И още....

Скромността е за хората, които нямат други достоинства.
Колкото и да е банална мисълта, вие какво мислите по този повод...

Така си е.

~*~

________
- web -

В тази връзка - да му мислят онези нагли и надменни копелета, дето ги били имали ; )

И да и не
прекалената скромност си е и лицемерие
но пък въобще да ти липсва скромност това вече си е гъзарщина и ............. / нещо което щеше да бъде цензурирано :)))

Goodbye, and hello, as always.!

имам тука два-три въпроса.
един от тях е - дали различаваме "скромност" от "сдържаност"?

Това вече е много правилен въпрос! За мен разликата е голама. Винаги патя не от липса на скромност, а поради факта, че не мога да се спра на време...

виж ся , тва е като да търсиш разлика между да и не / "скромност от сдържаност"/, но друг е въпроса да се потърси тънката нишка на разликата на две понятия , а тя в случая е между " сдържаност " и "толерантност" ...
слънчев ден , както е на вън , така и в душите ви

3:-0

или пък започваш малко по-рано? : )

често правим така.


друг от въпросите, които си задавам, е този:
дали от скромност когато видим, че някой абсолютно непознат човек се излага по някакъв начин пред много хора ни хваща срам, все едно ние сме се изложили?
например - нали ги знаеш тези предавания по телевизията, в които някакви хора, които по рождение са си седнали на ушите, се опитват да пеят. такива предавания като "почти полунощ е", нали се сещаш?
мене лично много ме хваща срам, като слушам такива неща...
обаче, като се замисля - май тук има и подвъпрос:
да, много ме е срам за някои от тези хора и ... като че ли, ако аз се излагам така - нямаше толкова да ме е срам? защо ли става пък така?

-------------------
нека приемем "аз" единствено като удобна форма на речта. нямам предвид аз, където и да бъде търсено ; )

те, че са различни - различни са.
но, може би не точно като "да" и "не", а по-скоро - като "може би" и "вероятно" ; )