по гръб и се оплакваш - аз нищо не мога, защото никой не иска да ме научи - то от тебе в този живот ученик няма да стане
.
За да започне едно обучение е необходимо първо да се изгради един своеобразен мост между ученик и учител. Мост съставен от понятия, светоусещания, идеи и доверие.
Няма лоши ученици, има само некадърни учители - би възкликнал Конфуций и точно в тази връзка всеки учител си подбира точно такива ученици които са изградили вече своята половина от моста, ученици готови да се учат.
Добрия учител вижда в своя ученик първо това което той може да стане и едва след това - това което е към момента.
Изисква се една много трезва и реална преценка за да се избере оптималния път за обучение. Необходимо е познанията да се придобиват постепенно, утвърждавайки увереноста на ученика в собствените сили и възможности, изграждайки основите на които той да стъпи, убеден в истинноста на пътя по който е поел.
За всеки ученик ще се намери учител. По-важното е да започнем съзнателна работа в собствената си градина, да поставим основата на това върху което ще се изгради нашето обучение.
Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.
нормално си е.
Все пак никой не започва училище от 8-и клас.
А и ако си от по-задръстените се изисква една по-продължителна подготовка за да започнеш обучението си.
Кофти е, че като се родиш на този свят никой не идва , да речем на 22-ият ти рожден ден и да ти каже ти си готов за 1-ви клас - Действай!
Това е въпрос на вътрешна потребност, осъзнаване и натрупан опит.
Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.
.
А и ако си от по-задръстените се изисква една по-продължителна подготовка за да започнеш обучението си.
Кофти е, че като се родиш на този свят никой не идва , да речем на 22-ият ти рожден ден и да ти каже ти си готов за 1-ви клас - Действай!
Това е въпрос на вътрешна потребност, осъзнаване и натрупан опит.
Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.
Падна ли ми ;))
Хм, откога се каня да го разговоря с тебе тоя въпрос, че нещо... 
Че то значи за теб Учителите са под път и над път :-))) От една страна е така, а от друга не е! Щом не се сложи и тебе сред тях, веднага ще кажа "не, не си прав в разсъжденията си". Споко, ще обясня.
Според мен всеки, достоен да бъде ученик (пък и не точно по този начин формулирано), е малко или много учител за друг по-малко напреднал.
Сега въпроса е какви Учители спрягаш ти?
Светлина в мисълта в някоя тема правеше разлика между Школски и Миров Учител, а аз викам да сложим и още една категория - "неоторизиран учител" (с малко "у"), защото не става въпрос за пратеничество. (Не че няма и такива, дето се пишат на пратени, а пък... многоточие .) Та тия последните можеш да си ги търсиш за всеки живот на нова сметка. Школските идват от дъжд на вятър да ни пообогатят културата малко и да ни разбудят от летаргията ( ) и... Мировите вече - де да можеше да си ги намериш ей тъй просто всеки ден (освен вътре, във въплъщение няма да е)...
Та... Кои Учители точно ти липсват в България? Ами в Англия има ли ги? А в Индия? ???!!
Всяко нещо с времето си...
Че то значи за теб Учителите са под път и над път :-))) От една страна е така, а от друга не е! Щом не се сложи и тебе сред тях, веднага ще кажа "не, не си прав в разсъжденията си"
. Споко, ще обясня.
Според мен всеки, достоен да бъде ученик (пък и не точно по този начин формулирано), е малко или много учител за друг по-малко напреднал.
Сега въпроса е какви Учители спрягаш ти?
Светлина в мисълта в някоя тема правеше разлика между Школски и Миров Учител, а аз викам да сложим и още една категория - "неоторизиран учител"
(с малко "у"), защото не става въпрос за пратеничество. (Не че няма и такива, дето се пишат на пратени, а пък... многоточие .) Та тия последните можеш да си ги търсиш за всеки живот на нова сметка. Школските идват от дъжд на вятър да ни пообогатят културата малко и да ни разбудят от летаргията ( ) и... Мировите вече - де да можеше да си ги намериш ей тъй просто всеки ден (освен вътре, във въплъщение няма да е)...
Та... Кои Учители точно ти липсват в България? Ами в Англия има ли ги? А в Индия?
???!!Всяко нещо с времето си...
Re: Учители и ученици.
Този, който се мисли за Учител е ученик, а този който се мисли за ученик е Учител.
Опитвам се да се уча от другите и от грешките си. Стремя се да съм в хармония с всички живи същества като не им навреждам, а напротив. Старая се да поддържам ред в битието си и чистота на всяко ниво и мисля, че така се приближавам до знанието. Опитвам се да бъда разумна и съвестна. Вярвам в доброто и не искам да спирам да мечтая.
Опитвам се да се уча от другите и от грешките си. Стремя се да съм в хармония с всички живи същества като не им навреждам, а напротив. Старая се да поддържам ред в битието си и чистота на всяко ниво и мисля, че така се приближавам до знанието. Опитвам се да бъда разумна и съвестна. Вярвам в доброто и не искам да спирам да мечтая.
Космически забивки :)))
Уили, ако всичко си го кажа сам самичък в началото, то с кой ще си говоря тогава?
Знам, че моите хора си правят гаргара с мене на тема даскалски наклоности, то и затова ме набутаха да си изкарам педагогическа правоспособност наред с другите тапии. Няма да ти досаждам с Ян Амус Коменски, ама си има похвати и методи които всеки кандидат даскал е длъжен да знае.
Даскали много, учители малко. Щото не може да затвърдиш нещо като светоглед, ако не се опиташ да си го обясниш първо на себе си и после да го провериш чрез въпросите в очите на околните.
С колкото повече въпроси се сблъскваш - толкова значи по-неясно си обяснил наученото.
Всеки от нас е учител в определен период от живота си. Учители сме дори тогава, когато отговаряне на тривиални въпроси от рода на - това как го направи? - или - това от къде го знаеш?
То децата са най-любознателните ученици, а най-любопитните - жените. Слава на Бога за последното., че то иначе мъжете бял свят нямаше да видят!
Учители, човек среща на всяка една крачка по пътя си. Всяко едно изпитание, всяка една среща, всяка една победа представляват по един учител
.
Защо хората като си помислят за духовен учител все първо им се святка образа на беловлас гуру с оранжев чаршаф?
То този образ е инцидентен и изобщо не е задължителен, много добре го знаеш, ама като си си наумила да ме избъзикаш, на - вързах се !
А, за ингилизко, занзибарско или чуждоземско, ич не ми се оди, ама явно скоро пак ще ми сритат задника , какво да се прави , ще ми се наложи да пощъкам насам-натам?!
Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.
Знам, че моите хора си правят гаргара с мене на тема даскалски наклоности, то и затова ме набутаха да си изкарам педагогическа правоспособност наред с другите тапии. Няма да ти досаждам с Ян Амус Коменски, ама си има похвати и методи които всеки кандидат даскал е длъжен да знае.
Даскали много, учители малко. Щото не може да затвърдиш нещо като светоглед, ако не се опиташ да си го обясниш първо на себе си и после да го провериш чрез въпросите в очите на околните
.
С колкото повече въпроси се сблъскваш - толкова значи по-неясно си обяснил наученото.
Всеки от нас е учител в определен период от живота си. Учители сме дори тогава, когато отговаряне на тривиални въпроси от рода на - това как го направи? - или - това от къде го знаеш?
То децата са най-любознателните ученици, а най-любопитните - жените
. Слава на Бога за последното., че то иначе мъжете бял свят нямаше да видят!
Учители, човек среща на всяка една крачка по пътя си. Всяко едно изпитание, всяка една среща, всяка една победа представляват по един учител
.
Защо хората като си помислят за духовен учител все първо им се святка образа на беловлас гуру
с оранжев чаршаф?
То този образ е инцидентен и изобщо не е задължителен, много добре го знаеш, ама като си си наумила да ме избъзикаш, на - вързах се !
А, за ингилизко, занзибарско или чуждоземско, ич не ми се оди, ама явно скоро пак ще ми сритат задника , какво да се прави , ще ми се наложи да пощъкам насам-натам?!
Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.
Te U4itelite...
"...така значи , писнало ти е да бъдеш ученик , да се отнасят с тебе винаги като "ученик" ?! Еми тогава просто престани да се държиш като такъв !..."
Едва ли бихте очаквали подобна реплика от учител , но като каза по-рано
Valsodar(Radoslav) че учители има всякакви . Този на който аз попаднах в миналото си беше именно такъв . Беше антиучител . Правеше лоша реклама на учители , твърдеше че от живота по-голям учител едва ли ще намеря , защото там не пишат 3 по милост , а направо изгаряш , и се "изучаваш" по-добре .
Другото е само да те подготви за това . И въпреки това познавам мнозина , които са жив приемер едновременно за верността и за тоталната безмисленост на това твърдение .
Но познавам и много други , където учителите са натворили повече проблеми , отколкото са помогнали . Не че не са дали нищо от себе си .
Работата е че не са дали шанс на индивида да се развие , да диша , направили са му един вид лоша шега . Такива хора наистина скръбна картинка , с техните знания и с невъзможността си да прогресират повече от момента в който учителя им ги е зарязал .
Който иска да опита – учители винаги има , (понякога си мисля че именно това е проблема) само нека внимава . Ако успее пък да се оправи без учители –също е добре . По-малкото знания често се компенсират с други качества , които на арената на живота изравняват обучавания и този поел сам по пътя си .
ARGUMENTUM NIMIUM PROBANS
[Който всичко доказва , той нищо не доказва]
Едва ли бихте очаквали подобна реплика от учител , но като каза по-рано
Valsodar(Radoslav) че учители има всякакви . Този на който аз попаднах в миналото си беше именно такъв . Беше антиучител . Правеше лоша реклама на учители , твърдеше че от живота по-голям учител едва ли ще намеря , защото там не пишат 3 по милост , а направо изгаряш , и се "изучаваш" по-добре .
Другото е само да те подготви за това . И въпреки това познавам мнозина , които са жив приемер едновременно за верността и за тоталната безмисленост на това твърдение .
Но познавам и много други , където учителите са натворили повече проблеми , отколкото са помогнали . Не че не са дали нищо от себе си .
Работата е че не са дали шанс на индивида да се развие , да диша , направили са му един вид лоша шега . Такива хора наистина скръбна картинка , с техните знания и с невъзможността си да прогресират повече от момента в който учителя им ги е зарязал .
Който иска да опита – учители винаги има , (понякога си мисля че именно това е проблема) само нека внимава . Ако успее пък да се оправи без учители –също е добре . По-малкото знания често се компенсират с други качества , които на арената на живота изравняват обучавания и този поел сам по пътя си .
ARGUMENTUM NIMIUM PROBANS
[Който всичко доказва , той нищо не доказва]
в отговор на Medea_forever
#11
Re: Учители и ученици.
Ima takova podrejdane - starozaveten, novozaveten, praveden i Uchtenik - te imat saotvetnite specifictni tcherti.
Едно старо парче
Привет, valsodar !
Тупнах малко прах в кутията и виж какво изскочи ;))
Знам, че е далеч от Конфуций..не само като традиция, но и на години. Моята любима снимка от откриването на последната учебна година също бе онзи зевзек с кучето, пристигнал без цветя ,но в анцуг.
След Конфуций, аксиома на ЧеНе : ученика си заслужава учителя ;)) Теорема - последното подлежи на редакция.
"…А земята беше пуста и неустроена, и тъмнина беше върху бездната и Божия дух се движеше над водата…". В сакралния свят всичко е лесно и реално – богът претворява Хаоса в Космос, слагайки начало на устойчивото мироздание. Но съвремието лесно изневерява на тази устойчивост. Стремежът към промени често замъглява чувството за правилност и потребност.
Нашата, иначе консервативна, образователна система, в последните 15 – 20 години преживя няколко сериозни труса. Придобилата вече митологичност "Система на Сендов" се задържа няколко години на експериментално ниво и след това изчезна, останала непозната за повечето хора. След това, в началото на 80-те години, се появиха Учебно професионалните комплекси (УПК) с техните напъни да направят от гимназистите – стругари, шлосери, готвачи и шофьори. И тази мания се стопи в небитието. А сега – в тон на символиката на 2000 година, просветните мислители откриха нещо ново. Те направиха епохален опит да децентрализират приема на седмокласници в елитните гимназии, но постигнаха нещо повече – успяха тотално да децентрализират нервната система на родителите им.
Лятна – 40 градусова София, разнообрази жегите на столичани, показвайки им странни и страшни гледки. Тълпи от запотени и запъхтени хора на средна възраст, с карта на София в ръце се носеха почти в несвяст по напечените улици. Те изпълняваха новата наредба на Министерството на образованието и науката за кандидатстване след седми клас. Първо – записваха децата си поотделно във всяко училище, в което ученикът би желал евентуално да учи. Второ – след изпитите тръгнаха наново, пак по всяко училище, за да проверят тъй нареченото – първо класиране. И оттук започна баталията.
