сълзите

Ima takiva hora. Sulzite sa chuvstva. Ima prazni hora, koito niamat nishto vutre. Te ne plachat. Te ne chuvstvat.

точно по тази причина.
колкото и да е празен един човек, щом има разум - няма как да не съществуват чувства у него.
е, наистина, всеки не може да разбере всичките чувства у друг, както и защо ги изпитва. то нали затова се казват чувства - тяхното "защото" може да бъде твърде размито...
но си мисля, че и най-страшните злодеи имат чувства и понякога плачат.
па дори и да е само онова чувство, което е с лъскава, недопускаща нищо да го накърни кора - жал към себе си. дори да нямат такава към никого другиго - например - към детето си...
това нещо - жал към себе си - май има връзка с инстинктите за самосъхранение и себеоцеляване?

съжалявам, че така се изцепвам, но и двете дрънкате глупости!
какво общо има разумът с чувствата?
сълзите могат да бъдат плод на разума, но тогава не са солени, а сладки, не са истински, а престориени, не са парещи, а студени и лигави на пипане - като слуз. както и когато идват от нараненото самомнение, от егоизма, от лицемерието. тези последните чувства ли са между другото?

имало едно време...... парещи сълзи