Един човек...

...сънувал, че върви по брега на морето със самия Господ Бог. Вървят, вълните обливат краката им, а пред тях се нижат картина след картина от неговия живот. Вгледал се човекът в своето минало и изведнъж забелязал, че в най-тежките моменти от неговия живот зад тях имало само един чифт следи по пясъка...
Замислил се, натъжил се и накрая попитал Господа: "Кажи ми, Господи, защо в най-тежките и трудни моменти от моя живот ти ме изоставяш?"

"Скъпоценно мое дете,- отвърнал Господ, - аз никога не съм те напускал. В най-тежките мигове на твоя живот има само един чифт стъпки, защото съм те носил на ръце."

( Публикувано като част от темата "Притчи", някога, много отдавна. Клубът още се наричаше "Вечни мисли" и темите бяха не повече от около 100.)

А спомняте ли си това:

Ние, МОЖЕЩИТЕ,
водени от НЕЗНАЕЩИТЕ
вършим НЕВЪЗМОЖНОТО
за кефа на НЕБЛАГОДАРНИТЕ
и сме направили толкова МНОГО
с толкова МАЛКО,
за толкова ДЪЛГО време,
че вече сме се квалифицирали да правим ВСИЧКО
от НИЩО.

Константин Иречек
13.12.1881г.

Приятна вечер на всички

tazi misul...tasi misul...e neizkazuemo dobra. Za pruv put ia chuk ot edna suuchenichka s koito se pribirahme zaedno. Tia si ia durji v staiata. Az sushto si padnah po citata. To vinagi sum si padal po citati...

What does not destry me, makes me stronger.

"....За мен най- лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата. "

13-ий Декемврий л.1881
К.Иречек

3:-0

стигнали до къща на богаташ и помолили за подслон. Той въпреки, че имал много място в къщата си и много красиви стаи ги "настанил" в мазата. През ноща по- възрастният ангел видял една дупка в стената на мазата и я зазидал. На другият ден те продължили пътя си, стигнали до къщата на много бедно семейство, те имали само една крава от която се прехранвали. Това семейство оставило ангелите да спят в тяхното легло, а те се изнесли в обора. Като се събуждат на другата сутрин намерили кравата умряла и много тъгували. Тогава по- младиат ангел попитал по- възрастният : "Можеш ли да ми кажеш защо се получи така??? На богаташа зазида дупката в мазата, а на това добро семейство им отне кравата! Не е честно!" Тогава другият му отвърнал : "На богаташа зазидах дупката в мазата, защото забелязах че там имаше пари и злато, което той явно още не беше забелязал, а тази нощ смъртта дойде и искаше жената на този мъж, вместо нея аз дадох кравата."

Не всичко е това, което изглежа на пръв поглед.

всичко добро

от мен

carpe diem... noctumque

подобна.
казва се "спътникът" и като че е от ханс кристиан.
в нея става дума за следното:

на един момък баща му умрял. те били бедни хора, а и сами били двамата на света. момчето нямало пари да наеме оплаквачки (както тогава било прието да се прави)които да бдят над тялото през нощта в църквата. Така че отишло само там, седнало на една пейка, скътана зад една колона близо до разтворения ковчег и се приготвило да чака утринта, когато щяло да бъде опелото.
в църквата имало още един сандък - в него лежал един мъртъв скитник, който пък съвсем си нямал кой да го оплаче. момчето си помислило, че ето - все пак късмет в нещастието - то ще побди и ще помисли с добро за двамата мъртъвци през нощта.
по едно време, замислено за баща си, за живота и смъртта и за какво ли не още, момчето позадрямало.
събудило се от някакъв шум и какво да види - двама мъже влезли в църквата и тихо си говорели как сега ще извадят тялото на скитника и ще го обезобразят и поругаят от яд, че не им издължил няколко гроша. пристъпили към него, но на момчето това не се сторило право и то извикало призрачно от сенките иззад колоната: "ставайте, братя мъртъвци, двама живи са дошли, дайте да им видим сметката".
мародерите се уплашили неимоверно и на мига изчезнали в нощта, а момчето продължило да бди до сутринта.
когато се разсъмнало свещеникът дошъл и опял починалия баща, а момчето похарчило и последните си грошове, за да бъде изпратен както подобава и незнайния скитник.
след погребението се върнало у дома, огледало се и... решило да тръгне по света, да си търси щастието. вече нищо не го задържало в бедния му, порутен роден дом, през чиито стени свирел вятърът.
то набързо продало онази част от покъщнината, която успяло и дори без да затваря след себе си вратата и без да се обръща назад, поело с цялото си имущество, скътано в една кърпа... напред, към широкия свят, който го очаквал.