Просветните умове бяха стъкмили изключително безумна система, която правеше на практика, първото класиране безсмислено. Във всички училища, на първите места се мъдреха едни и същи имена, получили отлични оценки, а останалите – бяха в забвение и неизвестност. Последва "страшното писмо", променящо член 6 от наредбата. Преведено, то на практика щеше да остави сума ти деца извън гимназиите, а на всичкото отгоре щеше да закрие паралелки, поради незапълненост. Йезуитщината на министерските просветители стигна и по-далече, те набедиха родителите, че не били подготвени и нямали опит и затова се получил хаосът. Господата просветни чиновници явно бяха забравили, че родителите не са длъжни цяла година да се ровят и изучават трудноразбираеми и нелогични нормативни документи, не са длъжни да бягат от работа, за да обикалят училищата и да гледат как едногодишният труд и частни уроци на децата им отиват по дяволите заради чиновническа некомпетентност, бяха забравили, че имаше система по-проста, но много по-ефективна и добра, която те с лека ръка разрушиха, създавайки елементи на тормоз и мъчения, за които би им завидяла и средновековната Света Инквизиция. И за какво е всичко това? Изобретателният български разсъдък много бързо стигна да глобални "прозрения". Разтворилата обятията си за нас обединена Европа не желае да конкурираме по ум, разум и начетеност европейчетата. Ролята на гастарбайтера отдавна е запазена за нас – мърдане няма. Нашето средно образование е респектиращо и затова – неудобно. Българчето знае и чужди езици, а и географията, и историята, и литературата на Европа по ги знае, в сравнение с там живеещите. Колкото по-добре работи една система, толкова по-лесно тя може да се разстрои и съсипе – което и стана.
Нещата обаче са много по-прозаични и прости. До тази година учители по математика и информатика се събираха след края на учебната година и един месец си избождаха очите за жълти стотинки, за да запишат подалите документи за кандидатстване ученици, след това да нанесат оценките и да направят класирането, след което всичко точно, ясно и централизирано си идваше на мястото. Но явно тези жълти стотинки са се видели много голям и ненужен разход на някой светъл ум и с демиургична лекота нещата биват променени. Но последствията станаха страшни – изтерзаните и отчаяни родители щурмуваха МОН, където с удивление наблюдаваха как умовете, сътворили тази безумна система, със запъване, объркано и абстрактно се опитваха да ги уверят колко хубаво, ефективно и модерно е новото. Никой не им повярва – та те самите не си вярваха. Все пак, "страшното писмо" беше отменено. Министърът нареди 2, 3, 4, 5…и т.н. класиране – да му мислят учителите в училищата, които ще изпълняват тези светли "повели".
Но краят би трябвало да е малко по-друг. Ако се уповаваме на логиката, справедливостта и демократичните принципи, настоящите обитатели на МОН трябва тихо, кротко и дисциплинирано да си вземат чантичките, папчиците и ръкавелите и чинно да отидат и да се запишат в най-близките Бюра по труда. А най-добре – да минат по няколко пъти маршрутите на родителите, които записваха децата си – но да подберат по-жежки дни.
Всичко е мениджмънт, дори учителите не се раждат с надпис над челото. Обаче, прозренията им върху какъв скелет ще се гради новото обучение са по-назад и от Конфуций..с всичкото ми уважение
If you do not have anything to say about someone, sit by me.
Тупнах малко прах в кутията и виж какво изскочи ;))
Знам, че е далеч от Конфуций..не само като традиция, но и на години. Моята любима снимка от откриването на последната учебна година също бе онзи зевзек с кучето, пристигнал без цветя ,но в анцуг.
След Конфуций, аксиома на ЧеНе : ученика си заслужава учителя ;)) Теорема - последното подлежи на редакция.
"…А земята беше пуста и неустроена, и тъмнина беше върху бездната и Божия дух се движеше над водата…". В сакралния свят всичко е лесно и реално – богът претворява Хаоса в Космос, слагайки начало на устойчивото мироздание. Но съвремието лесно изневерява на тази устойчивост. Стремежът към промени често замъглява чувството за правилност и потребност.
Нашата, иначе консервативна, образователна система, в последните 15 – 20 години преживя няколко сериозни труса. Придобилата вече митологичност "Система на Сендов" се задържа няколко години на експериментално ниво и след това изчезна, останала непозната за повечето хора. След това, в началото на 80-те години, се появиха Учебно професионалните комплекси (УПК) с техните напъни да направят от гимназистите – стругари, шлосери, готвачи и шофьори. И тази мания се стопи в небитието. А сега – в тон на символиката на 2000 година, просветните мислители откриха нещо ново. Те направиха епохален опит да децентрализират приема на седмокласници в елитните гимназии, но постигнаха нещо повече – успяха тотално да децентрализират нервната система на родителите им.
Лятна – 40 градусова София, разнообрази жегите на столичани, показвайки им странни и страшни гледки. Тълпи от запотени и запъхтени хора на средна възраст, с карта на София в ръце се носеха почти в несвяст по напечените улици. Те изпълняваха новата наредба на Министерството на образованието и науката за кандидатстване след седми клас. Първо – записваха децата си поотделно във всяко училище, в което ученикът би желал евентуално да учи. Второ – след изпитите тръгнаха наново, пак по всяко училище, за да проверят тъй нареченото – първо класиране. И оттук започна баталията.
Просветните умове бяха стъкмили изключително безумна система, която правеше на практика, първото класиране безсмислено. Във всички училища, на първите места се мъдреха едни и същи имена, получили отлични оценки, а останалите – бяха в забвение и неизвестност. Последва "страшното писмо", променящо член 6 от наредбата. Преведено, то на практика щеше да остави сума ти деца извън гимназиите, а на всичкото отгоре щеше да закрие паралелки, поради незапълненост. Йезуитщината на министерските просветители стигна и по-далече, те набедиха родителите, че не били подготвени и нямали опит и затова се получил хаосът. Господата просветни чиновници явно бяха забравили, че родителите не са длъжни цяла година да се ровят и изучават трудноразбираеми и нелогични нормативни документи, не са длъжни да бягат от работа, за да обикалят училищата и да гледат как едногодишният труд и частни уроци на децата им отиват по дяволите заради чиновническа некомпетентност, бяха забравили, че имаше система по-проста, но много по-ефективна и добра, която те с лека ръка разрушиха, създавайки елементи на тормоз и мъчения, за които би им завидяла и средновековната Света Инквизиция. И за какво е всичко това? Изобретателният български разсъдък много бързо стигна да глобални "прозрения". Разтворилата обятията си за нас обединена Европа не желае да конкурираме по ум, разум и начетеност европейчетата. Ролята на гастарбайтера отдавна е запазена за нас – мърдане няма. Нашето средно образование е респектиращо и затова – неудобно. Българчето знае и чужди езици, а и географията, и историята, и литературата на Европа по ги знае, в сравнение с там живеещите. Колкото по-добре работи една система, толкова по-лесно тя може да се разстрои и съсипе – което и стана.
