Moiata omraza
3 отговора
194 прегледа
Moiata omraza
Иска ми се да можех да те мразя.
С очите на огъня и скрежена страст.
Да можеше да има поне едно здраво чувство, по което да се покатеря и да те погледна отгоре.
Обаче не….
Времето, местата, сезоните, лицата. Забъркват ме в някаква странна магия. И пак се обръщам назад!
По улиците - защото чувам точно твоите стъпки.
И в дните - защото виждам в тях твоя смях да подскача по дърветата, по минутите като избягали цветни пружинки, заедно със слънчевата светлина.
През нощта се събуждам свита на кълбо и нещо липсва от сънищата ми. Кое ли?
Това ли означавало да си сам?!
Да се пълня с горчилка щом видя другите, те, другите в нашите песни, с нашите минали чувства.
Не е за чувството просто….
То е и заради теб - сякаш можехме да летим заедно. А ти предпочете да си моите малки разочарования, когато слънцето пее за двама, а аз осъмвам сама. Танцувала съм с миналото. Много неща взе, а много малко можеш да ми върнеш. И почти никакво щастие. И не можеш да ме накараш да се усмихна.
Това е горчивата истина.
Това е било да си сам. Една дума - една необратимост.
Да усещащ, че само един човек си обичал, а той си е тръгнал. Не можеш да го върнеш. Да се блъскаш между деня и проблемите и да не знаеш изобщо защо си продължил сам след него.
Да мечтаеш, после да прехапваш устни и да се връщаш обратно в кожата си.
Преставаш да бъдеш човек за секунда, за да напрегръщаш спомените, да живееш с тях поне в сънищата.
Да не можеш да плачеш както искаш.
И да обичаш, също.
Сякаш не съм в своето време.
Сякаш съм забравила нещо голямо.
Много научих от времето, когато бяхме заедно, още повече от нашата раздяла-гръмотевица.
Но явно едно не мога да преодолея - теб и сънищата.
Не мога да избягам, не мога да се скрия, да взема глътка въздух дори.
От теб и от сънищата.
Втечнявате се и се сливате в едно. Сънувам ли или отново те търся?
Ама ми е все едно така и така.
Не ми позволяваш вече да те обичам.
А аз май и не искам.
Иска ми се да можех да те мразя.