недълго, след като излязъл от градските порти, момъкът бил настигнат от един странник.
странникът поздравил и помолил - за да бъде пътят по-лек и на двамината - да вървят заедно, щом са в една посока.момчето на драго сърце се съгласило.
за да бъде по-лек пътят и за да минава времето по-бързо - двамата се раздумвали и така стигнали на смрачаване до една страноприемница.
--------------------------------
я, ама това наистина май стана като за клуба за приказки? май ще взема да го продължа там?


ако искаш- можеш



да приемеш "аз" единствено като удобна форма на речта.

може би наистина е за клуба "приказки", аз ще го чета все едно къде е
успех

от мен


carpe diem... noctumque

Моля, кажи къде (ако) си го продължила. Бих искала да го дочета...

Благодаря

Има и такава песен - Footprints in the sand

Наистина е едино от любимите ми неща...
Дали можеш да ми кажеш кой го е бил публикувал тогава?

както си живял, в един момент започнали да му се случват събития катастрофални - къщата му изгоряла до основи; бизнесът му фалирал;
изнасилили и заклали жена му; отвлекли и убили децата му ..

Та, отчаян и страдащ, човекът се заскитал из пущинаците, докато най-накрая се възкачил на един хълм и протегнал ръце нагорe и изхлипал към небето:
- Защо бе, Господи? С какво заслужих твоя гняв?
В отговор, отгоре пробляснала мълния,
небето се разцепило на две
и Господ му отговорил:
- Ми просто не ме кефиш бе, копеле, не ме кефиш!


~*~

________
- web -

сигурно пък в Освиенцим
Смъртта е идвала за хлебарките
и ангелите са решили малко да покомпенсират?

~*~

________
- web -

Ако държиш ще ти го кажа с белжка в профила ти.

Ако обичаш, бъди така добър...

просто трябваше да си върши работата - без да дава обяснения, без да се извинява и без да дава отчет на никого. Ти модератор ли си или тъпа говорителка в пресцентъра на СДС-то та да се извиняваш? На който не му изнася, много му здраве - е-хеееее - немодерирани клубове колкот' си щеш.

---------
Във виртуалната реалност хората са... силуети

и така - момъкът и неговия спътник стигнали една страноприемница. там било чисто и спретнато, стопаните - усмихнати и гостоприемни, храната била евтина и вкусна, а постелята - свежа, мека и ухаеща на слънце. в добавка към всичко това точно тази вечер в страноприемницата бил пристигнал пътуващ кукловод - сръчен и талантлив възрастен мъж, който с умелите си ръце движел три кукли едновременно и разказвал чудна вълшебна приказка за красива и добра принцеса, беден, но преизпълнен с любов към нея младеж и зъл вълшебник, който въпреки всичките си умения и мрачни магии все не успявал да попречи на любовта им. и точно когато представлението отивало към своя край и майсторът кукловод извеждал куклите една по една да се поклонят под възторжените ръкопляскания на малобройната публика... о, беда! красивата порцеланова глава на куклата се отделила от тялото й и се търкулнала под мадсите. всички наскачали и се втурнали да я търсят, а когато я намерили установили, че нослето й е строшено, тя цялата е пукната и... вече не е същата красива принцеса... кукловодът бил съкрушен. тези три кукли били единственото му богатство и били неговото щастие, цащото щастието за него се състояло в това да прави театър. свлякъл се на масата с главата на бедната принцеса в ръце и заплакал...
тогава Спътникът станал и взел главата на куклата от ръцете му. занесъл я при тялото, бръкнал в джоба си и извадил малка кръгла кутийка, пълна с някакъв мехлем. мацнал по веднъж с показалеца си по всяко счупено, пукнато и нащърбено местенце и лепнал главата на мястото й.
после оставил куклата на подиума и... тя започнала сама да танцува, да пее и да говори!

