след месец-два

отсъствие влязох просто да се порадвам на стария любим клуб и...
некви лайняни войни се водели, ебаси. Абе, хора... да си постваш не е ли просто забавление? Явно не е... к'во ли питам...
пък и почти всички са си сменили никовете или просто са други...
аре, със здраве комплексари сдухани...

--------------
There is no spoon...

като не знаеш какво се е водело... просто се забавлявай ама не изпростявай

kakvo mu kazvash na choveka da pravi ma ebati muzata da ti prydna v ustata

DA WI GO TURGAM W GUZA!
AZ SAM VASKO EBACHA!

казвам му дръжки! спри да пърдиш, да ти се разсее мъглата пред очите, за да четеш по-добре!

Чакай, Василчо, не афектирай музата (тая думичка не е нещо като ебане), за да ти обясни - когато един човек иска да се забавлява сред хора, това се получава, ако той се радва, че вижда хора, без да има значение кои са те и без да ги нагрубява, защото иначе наистина няма да може да се забавлява, защото никой няма да му се радва на неговата поява.
А ако се забавлява по един подобен на твоя начин, значи и той бърка с пръст в лайната, от които уж се противи! Съгласен ли си?

Наистина мислех да не пиша повече тук. Но видях как простият ми постинг бе разбран. Той не бе разбран така, както казах... Та за всички които са ме разбрали?като теб искам да напиша...да попитам...Не мислиш ли, че има и различно забавление от познатите забавления на теб? Че е възможно, този с другото забавление да не иска да вижда определен друг човек за да не го наранява в ежедневието си, а този определения човек сам избира да се нарани от това?
че тези които разбират другото забавление, ще се зарадват на появата ми?
Поне един...? а? остави ми поне един дето ще се зарадва, пък...
не обобщавай...а това че постинга ми е могъл да изглежда на някой бъркане с пръсти в лайната, означава че този някой е видял нещо обидно в него...

Здравей ;)

--------------
There is no spoon...

в предния вариант исках да кажа, че идвайки с доброто желание да се позабавлявам сред виртуални приятели, аз заварих само обидени настръхнали и озверели клубари. замислих се че все пак това са хора зад тези никове, как могат да изберат да се обидят, и да си нарушат щастието да живеят с караници с виртуални познати? Не е ли всеки дошъл тук да се забавлява? Дори и тези дето забавление им е да се карат с некви "сдухани клубари" и да ги изкарват от равновесие...избора е на всеки ЛИЧЕН- да се обидя ли? да се сдухам ли? или да живея...аз тая седмица лежах на полянка и гледах небето веднъж за петнайсет минути...някой случи ли му се същото?

--------------
There is no spoon...

че хората само са се заяждали, имало е и такива, но е имало и други, които са отстоявали някое свое мнение, като позиция в целия спор по въпроса за модерирането, без лични или обобщаващи нападки. Повечето са тук, за да се забавляват, но понякога и тези, които се забавляват, избират да дадат воля на свое чувство или настроение, да потърсят съвет или потвърждение. Струва ми се, че прекалено ярки граници поставяш, а нещата преливат едно в друго, не са толкова отделни и разграничени... и в реалната действителност е така ;) От избора "забавлявам се, като ви дразня нарочно" има два извода за мен - или дразнителят е страхлив, който си замъгля страха с подобна агресия, за собствено успокоение, или остава сам в това си забавление, ако не откликнат на общуването му хора, на които също това им харесва.
:) точно преди малко вървях по улиците между къщите и сякаш разменях мисли с дърветата :) а идвах на работа... но се разхождах и се усмихвах и виждах само цветовете и клоните на дърветата... Не можеш да знаеш колко много хора, които са и тук и колко много по-често от теб, могат да се пренасят така, както ти си успял на онази полянка, само с мислите и сетивата си :)

Забавлението е лично и изборът е личен, но какъв е този личен избор, когато се прави в резултат на поднесено чуждо забавление, така този избор не е ли ограничен и не съвсем личен? Ти избираш да не виждаш някого, а той трябва да направи избор в твоя избор! Не го ли нараняваш ти? Не диктуваш ли изборът му ти? За да не се нарани, той трябва да направи твоя избор, а не своя! Така че, не му се сърди на този човек, който има свой избор и отстоява себе си...

да. А облаците минавах над мен...

минава нещо над теб нека да са облаци, щото валяк например ако минееее...

на времето ти беше един от МАЛЦИНАТА които НАИСТИНА прочетоха постинга ми за виртуалната свобода - ееех бая вода изтече от тогава (надявам се междувременно да си си решил проблема с влизането в интернет ;-) )

Не се коси, друже. Въпреки войните и лайната клубът все пак оцелява (чу ли че щяха да го местят и да го преименуват в Нецензурни мисли - голям майтап) и въпреки различните никове ние пак сме тук ;-))))

Както и да е - винаги има смисъл да се опитваш да полетиш - независимо дали има кой да го оцени...

---------
Във виpтyaлнaтa рeaлнocт хоpaтa ca... cилуeти

видях че тук не същото .....грешката ми е, че се опитах да разбера..... и разбирайки,, т.е. смятайки че разбирам - втънах в тинята - в гадосттта - ....... а нищо не разбирах от ТЕХНИТЕ игри.....


