Чест...

Чест.. изгуби се смисъла си. "За едната чест" никой вече не се грижи. Никой не знае за нея. Никой не помни какво беше това.
Чест- във всяко измерение , каквато е била, такава каквато я помнят най, най-възрастните хора. Чест- с болката, упоритостта и отчаянието, влагани в думата- в понятието.
Чест- като истина, доблест, смелост, любов, лоялонст и пълна вяра и не само като това.
Кажете, какво направихме с честта?
Някой видя ли я напоследък, надява ли се да я види...
Чест...

И ако животът е един антракт,
безсмислен е актьорският ни опит...

Тъжно е ,че никой не подхваща темата Светещо буболече..Може би си в настроение и нагласа , които са те изидигнали твърде високо..Може би живеем във време , в което хората просто оцеляват и честта е разменена отдавна за кола, телефон или просто за парче хляб..Тъжно е ,че останахме малко..но ни има..и се намираме ..слава Богу!!!

Мили приятелю,
това че никой не подхваща темата говори повече от дълга поредица дискусии. Понятието е напълно непознато. Напълно.
Не знам дали ни има- не смея да твърдя, че познавам честта- но знам, че я "видях" нарусивана от велик художник и изпитах носталгия по нея. Сякаш някога, някъде в друго време тя е съществувала за мен. За нас.
Може би ...

И ако животът е един антракт,
безсмислен е актьорският ни опит...