"Пикник край пътя"

„Какви подлеци... Пак ме изиграха, гадовете, две думи на кръст не мога да обеля... Апаш... Апаш си беше и апаш си остана... А не трябва да е така! Чуваш ли? И в бъдеще веднъж завинаги трябва да се забрани! Човек се ражда, за да мисли (ето го най-после Кирил!)... Само дето не вярвам в това. И по-рано не вярвах, и сега не вярвам, и за какво се ражда човек не знам. Ражда се, защото се ражда. И започва да си вади хляба, както може. Нека ние да сме здрави, а те нека да пукнат. А кои сме ние? А те пък кои са? Пак нищо не можеш разбра. Когато на мен ми е добре, Барбридж е зле, когато на Барбридж му е добре, Очилатия е зле, а когато Пресипналия е добре, всички са зле, само той, глупакът, си въобразява, че все ще успее някак си да се изплъзне навреме... Боже господи, пълна каша! Цял живот се боря с капитан Куотърблад, а той цял живот се бори с Пресипналия и от мене, будалата, само едно искаше - да оставя този занаят. Но как можех да оставя занаята, когато трябва да храня семейство? Да отида да работя? Не искам да работя за вас, повдига ми се от вашата работа, не можете ли да разберете това? Ако човек работи, винаги работи за някого, роб е и нищо повече, а аз винаги съм искал сам да върша всичко, да бъда самостоятелен, за да мога да плюя на всички - и на мъката им и на скуката им..."
Допи остатъка от коняка и с всичка сила фрасна празната манерка в земята. Манерката подскочи, блесна на слънцето и се търкулна нанякъде - той тутакси забрави за нея. Сега седеше, закрил очи с длани и вече се мъчеше не да разбере, не да измисли, а поне да види онова, което трябваше, но отново му се привиждаха само зурли, зурли, зурли... „Гущерчета", бутилки, купчини дрипи, които някога са били хора, колонки от цифри... Знаеше, че трябва да унищожи всичко това и искаше да го унищожи, но му се струваше, че ако всичко това бъде унищожено, няма да остане нищо - само равна, гола земя. От безсилие и отчаяние отново му се прииска да си облегне гърба и да отметне назад глава, той стана, машинално отърси прахта от панталоните си и взе да се спуска в кариерата.
Слънцето припичаше, пред очите му плуваха червени петна, въздухът трептеше в дъното и от това трептене му се струваше, че кълбото танцува на едно място като буй над вълни. Мина покрай кофата, като суеверно повдигаше краката си по-високо и внимаваше да не настъпи някое черно мастилено петно, а после, като затъваше в рохкавата пръст, се помъкна напряко през цялата кариера към танцуващото и намигащо кълбо. Целият беше облян в пот, задъхваше се от горещината и в същото време го побиваха ледени тръпки, тресеше го яко, сякаш беше махмурлия, а в зъбите му скърцаше блудкава тебеширена прах. И повече не се стараеше да мисли. Само отчаяно повтаряше наум едно и също като молитва: „Аз съм животно, нали виждаш, животно съм. Дума не мога да обеля, не ме научиха да приказвам, не умея да мисля, тези гадове не ми дадоха да се науча да мисля. Но ако ти наистина всичко можеш и всичко знаеш, и всичко разбираш... намери му цаката! Надникни в душата ми, знам, че там е всичко, което ти трябва. Сигурен съм! Та нали никога и на никого не съм продавал душата си! Тя си е моя, човешка! Ти само изцеди от мене каквото искам, нали е изключено да искам нещо лошо!... Проклето да е дано, та аз нищо не мога да измисля освен тези неговите, детските думи: „Щастие за всички даром и нека никой да не бъде пренебрегнат!"

А и Б Стругацки

Съжалявам, нито съм сталкер, нито я има Зоната, няма Златно кълбо... Иначе бих поръчал Щастие за всички... Съжалявам

"Щастие за всички даром и нека никой да не бъде пренебрегнат!"

Страхотна книга наистина. Радвам се, че ми я припомняш всеки път, когато прочитам нещо от теб.
Желая ти много, много щастие през новата седмица!

Едно нещо е да искаш, друго да можеш, а трето и четвърто да го направиш.

И за мен е страхотна. Всичко хубаво и на теб! До Петък, надявам се

"Щастие за всички даром и нека никой да не бъде пренебрегнат!"

Цялото творчество на Стругацки е жестоко, но "Пикник..."-ът е върха. Ако случайно си пропуснал "Хората не са богове" ти я препоръчвам горещо!

Бих ти препоръчал и "Колелото на времето" на Р.Джордан, но ако я захванеш сега, ще се видим чак в края на пролетта.

Хайде, приятна вечер и успешна седмица!!!

Едно нещо е да искаш, друго да можеш, а трето и четвърто да го направиш.

Дай я на мен, но ще ме чакаш ли до края на пролетта?

не че четеш толкоз бавно... Само ме е страх, ако не ти хареса и ме потбереш с нея... Все пак 800 - 900 страници са.

Едно нещо е да искаш, друго да можеш, а трето и четвърто да го направиш.

Ако не я харесам, няма да чакам до есента, ще те подбера още на пролетното равноденствие.

ще преживея и таз пролет! Хора, ако намерите "Колелото на времето" - не е моята и я дръжте далеч от Каката до първата ми смърт!

Едно нещо е да искаш, друго да можеш, а трето и четвърто да го направиш.

А имаш ли я. Чета всичко на Стругатцки, което ми дадете.

"Щастие за всички даром и нека никой да не бъде пренебрегнат!"

za WOT na RD yti plqskam 1 4as pone i ti se klanq do zemqta:)ei veche imash yvajenieto mi:) i nema shto da se gledame 4ek na prolet ..te 9 toma sa 4etat za 9 noshti:)

Абе ние клуб ли ще правим, или библиотека?

Струва ми се, че да. Ще се поровя в събота в библиотеката и ще ти кажа със сигурност!

Лек ден!

Едно нещо е да искаш, друго да можеш, а трето и четвърто да го направиш.