Нещата обаче са много по-прозаични и прости. До тази година учители по математика и информатика се събираха след края на учебната година и един месец си избождаха очите за жълти стотинки, за да запишат подалите документи за кандидатстване ученици, след това да нанесат оценките и да направят класирането, след което всичко точно, ясно и централизирано си идваше на мястото. Но явно тези жълти стотинки са се видели много голям и ненужен разход на някой светъл ум и с демиургична лекота нещата биват променени. Но последствията станаха страшни – изтерзаните и отчаяни родители щурмуваха МОН, където с удивление наблюдаваха как умовете, сътворили тази безумна система, със запъване, объркано и абстрактно се опитваха да ги уверят колко хубаво, ефективно и модерно е новото. Никой не им повярва – та те самите не си вярваха. Все пак, "страшното писмо" беше отменено. Министърът нареди 2, 3, 4, 5…и т.н. класиране – да му мислят учителите в училищата, които ще изпълняват тези светли "повели".
Но краят би трябвало да е малко по-друг. Ако се уповаваме на логиката, справедливостта и демократичните принципи, настоящите обитатели на МОН трябва тихо, кротко и дисциплинирано да си вземат чантичките, папчиците и ръкавелите и чинно да отидат и да се запишат в най-близките Бюра по труда. А най-добре – да минат по няколко пъти маршрутите на родителите, които записваха децата си – но да подберат по-жежки дни.
Всичко е мениджмънт, дори учителите не се раждат с надпис над челото. Обаче, прозренията им върху какъв скелет ще се гради новото обучение са по-назад и от Конфуций..с всичкото ми уважение
If you do not have anything to say about someone, sit by me.
Re: Учители и ученици.
Според мен не зависи само от ученика и "настройката" му да учи. Зависи и от учителя. Начина му на "преподаване". И самото преподаване. Може би истински добрия учител е този, който не само напътства ученика, но го оставя и сам да открива нещата. Едно е когато някой ти поднесе решението на задачата на тепсия - друго си е когато сам стигнеш до него. Тука идва и другата страна - че не зависи и само от учителя, защото както каза Валсодар - ученикът трябва да разбере, че щом иска да научи нещо ново, трябва да учи. Учителите не са наказание за учениците. Нито пък обратното. Понякога учейки ученикът се превръща в учител за учителя си. Това е естествения развой на събитията. И толкова стар процес колкото е и самата Земя.
Re: Учители и ученици.
Абсолютно неверно по замисъл! Тук става въпрос за Учители, а не за развитие. Един Учител ако не си знае йерархията то той наистина е ученик. Е, друг е въпроса вече за това, което искаш да кажеш - за себевеличаенето... но това си е твой проблем - не го прехвърляй и на другите...
в отговор на sakutaviki
#16
Re: Учители и ученици.
Nito edin UCHENIK ili UCHITEL ne bi kasal
"absoljutno NEvjarno po samisal"
Ima li megdu nas, semnite i treta grupa-takiva, koito nito sa uchenizi, nito uchiteli???
medea
"absoljutno NEvjarno po samisal"
Ima li megdu nas, semnite i treta grupa-takiva, koito nito sa uchenizi, nito uchiteli???
medea
Вярно и тъжно.
За съжаление е вярно. Не можем да искаме да изградим един мислещ човек, като му предлагаме сгрешени модели по които да се обучава.
Учителите имат вина, вина произтичаща от безверието в това което преподават.
Родителите имат вина, вина произтичаща от безхаберието с което наблюдават.
Но може би най-голяма и тежка е вината, на тези що предлагащи земен рай ( може би в Европа или знам ли къде вече?) ни тласкат към ада на невежеството.
На първите две групи съм склонен да простя, защото мога да разбера какво ги е тласнало към това.
Но на себе си не мога, че позволих с бездействието си да се прояви третата.
Вина натрупвана не само през този живот.
Знам, че една лястовица пролет не прави, но ако винаги чакаме някой да ни издърпа от калта в която сами сме се навряли - то вечно ще си останем там.
Това е първият урок който човек научава - опознай себе си, разчитай на себе си, прояви себе си като сам си помогнеш!
Помогни си сам и Бог ще ти помогне!
Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.
Учителите имат вина, вина произтичаща от безверието в това което преподават.
Родителите имат вина, вина произтичаща от безхаберието с което наблюдават.
Но може би най-голяма и тежка е вината, на тези що предлагащи земен рай ( може би в Европа или знам ли къде вече?) ни тласкат към ада на невежеството.
На първите две групи съм склонен да простя, защото мога да разбера какво ги е тласнало към това.
Но на себе си не мога, че позволих с бездействието си да се прояви третата.
Вина натрупвана не само през този живот.
Знам, че една лястовица пролет не прави, но ако винаги чакаме някой да ни издърпа от калта в която сами сме се навряли - то вечно ще си останем там.
Това е първият урок който човек научава - опознай себе си, разчитай на себе си, прояви себе си като сам си помогнеш!
Помогни си сам и Бог ще ти помогне!
Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.
Просто си размислям на глас...
Ееех, Валсо... как ми се иска да виждам винаги само положителната страна на нещото, но пусто... не сме еволюирали дотолкова, че да се виждаме еволюирали . Да си виждаш шупличките е първата стъпка на ученика (сам себе си да критикува). Втората му стъпка е да не се "убива" заради няколкото шуплички на дневен ред - ще има и още ... и... какво следва? Това е ученик. Кога е Учител и с какви задачи слиза един Учител във въплъщение в тази форма? Има напреднали ученици, които са учители за други. В този случай се учиш да си учител, да понесеш отговорност, да имаш грижа, да преценяваш... И пак, тези дето идват със задачки от по-общочовешко ниво, а не да си имат само групичката, за която "горе" са натоварени, могат да се нарекат вече Учители Школски... или Мирови... Повдигат нивото на цялото човечество и в по-конкретно място концентрирано. Групичката им ученици в случая помагат! Затова са "избрани", защото имат валенциите да хванат (доколко успяват да приложат вече...) Цялото човечество като ученик може да взима вече, но няколкото "избрани" помагат това Учение да излезе извън личната групичка... Те стават също учители... макар и тяхната задачка да е по-"малката" (те не могат да свалят от висшите полета това голямо и неработещо в света и затова наречено "ново" Учение), но всъщност от наистина голямо значение и много зависещо от тях самите - чрез влизането на това Учение в живот вътре, да стане живот то и за света (получава се в повечето случаи изповедание за света, но все пак си работи в човека... докато...).