-------------------
не, друг път ще го доразкажа... сега трябва да отлетя за малко

всички били смаяни, а кукловодът не можел да си намери място от щастие. той помолил Спътника да съживи и другите две кукли, като му казал, че би му дал всичко, което пожелае в замяна на това. желанието му било изпълнено и човекът изиграл още едно представление, несравнимо с предишното. после попитал своя благодетел какво иска като отплата, а онзи му казал, че единственото, което би желал е стария меч, който кукловодът носел увит във вехта кърпа в торбата си. не се замислил артистът, дал му го веднага, но промълвил: "знаеш какво да поискаш...".
после поел в нощта с куклите си.
момъкът наблюдавал всичко това, но нищо не попитал.

постепенно публиката се разотишла и всички в страноприемницата се приготвили за сън.
на нашите познайници като на почетни гости била дадена най-хубавата стая с най-добрата камина и най-удобните легла.
унесли се в сън.
малко преди зазоряване на портите на хана се затропало и не след дълго стопанката почукала на вратата на стаята им и събудила момъка и неговия Спътник.
- простете- казала тя - но пристигна лоша вест. - брат ми, който живее в съседния град е тежко наранен от злополука при езда и сигурно съвсем скоро ще умре. помислих си да ви помоля да помогнете и нему, както помогнахте на кукловода. ние не се разбираме много, той все завижда на мъжа ми, но ми е брат и го обичам. така че моля, помогнете му! - казала жената и се разплакала.
- ще изпратя сина си с вас и ще ви дам каквото пожелаете в замяна - допълнила тя.
- ще му помогна, добра жено - отвърнал Спътникът. - в замяна искам конете, които ще яздим нататък, та да не се връщаме до тук.

съгласила се жената на драго сърце и докато оседлавали конете тя приготвила закуска и стъкмила в торба хляб и вино за из път.
после тръгнали.
нужно ли е да казвам, че само едно мазване от вълшебния мехлем било достатъчно да излекува пострадалия?
така станало. от благодарност и радост той не знаел къде да се дене и предложил много пари на лечителя си, но онзи казал:
- не желая парите ти. дай ми само онези лебедови криле, които висят там, на стената над леглото ти.
онзи му ги дал, а също така изпратил по племенника си златна чаша в дар за баща му, защото казал, че крамолите вече са ненужни и той се отказва от тях.
тръгнали си.
Спътникът поискал от сина на ханджиите да ги изпроводи до изхода на града.
там, току зад градските порти, течала буйна и мътна река.
Спътникът поискал да види златната чаша преди да се разделят. когато онзи му я подал, спътникът я мушнил в ръцете на момчето, а сам той хванал ханджийчето, ударил го силно по главата, хвърлил го в реката и след като отново прибрал чашата шибнал и двата коня и отпрашили....

момчето отново нищо не попитало, но учудването му растяло...
продължили нататък.
стигнали до една огромна гора.


ух, после ще донапиша какво се случило по-нататък...

eeeeee.....

ама не мога да си допия кафето и няма начин да започна работа без да разбера какво станало после.....

Спътникът, ще обясни какво би станало ако не беше взел всички тези неща и не беше пребил момчето

Сигурно е имало и друг начин да се предотвратят евентуалните злини, но нямаше да е така поучителен

Victims, aren’t we all?!

... аз без поука няма да си мръдна пръста днес и цялата седмица ще ми тръгне накриво ако не разбера...

Синчето със сигурност е щяло да прибере чашата за себе си и да излъже нещо баща си...
А бандити са щели да нападнат кукловода заради меча му и т.н.

ЗЛОТО ДЕБНЕ НАВСЯКЪДЕ ОКОЛО НАС!





Victims, aren’t we all?!

В приказките нещата не стават така.... Това да не ти е Батман преоблечен като Спътника...

Аз си чакам приказката и поуката пък!