е, поне това разбрах и перстанах на пиша - поне за време да не играя в мръсна игра, която не разбирам

IMAGINE...

истината е че и ТЕ не разбират за какво е била цялата работа. По-гадното е че сега се опитват да изкарат свинщината едва ли не кръстоносен поход за СВОБОДА и ПРАВДА. Раздават си някакви медали. Тупат се по рамената. И ако решиш ей тъй, лееееекичко да надзърнеш на истината в очите почват да те заливат с помия, ехидно да те питат: "А ТИ къде беше като хвърчаха лайната" (все едно някой друг ги е хвърлял тия лайна, а те героично са се отбранявали)

Но това си има казус - същата тъпня е била в Америка след Виетнам - и там най-виновните са се изкарвали герои, а момчетата които загинаха заради едното политическо шоу - кучета ги яли. Както и да е - да се надяваме, че времето ще излекува клуба и нещата ще си дойдат на мястото. А с тях ще се върнат и боговете...

---------
Във виpтyaлнaтa рeaлнocт хоpaтa ca... cилуeти

Кои са Те, както казваш... А кои сте Вие?! И кви наистина толкова измъчени разсъждения за това кво било и дали било, ако е било, пък ако не е и тин-тири-мин-тири...
И къф Виетнам, ква трагедия начи заради умрелите там момчета...
Бахти, колко лесно, някак ефирно, направо веднъж силуетите така станаха едни съдници, начи... Едни такива едни, абе много важни... Като цял Висш съдебен съвет. Като библиотека със старогръцки легенди и учебници по философия... Като куцо пиле - домат. Като доматено пюре, като едната начи водка, ама да не е Столичная, щот нъл се сещаш за компрометиращата й биография... Като сущи силует. Да, като неква умност... Като силует отвсякъде... Кви богове, че не разбрах?
И с най-добри чувства да те питам, сянко, ах ти силуетесто присъждаща и отсъждаща - самият списвовател на историята...
Абе, силует, по-голямо шоу от това с аналогията с Виетнам не бях чела...
Верно, много е гадно, даже е тъжно за тия момчета... Умирам, винаги като се сетя и свещи паля, шъ знайш...
Абе, верно кви пилета, кви силуети... ) Та, въпросът?! Абе, силуете, ти днес ли прочете за войната във Виетнам?! Или гледа "Взвод". Има по - добър филм от него... по тая световно смисловна асоциация. Нарича се, така го наричат, кръстила са го - "Апокалипсис сега"... Жестока работа. Уби ме с асоциация, честно. Къв ти Иван Костов, примерно... Или некой друг - войната във Виетнам е важна, всъщност...
Припаднала - подписвам се - заклана... Музика и финални надписи.

Кой говори за Виетнам? Няма такова нещо. Аз говоря за СЛЕД Виетнам, а това е една друга история

... потресена, поднесена, изнесена, отнесена - нали си жива?

---------
Във виpтyaлнaтa рeaлнocт хоpaтa ca... cилуeти

ама къв ти беше въпросът всъщност?

---------
Във виpтyaлнaтa рeaлнocт хоpaтa ca... cилуeти

Страшно се радвам да те видя - беше ми домъчняло за тебе!
Даже на клубна среща бях - питах за тебе, ама никой не можа да ми каже защо те няма и къде си...Айде, отбивай се по-често насам...аз главно заради такива като теб продължавам да дохождам...
И не се ядосвай толкова заради "лайняните" истории тук - нали сам споменаваш, че основната функция на клубовете не предполагат чак такова впрягане (ако съм те разбрала правилно).:) Пък и ти идваш в момент, в който най-драматичните моменти вече отшумяват...наистина тук лайната се бяха разхвърчали по вентилатора яко...:))) Е, още намирисва, както усещаш, но вече взе да се проветрява лека-полека...
Ха добре дошъл! И недей пак да изчезваш!:)

На мен скоро не ми се е случвало да лежа на полянка...Но днес ми се случи друго - докато чаках на една пейка, дойде едно бездомно коте...Отърка ми се в крака, после се качи на пейката до мен. Побутна с лапа раницата ми, сякаш попита "може ли?". После се покатери на нея, прескочи я и леко ме бутна с челце по ръката, за да му направя място да мине...после се сви на кълбо в скута ми и замърка...Беше чисто бяло, с черни петънца тук-там и зелени очи...Няма да ти описвам как се почувствах...Във всеки случай бях на косъм да го прибера вкъщи...Спря ме единствено фактът, че у нас си имам друга котка и ме беше страх да не го набие, щото тя е кибритлия и е много зла, като й навлизат в територията....
Дилемата ми беше тежка обаче - и го оставих сам да реши (оказа се котарак). Като трябваше вече да тръгвам, го гушнах, но съвсем леко, без да го притискам. Попитах го какво да направим - той скочи и си тръгна. И аз приех решението му...Обаче после цял ден мислих за него...

здравей ;)
минавам, ама рядко, защото съм се заел да си правя там едно нещо, дето ми е мнооого важно ;) Но се радвам че има живи ;)))))) в леко понамирисващия клуб.
радвам се да те прочета. Това с котаракчето е много сладурска случка...да знаеш че сте се познавали от по-рано ;) от някъде другаде и по друго време...
Сега ще отлитам

--------------
There is no spoon...