Така че нещата са многообхватни и отново многоаспектни. Ние се опитваме да им вземем едната страна и да кажем "това е всичко", но не можем. И понякога в тези си опити правим съвсем немислими констатации... (нищо конкретно, само си размишлявам сега). Излиза съвсем наопаки само поради причината, че това за момента и за нас е работещото.......
.................
И така - Христос не е бил беловлас гуру.
Даскали много, Учители малко. Ето това много ми хареса. За даскали или за Учители говорим? Май говорим и за двете, но така ги омешваме в една обща маса, че изобщо ни става ужасно трудно да различим едното от другото като го срещнем
. И това си е то. Пак ще го разпваме и после ще го изповядваме по най-изкривения възможен начин, останали в старото си мислене... но дори това е доста - колкото и изкривено все пак знаем какво ни е дал и се опитваме, опитваме... И понякога, опарени от това че в единия си опит сме се фанатизирали и догматизирали, отиваме в другата крайност - приемаме всичките даскали, Учители и ученици на една нога, за да не изпаднем отново в "крайност". Чудя се кое ли е по-добрия път? Златната среда? Винаги, винаги е много лесно приплъзването от едното в другото...
Всяко нещо с времето си...
. Да си виждаш шупличките е първата стъпка на ученика (сам себе си да критикува). Втората му стъпка е да не се "убива" заради няколкото шуплички на дневен ред - ще има и още ... и... какво следва? Това е ученик. Кога е Учител и с какви задачи слиза един Учител във въплъщение в тази форма? Има напреднали ученици, които са учители за други. В този случай се учиш да си учител, да понесеш отговорност, да имаш грижа, да преценяваш... И пак, тези дето идват със задачки от по-общочовешко ниво, а не да си имат само групичката, за която "горе" са натоварени, могат да се нарекат вече Учители Школски... или Мирови... Повдигат нивото на цялото човечество и в по-конкретно място концентрирано. Групичката им ученици в случая помагат! Затова са "избрани", защото имат валенциите да хванат (доколко успяват да приложат вече...) Цялото човечество като ученик може да взима вече, но няколкото "избрани" помагат това Учение да излезе извън личната групичка... Те стават също учители... макар и тяхната задачка да е по-"малката" (те не могат да свалят от висшите полета това голямо и неработещо в света и затова наречено "ново" Учение), но всъщност от наистина голямо значение и много зависещо от тях самите - чрез влизането на това Учение в живот вътре, да стане живот то и за света (получава се в повечето случаи изповедание за света, но все пак си работи в човека... докато...).
Така че нещата са многообхватни и отново многоаспектни. Ние се опитваме да им вземем едната страна и да кажем "това е всичко", но не можем. И понякога в тези си опити правим съвсем немислими констатации... (нищо конкретно, само си размишлявам сега). Излиза съвсем наопаки само поради причината, че това за момента и за нас е работещото.......
.................
И така - Христос не е бил беловлас гуру
.
Даскали много, Учители малко. Ето това много ми хареса. За даскали или за Учители говорим? Май говорим и за двете, но така ги омешваме в една обща маса, че изобщо ни става ужасно трудно да различим едното от другото като го срещнем
. И това си е то. Пак ще го разпваме и после ще го изповядваме по най-изкривения възможен начин, останали в старото си мислене... но дори това е доста - колкото и изкривено все пак знаем какво ни е дал и се опитваме, опитваме... И понякога, опарени от това че в единия си опит сме се фанатизирали и догматизирали, отиваме в другата крайност - приемаме всичките даскали, Учители и ученици на една нога, за да не изпаднем отново в "крайност". Чудя се кое ли е по-добрия път? Златната среда? Винаги, винаги е много лесно приплъзването от едното в другото...Всяко нещо с времето си...
И още
Когато една система не работи, изходът от проблема не е да я ревизираш; Решението е да започнеш отново.
valsodar, да ти се намират Симеоновите сборници ? Там трябва да пише нещо за първите ученици-учители : Климент, Наум..килийното училище бележи Златен век в народопсихологията, даже наричан такъв и в историята. Подай цитат в КАКВО са вярвали ?
Ето ти още материал, от Мошеник.бг
КОЙ КОЙ Е ВЪВ ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ
В разгара на абитуриентските балове и малко след 24 май отново се заговори за предстоящата кандидатстудентска кампания, за реформата във висшето образование, за пенсионната възраст на преподователите и др. Всички тези злободневности ме накараха да събера натрупаните наблюдения от досегашния ми студентски опит и да ги споделя с Вас, като наистина признавам, че са доста хаотични. Защо обаче претендирам, че са относително достоверни?
Защото уча в интересен факултет /оттук май стана ясно, че уча в СУ/ - биофак-а
Защото съм присъствал на едно Общо Събрание, само едно, но ми стига
Защото познавам достатъчно хора от трите групи /хабилитирани, нехабилитирани и студенти/
Защото си имам баба професор
ХАБИЛИТИРАНИТЕ
Най-общо мога да ги разделя на две отличаващи се групи, доценти и професори /както и офицери от по-висок чин/. Групата на преподователите я разделям на две поради чувствителните разлики, които се наблюдават у представителите на двете подгрупи. Разлики, свързани с отношението към науките, студентите, колегите; разлики в поведението, самочувствието, заплатата - тук разликата е не повече от 20 лева и т. н.
