да простиш

"Като го видя, Хилон се сви внезапно на кълбо като ранено влечуго, а от устата му излезе вик, подобен повече на грак, отколкото на човешки глас:
- Главк! Главк!...
Наистина от горящия стълб го гледаше лекарят Главк.
Беше още жив. Страдалческото му лице беше наведено надолу, сякаш искаше за последен път да види своя палач, който го беше предал, лишил от жена и деца, беше му изпратил убиец, а след като Главк му беше простил всичко, още веднъж го бе предал в ръцете на палачите. Никога човек не беше причинил на друг човек по-страшни и по кървави неправди. И ето жертвата сега гореше на насмоления стълб, а палачът стоеше в нозете й. Главк не откъсваше очи от лицето на гърка. В някои мигове ги засланяше димът, но когато подухваше вятърът, Хилон виждаше отново тези вперени в него зеници. Той се изправи искаше да бяга, но не можеше. Изведнъж му се стори, че краката му са от олово и някаква невидима ръка го задържа със свръхчовешка сила пред този стълб. И се вкамени. Чувствуваше само, че нещо прелива в него, нещо се разкъсва, че няма да издържи повече мъчения и кръв, че иде краят на живота му и че всичко наоколо изчезва: и цезарят, и придворните, и тълпите; обкръжава го само някаква бездънна, страшна и черна пустиня, а в нея се виждат само тези мъченически очи, които го призовават на съд. А Главк, навеждайки все по-ниско главата си, го гледаше непрекъснато. Присъствуващите наоколо отгатваха, че между тези хора става нещо, смехът замря на устните им, защото в лицето на Хилон имаше нещо страшно: то беше изкривено от такава тревога и такова страдание, сякаш огнените езици изгаряха неговото собствено тяло. Изведнъж той се олюля, вдигна ръце и извика с ужасен, сърцераздирателен глас:
— Главк! В името на Христа, прости ми!
Наоколо стана тихо. Тръпки полазиха присъствуващите и всички очи неволно се насочиха нагоре.
А главата на мъченика се помръдна леко и от върха на стълба се чу глас, подобен на стон:
— Прощавам!. . ."


а вие можете ли да прощавате???

имало едно време...... пеещи изгреви

Не, не бих могла. Не мога да прощавам никога, когато става въпрос за (за мен) жизненоважни неща.
Мога да кажа, че прощавам, но това е само на думи, не наистина, защото истинската прошка иска и душевен мир, а при мен не е така.
Може би просто не съм толкова силна и аз не знам, или границите които преминават някой хора не са наистина за преминаване, не мога да кажа защо е така, не знам.
всичко добро

от мен


carpe diem... noctumque

Главк е простил, пред смъртта.
за прошка(истинска) преди този момент просто нямаме доказателства.
но ми се иска да е истина, че може.....

а не мислиш ли, че да простиш е важно по скоро за теб самата? за вътрешния ти мир?
а можеш ли да прощаваш на себе си?

имало едно време...... пеещи изгреви

какво е "истинска" прошка?

имало едно време...... пеещи изгреви

това се чудя и аз...
може би нещо такова - да осъзнаеш наистина какво се е случило.
да помогнеш на объркания и сгрешилия да понесе осъзнаването на грешката си.
да го обичаш така, че той да се чувства разбран, а не опростен.
и да му помагаш изобщо... ама това май вече го казах : )

Истинската прошка е вътре в нас, в душата ни и мислите ни. Понякога няма нищо общо с думите, които изричаме. Може и да наругаеш сгрешилия, но в себе си да му простиш. Това е по-важното. Да си наясно със себе си. Какво приемаш и какво не. А това рефлектира както върху самите нас, така и върху нашите приятели.

Убедена съм, че е важно да се прощава заради себе си, но аз не мога, и на себе си не мога да простя.
Вътрешен мир... аз го нямам, само война е в мен.

от мен


carpe diem... noctumque

намери някой, който ще ти помогне да постигнеш контрол над себе си. да постигнеш баланс. и това не може да бъде друга жена.
може би можеш и сама, но е много много трудно.

имало едно време...... пеещи изгреви

и наистина ли вярваш, че такава прошка е възможна само пред смъртта?
мисля че актът на опрощаване е едно от най-красивите неща на този свят. не случайно Бог най-често се отъждествява с любовта и с прошката.
всъщност мисля, че двете са неразривно свързани заедно.
и като видях да пишеш "истинска" прошка, веднага направих асоциация с "истинската" любов, за която непрекъснато се говори :)))

имало едно време...... пеещи изгреви

глупости.
най истинското в прошката е да изречеш прощавам!

имало едно време...... пеещи изгреви

предполагам, че е така.
не мога да твърдя.
и освен това никога не бих казала убедено, че при еди-каква-си ситуация ще постъпя непременно еди-как-си, и да бъда уверена, че е истина.
не са ме горили на клада...
и не отбягвам въпроса ти.
обаче помисли - ако съвсем, ама съвсем честно погледнеш - можеш ли да се наемеш да твърдиш, че би бил йов, или главк?

това може да бъде доказано само, ако наистина си в такава ситуация.
така мисля.

а пък... това, дето го каза Нова май повече подхожда, допада ми.
Така си е то : )

не е така, птицо.

човек какво ли не казва?
лъже човек, знаеш го, често, хем

егоистична, боряно.
ако простиш вътре в себе си постигаш покой само ти.
а ако кажеш прощавам постига покой и човекът, на който си простила.

имало едно време...... пеещи изгреви

не говорим за такива големи опрощения, а за малки прошчици, макар че според мен само мащабът е различен.
не става въпрос за клади и за светци, макар че и светците са хора точно като нас ;)))
а пък на мен не ми допада това на Нова...
как така няма да казваш "прощавам"?
ако Главк само беше гледал надолу и беше простил вътре в себе си без да каже прощавам ти... нищо нямаше да е същото. и Хилон щеше да продължи да се гърчи като червей в калта до края на живота си. А така ти знаеш какво стана....

имало едно време...... пеещи изгреви

Но само с думите "прощавам ти" не е простено. И не всичко може да се "прости".

от мен


carpe diem... noctumque

всичко може да се прости.
права си - само с думите не е простено.
но думите са много красиви когато са искрени.
ако ги държиш в себе си все едно да обичаш някого, но да не казваш никога "обичам те".
а ако прощаваш, без да си простила вътре в себе си е както да казваш "обичам те" без да обичаш истински.

имало едно време...... пеещи изгреви

е де : )
ту за дребни прошчици, ту за главк : )
ми ти сам каза, че не е едно и също - поне в мащаб ; )

нали това ти казвам - ако биха имали време да се разберат - щеше да е друго.
ама те са нямали...
време... време...

е ти си па много си... : )

прочети по-горе.
разбира се, че е хубаво да кажеш.
но като имаш време и да го докажеш е още по-хубаво.

стига ми казва какво мисля, бе : )

принципът е същият :)))
а противоречие съществува само в думите :)))
кои да се разберат? главк и хилон ли? амчи те прекрасно са се разбрали...
само с две думи.
и с милион чувства и емоции прелетели между тях :)

имало едно време...... горяща светлина