ПРОФЕСОРИТЕ - ТЕЖКАТА АРТИЛЕРИЯ
Като цяло те излъчват сила. Почти винаги мога да ги различа от останалите преподователи, когато ги видя отдалеч. Познават се по тежката походка, погледа, който идва някак от високо, покровителственото отношение към околнтите. Когато говориш с тях, хиляди пъти ще чуеш фрази като "моят учебник", "моят първи учител", "моята лекция" или просто "Аз"! Често "скромно" се подписват като - "Авторът", когато искаш да оставят спомен в учебника ти. Има, разбира се, професори и професори. Познавам всеотдайни учени, които сякаш не помнят и не знаят как е протекъл животът им. Те са живяли с науката, което пък често се е отразявало на личния им живот. Такива хора са наистина доброжелателни към студентите си, защото те са единствените, с които могат да контактуват и от които да разбират какво става около тях. Общуването с такива професори е странно, защото разговорите винаги опират до наука и отношението към нея. Тези хора не могат да бъдат корумпирани. Съществуват и любимци на съдбата, които или са били подпомагани от партията в миналото, или случайна публикация ги е изстреляла в орбита. Те са по-ларж и често предметите им са леки. Между тях има и много, които са живяли в чужбина, което ги прави общителни с равните им, но и доста серт със студенти и асистенти.
Голямата слабост на "тежката артилерия" е възрастта. За съжаление в България не можеш да станеш професор на 35-40 и затова тези хора са доста смачкани, въпреки че не го показват. Дълги години е трябвало да се борят с далеч по-некадърни или пък прекалено властолюбиви и надути колеги.
ДОЦЕНТИТЕ - ВЕЧНАТА АМБИЦИЯ
За тази преобладаваща група преподаватели се знае, че са ужасно амбициозни и са готови на всичко за да влезнат в клуба на великите. Наистина обликът на подофицерите се определя от такива надъхани преподаватели, макар че като брой те може би са малцинство. Познавам невероятни хора, които не се интересуват от това какво пише пред и зад името им, а просто работят. Спрямо асистенти и студенти, доцентът е доста резервиран, а към професорите се отнася с привидно, понякога, уважение, което е подготовка за бъдещето на професор. Всъщност не разбирам такова парвенюшко поведение? По този начин се губи лоялността и към подчинените, и към по-високите чинове. Доцентът е наплашена личност, потиска асистентите, защото му дишат в гърба, а от друга страна клати професорския стол, на който иска да седне. Към равните по ранг, особено ако са от една катедра, има два подхода: съзаклятническо приятелство или неприкрита омраза. Колкото и да е лоша репутацията на доцентите и колкото и да ги ненавиждат хората едни от най-добрите ми учители са именно associated professors.
АСИСТЕНТИТЕ - СТУДЕНТ ИЛИ ПРЕПОДАВТЕЛ?
Асистентите са разнородна група хора. Между тях е много важно всеки да си знае мястото, защото и йерархията им е най-сложна - старши асистенти, главни асистенти , асистенти и докторанти, които преподават. Именно поради тази причина за представителя на групата е най-важно да се самоопредели. Основният философски проблем за асистента е - студент или преподавател? По възраст той най-често е почти студент, но като амбиции е хабилитиран. Затова е трудно да се работи с тях, ако все още не са се самоопределили. Най-голямото щастие за студента е да има асистент, който много, много не се бута при старите. Такива хора не са скандалджии и не правят мизерии със заверките, ако си в добри отношения с тях и не ги лъжеш. Има и по-възрастни, но млади по дух асистенти, които са най-голямата находка - от тях можеш да учиш много и едновременно с това да ти е приятно. Възрастните асистенти са голяма мъка - правят се на доценти и те притискат с глупости, вечно искат точност, коректност и т. н., все глупости, които те сами не спазват. И все пак, най-голямото зло е неориентиран млад асистент. Имах една такава миналият семестър. Гледаш я - страшна мацка, сутрин сме заедно по кафенетата, в упражнение си говорим щуротии и се хилим, а когато дойде изпитът ни нафраска четворките. Ей, такива да ги убиеш с камъни.
Иначе асистентите са най-готините хора, свързани с висшето образование. Те са млади и отговорни и истински желаят и разбират промените. За съжаление никой не ги слуша - нито студентите, нито преподователите!
СТУДЕНТИТЕ - "СЪРДИТИТЕ МЛАДИ ХОРА" СРЕЩУ "СИВАТА ПАПЛАЧ"
Болшинството от днешните студенти могат да бъдат определи само и единствено като "сива паплач"! Това е огромна, инертна група от хора, занимаваща се активно с губене на време през семестъра и пищене около сесиите. Тази група е дотолкова мудна, че дори за собствено добро, хората принадлежащи към нея, не могат да измислят нови начини за преписване и въобще за взимане на изпити. Дори и бедни, те предпочитат да плащат. За всичко това според мен спомага Студентският град. Това е място, изключително потискащо като обстановка и не предразполагащо към мисъл. Там купоните са отвратни - изразяват се в безпаметно пиянство в т. нар. читални, използване на ужасни дроги, в чието ниско качество не бива да се съмнявате и практикуване на нещо сексообразно при всякакви нечовешки условия и формации. "Сивата паплач" пълни кръчмите, яростно изтребва кафето и цигарите денем, а нощем ... за това вече говорих. Малцинство сред студентите са онези, които наричам "сърдити млади хора". Това са тези, които искат да учат, искат промяна. Те са хората, които водят протестите и често биват неразбрани от колегите си. Движат се на малки групи, говорят саркастично за някои хора, от всички гореизброени групи, както и с прекалено уважение за други. Често те се интересуват повече от неща, които нямат връзка с това, което учат. Те питат, викат, отговарят, наговарят и организират. "Сивата паплач" им е безразлична, но я мразят заради инертността й. В тази група обаче не бива да се слагат натегачи, зубрачи, провинциални амбициозни лидерчета и софийски мърлячи. Последната група хора е толкова неприятна, че в някои факултети придобива размер на напаст. Само като пример: Мой съученик ми разказа как в Юридическия трябва много да се внимава с кого излизаш, защото повечето девойки от курса му смятали, че срещите се правят само и единствено с цел брак. А чух и за някакво студентско величие от Медицинския Университет, което злоупотребявало с положението си и разхождало, както себе си, така и другарчета из цяла Европа. В моя факултет има не един пример за хора, участващи в Студентския Съвет само от амбиция и без мисъл за работа и истинско защитаване на студентските права.
ПОЛИТИКА, ИНТЕРЕСИ, ВЗАИМООТНОШЕНИЯ
Жалка гледка е факултет като моя, където всеки е срещу всеки. Политиката във висшето образование е смешна. Тя е свързана, разбира се, с пари, но не мислете, че говоря за много нули!? Трагедия е това да гледаш професори, счепкали се в борба за една -две години повече работа, преди да бъдат пенсионирани. Или борба за хабилитиране, което означава 30 лева по-висока заплата. Най-жалкото обаче е отношението на държавата към висшето образование, хем дава автономия, хем непрекъснато се бърка в университетските работи, хем иска добри специалисти, хем не им дава пари за обучение и не им осигурява работни места.
Забележка: Да направим проста сметка - майка ми и аз работим в една област - тя е на 45, аз съм на 21. Пенсионната възраст за нея е 65 години, което означава, че трябва да чакам 20, за да си намеря работа. Е, кажете, как да не се чупиш в чужбина?
В борбата на интереси няма непозволени методи. Манипулират се студенти, затварят се устите на неудобни асистенти, било със сила или пък чрез хабилитирането /подкупването/ им. Ако мислите, че сега университетите са като кошери, поради голямо желание за реформи, много се лъжете. Старите си пазят местата, защото десетки години са търкали един стол, от който не могат да си представят, че ще станат. Младите пък искат публикации, работа и реформи, за да се уредят, а студентите нехаят, нищо че става дума за тяхното бъдеще. В такава обстановка се провеждат избори, Общи Събрания, Академични Съвети и т. н. - с една дума кипи безмислен труд!
ЕПИЛОГ
Висшето образование е нещо ценно. Времето, в което се придобива е весело и минава бързо, а важното е какво остава! Затова и студентите трябва повече да искат, а не само да се боричкат за подхвърлени трохи. По закон те трябва да участват в Общи Събрания и да решават съдбата си. Затова ги моля да не бягат от задълженията си и да внимават, защото ... Преподавателите са едни по време на лекции и съвсем други в заседателната зала. Те изглеждат зле, скапват се физически за нула време и не взимат достойни заплати. Това положение, разбира се, не им се харесва, но методите, с които се опитват да го променят не винаги са почтенни. Мислят повече за политика, отколкото за наука.
Както казах най-готините хора са асистентите. Те не обичат събранията. Още вярват в науката и са млади, взимат мизерните си 120 лева и продължават да живеят. Така остават онези малки ценни неща, които крепят нашето прехвалено висше образование.
ЗА ПРОТОКОЛА: ФАК. № 9340
If you do not have anything to say about someone, sit by me.
valsodar, да ти се намират Симеоновите сборници ? Там трябва да пише нещо за първите ученици-учители : Климент, Наум..килийното училище бележи Златен век в народопсихологията, даже наричан такъв и в историята. Подай цитат в КАКВО са вярвали ?
Ето ти още материал, от Мошеник.бг
КОЙ КОЙ Е ВЪВ ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ
В разгара на абитуриентските балове и малко след 24 май отново се заговори за предстоящата кандидатстудентска кампания, за реформата във висшето образование, за пенсионната възраст на преподователите и др. Всички тези злободневности ме накараха да събера натрупаните наблюдения от досегашния ми студентски опит и да ги споделя с Вас, като наистина признавам, че са доста хаотични. Защо обаче претендирам, че са относително достоверни?
Защото уча в интересен факултет /оттук май стана ясно, че уча в СУ/ - биофак-а
Защото съм присъствал на едно Общо Събрание, само едно, но ми стига
Защото познавам достатъчно хора от трите групи /хабилитирани, нехабилитирани и студенти/
Защото си имам баба професор
ХАБИЛИТИРАНИТЕ
Най-общо мога да ги разделя на две отличаващи се групи, доценти и професори /както и офицери от по-висок чин/. Групата на преподователите я разделям на две поради чувствителните разлики, които се наблюдават у представителите на двете подгрупи. Разлики, свързани с отношението към науките, студентите, колегите; разлики в поведението, самочувствието, заплатата - тук разликата е не повече от 20 лева и т. н.
ПРОФЕСОРИТЕ - ТЕЖКАТА АРТИЛЕРИЯ
Като цяло те излъчват сила. Почти винаги мога да ги различа от останалите преподователи, когато ги видя отдалеч. Познават се по тежката походка, погледа, който идва някак от високо, покровителственото отношение към околнтите. Когато говориш с тях, хиляди пъти ще чуеш фрази като "моят учебник", "моят първи учител", "моята лекция" или просто "Аз"! Често "скромно" се подписват като - "Авторът", когато искаш да оставят спомен в учебника ти. Има, разбира се, професори и професори. Познавам всеотдайни учени, които сякаш не помнят и не знаят как е протекъл животът им. Те са живяли с науката, което пък често се е отразявало на личния им живот. Такива хора са наистина доброжелателни към студентите си, защото те са единствените, с които могат да контактуват и от които да разбират какво става около тях. Общуването с такива професори е странно, защото разговорите винаги опират до наука и отношението към нея. Тези хора не могат да бъдат корумпирани. Съществуват и любимци на съдбата, които или са били подпомагани от партията в миналото, или случайна публикация ги е изстреляла в орбита. Те са по-ларж и често предметите им са леки. Между тях има и много, които са живяли в чужбина, което ги прави общителни с равните им, но и доста серт със студенти и асистенти.
Голямата слабост на "тежката артилерия" е възрастта. За съжаление в България не можеш да станеш професор на 35-40 и затова тези хора са доста смачкани, въпреки че не го показват. Дълги години е трябвало да се борят с далеч по-некадърни или пък прекалено властолюбиви и надути колеги.
ДОЦЕНТИТЕ - ВЕЧНАТА АМБИЦИЯ
За тази преобладаваща група преподаватели се знае, че са ужасно амбициозни и са готови на всичко за да влезнат в клуба на великите. Наистина обликът на подофицерите се определя от такива надъхани преподаватели, макар че като брой те може би са малцинство. Познавам невероятни хора, които не се интересуват от това какво пише пред и зад името им, а просто работят. Спрямо асистенти и студенти, доцентът е доста резервиран, а към професорите се отнася с привидно, понякога, уважение, което е подготовка за бъдещето на професор. Всъщност не разбирам такова парвенюшко поведение? По този начин се губи лоялността и към подчинените, и към по-високите чинове. Доцентът е наплашена личност, потиска асистентите, защото му дишат в гърба, а от друга страна клати професорския стол, на който иска да седне. Към равните по ранг, особено ако са от една катедра, има два подхода: съзаклятническо приятелство или неприкрита омраза. Колкото и да е лоша репутацията на доцентите и колкото и да ги ненавиждат хората едни от най-добрите ми учители са именно associated professors.
АСИСТЕНТИТЕ - СТУДЕНТ ИЛИ ПРЕПОДАВТЕЛ?
Асистентите са разнородна група хора. Между тях е много важно всеки да си знае мястото, защото и йерархията им е най-сложна - старши асистенти, главни асистенти , асистенти и докторанти, които преподават. Именно поради тази причина за представителя на групата е най-важно да се самоопредели. Основният философски проблем за асистента е - студент или преподавател? По възраст той най-често е почти студент, но като амбиции е хабилитиран. Затова е трудно да се работи с тях, ако все още не са се самоопределили. Най-голямото щастие за студента е да има асистент, който много, много не се бута при старите. Такива хора не са скандалджии и не правят мизерии със заверките, ако си в добри отношения с тях и не ги лъжеш. Има и по-възрастни, но млади по дух асистенти, които са най-голямата находка - от тях можеш да учиш много и едновременно с това да ти е приятно. Възрастните асистенти са голяма мъка - правят се на доценти и те притискат с глупости, вечно искат точност, коректност и т. н., все глупости, които те сами не спазват. И все пак, най-голямото зло е неориентиран млад асистент. Имах една такава миналият семестър. Гледаш я - страшна мацка, сутрин сме заедно по кафенетата, в упражнение си говорим щуротии и се хилим, а когато дойде изпитът ни нафраска четворките. Ей, такива да ги убиеш с камъни.
Иначе асистентите са най-готините хора, свързани с висшето образование. Те са млади и отговорни и истински желаят и разбират промените. За съжаление никой не ги слуша - нито студентите, нито преподователите!
СТУДЕНТИТЕ - "СЪРДИТИТЕ МЛАДИ ХОРА" СРЕЩУ "СИВАТА ПАПЛАЧ"
Болшинството от днешните студенти могат да бъдат определи само и единствено като "сива паплач"! Това е огромна, инертна група от хора, занимаваща се активно с губене на време през семестъра и пищене около сесиите. Тази група е дотолкова мудна, че дори за собствено добро, хората принадлежащи към нея, не могат да измислят нови начини за преписване и въобще за взимане на изпити. Дори и бедни, те предпочитат да плащат. За всичко това според мен спомага Студентският град. Това е място, изключително потискащо като обстановка и не предразполагащо към мисъл. Там купоните са отвратни - изразяват се в безпаметно пиянство в т. нар. читални, използване на ужасни дроги, в чието ниско качество не бива да се съмнявате и практикуване на нещо сексообразно при всякакви нечовешки условия и формации. "Сивата паплач" пълни кръчмите, яростно изтребва кафето и цигарите денем, а нощем ... за това вече говорих. Малцинство сред студентите са онези, които наричам "сърдити млади хора". Това са тези, които искат да учат, искат промяна. Те са хората, които водят протестите и често биват неразбрани от колегите си. Движат се на малки групи, говорят саркастично за някои хора, от всички гореизброени групи, както и с прекалено уважение за други. Често те се интересуват повече от неща, които нямат връзка с това, което учат. Те питат, викат, отговарят, наговарят и организират. "Сивата паплач" им е безразлична, но я мразят заради инертността й. В тази група обаче не бива да се слагат натегачи, зубрачи, провинциални амбициозни лидерчета и софийски мърлячи. Последната група хора е толкова неприятна, че в някои факултети придобива размер на напаст. Само като пример: Мой съученик ми разказа как в Юридическия трябва много да се внимава с кого излизаш, защото повечето девойки от курса му смятали, че срещите се правят само и единствено с цел брак. А чух и за някакво студентско величие от Медицинския Университет, което злоупотребявало с положението си и разхождало, както себе си, така и другарчета из цяла Европа. В моя факултет има не един пример за хора, участващи в Студентския Съвет само от амбиция и без мисъл за работа и истинско защитаване на студентските права.
ПОЛИТИКА, ИНТЕРЕСИ, ВЗАИМООТНОШЕНИЯ
Жалка гледка е факултет като моя, където всеки е срещу всеки. Политиката във висшето образование е смешна. Тя е свързана, разбира се, с пари, но не мислете, че говоря за много нули!? Трагедия е това да гледаш професори, счепкали се в борба за една -две години повече работа, преди да бъдат пенсионирани. Или борба за хабилитиране, което означава 30 лева по-висока заплата. Най-жалкото обаче е отношението на държавата към висшето образование, хем дава автономия, хем непрекъснато се бърка в университетските работи, хем иска добри специалисти, хем не им дава пари за обучение и не им осигурява работни места.
Забележка: Да направим проста сметка - майка ми и аз работим в една област - тя е на 45, аз съм на 21. Пенсионната възраст за нея е 65 години, което означава, че трябва да чакам 20, за да си намеря работа. Е, кажете, как да не се чупиш в чужбина?
В борбата на интереси няма непозволени методи. Манипулират се студенти, затварят се устите на неудобни асистенти, било със сила или пък чрез хабилитирането /подкупването/ им. Ако мислите, че сега университетите са като кошери, поради голямо желание за реформи, много се лъжете. Старите си пазят местата, защото десетки години са търкали един стол, от който не могат да си представят, че ще станат. Младите пък искат публикации, работа и реформи, за да се уредят, а студентите нехаят, нищо че става дума за тяхното бъдеще. В такава обстановка се провеждат избори, Общи Събрания, Академични Съвети и т. н. - с една дума кипи безмислен труд!
ЕПИЛОГ
Висшето образование е нещо ценно. Времето, в което се придобива е весело и минава бързо, а важното е какво остава! Затова и студентите трябва повече да искат, а не само да се боричкат за подхвърлени трохи. По закон те трябва да участват в Общи Събрания и да решават съдбата си. Затова ги моля да не бягат от задълженията си и да внимават, защото ... Преподавателите са едни по време на лекции и съвсем други в заседателната зала. Те изглеждат зле, скапват се физически за нула време и не взимат достойни заплати. Това положение, разбира се, не им се харесва, но методите, с които се опитват да го променят не винаги са почтенни. Мислят повече за политика, отколкото за наука.
Както казах най-готините хора са асистентите. Те не обичат събранията. Още вярват в науката и са млади, взимат мизерните си 120 лева и продължават да живеят. Така остават онези малки ценни неща, които крепят нашето прехвалено висше образование.
ЗА ПРОТОКОЛА: ФАК. № 9340
If you do not have anything to say about someone, sit by me.
Re: Вярно и тъжно, пак
Що не прескочиш до Психология ? Там оставих миналата седмица нещо в темата на babyface - Трябва ли да учим езиците на съседите.., по-назад е любимият Дракър (в архив от лани) под заглавие Учители и педагози.
Извинявам се, малко окултизъм и обучение не ми се връзват
If you do not have anything to say about someone, sit by me.
Извинявам се, малко окултизъм и обучение не ми се връзват
If you do not have anything to say about someone, sit by me.