Място за Живот................

Да мъдрувам за този свят не е най-любимото ми хоби...Но нали несъществувам....та ще си направя думата за това..Виждам ви ...всички човеци...виждам и не ми се иска да вярвам....Порутени сте,слугинажи на материялния свят вие забравяте най-важното и ценно фундаментално правило №1 да се запитваш поне въднъж в годината"Какъв е смисъла на Човешкия Живот","Къде ми е мястото сред пустоща на Масите пъплещи човеци","В каво вярвам и защо вярвам в него","Кое е това нещо което би ме подтикнало да си дам живота без страх","Кой съм аз"............десетки въпроси..
Къде живеете Хора...в какво се превръща вашия свят......Това което ви се случва ежедневно е вашият Живот.......Каква всъшност е неговата стойност....Какво сте готови да заплатите за да откупите свободата си от самите вас.

тишина

Не бяла, май госс... Уви...

Тишина....

Но оркестрото ще продължава да свири.

."...Какво сте готови да заплатите за да откупите свободата си от самите вас." - хъм , пак стигаш до получаване на нещо в замяна на друго .....първо трябва всеки да си отговори дали иска да е господар на свободата си или някой друг да и бъде ...а преди това също да си отговорят - какво се крие за думата "свобода" , но май доста хора се носят по течението и не си задават въпроса на къде ще ги отведе то и защо изобщо се носят по него....
хайде умната и наслаждавай се на всеки момент , той за товати е предостанев- да го изживееш , а не да го убиваме


3:-0

Ami opitvame se da se naslajdavame..No v Bulgaria ne6tata vyrvqt po trudno ot stado pobesneli ohluvi...Nadqvam se ne6tata da se opreavqt...ina4e..6te se naloji da potyrsim stranata na svobodata si...Tuk se uverih,4e nqma da moga da q namerq...pone v tozi si jivot....Moje i da gre6a...
Uspeh na vsi4ki....vyv vsi4ko!

............тишина....................

По мое скромно мнение хората се делят на две категории: тези, които си задават такива въпроси и тези, които не си ги задават.
Склонните да търсят отговорите (т.е. тези, които си задават въпросите)го правят не само един път годишно, а практически постоянно. Това май е нещо като проклятие, защото са твърде мъчителни и потискащи.
Другите не си ги задават, с което печелят спокойствието си...Мнозинството са...И няма лошо в това, защото така си е устроен света, човешкия свят.
А за откупването на свободата от самия себе си - някак си невъзможно ми изглежда.

Tezi koito ne si zadavat vyprosi nqkoi den mogat da si go zadadat nanovo....:)
Tezi koito tyrsqt spokoistvieto ne shte go namerqt..zashtoto Jivota e neshto koeto se slucva dokato mislim kak da go naredim.
A svobodata moje da byde otkupena....stiga da si gotov da zaplatish...:-) sys sobstvenata si jertva...

............тишина....................

Мммдааа... И защо ли едните си ги задават тия въпроси? Какво ли ни кара след като ни става по-зле от това, но пък ако не си ги задаваме направо мрем - няма живот... няма удовлетворение... няма ли развитие... А сигурно се развиваме. По-бързо ли се развививаме? И има ли значение времето с вечност отпред и безкрай зад гърба? Може би има, щом ни има нас - питащите. Щом ни има нас, дето се опитваме да не живеем в блаженото невежество... в илюзията... А дали не се илюзираме всъщност, че можем да живеем?
Чувала съм една фраза, която май е единствено вярната - "Само Бог живее, човечеството съществува". А ние искаме да живеем, не просто да съществуваме... искаме да сме Единосъщни с тоя Бог и осънатото поревнало за Истина и Свобода богче у нас ни кара да питаме, т.е. то пита, а ние се мъчим да отговорим според възможностите, придобити от еволюционното индивидуално развитие... Голяма бъркотия настана, а? Аз затова като почна много да си задавам въпроси и гледам да ида да прочета нещо хубаво, че иначе полудяваш... И... колко странно... без въпроси умираш, с тях - полудяваш! Къде е средата? И как да я постигнем...


Всяко нещо с времето си...

Маре много си готина.Мъдруваш ли много за живота и мястото ти там?

Но толкова добре си го обосновала,че едва ли мога да кажа нещо повече освен Благодаря за хубавите думи.....не за мен...а за това,че те има..и си ги пуснала да витаят в измисления свят на виртуалността....
С една улъйбка.....към всички..и най- вече към теб..:-)

............тишина....................

.... pone se opitvam de, trudno malko mi se udava. Zashtoto ustanovih, 4e ot mnogo mislene zapo4va da ti se pryska glavata. I se ogledah za malko, vmesto da mislq. Reshih da ponabliudavam.
I ustanovih, 4e toi jivotyt si te4e. Bavno i sigurno. I 4e ot mnogo mislene za smisyla sym zabravila da jiveq. Nabliudavam horata - dvijat se v svoite mravunqci i sa shastlivi s lekite si misli za pokupki i teatri... Da, ama az se opitvam da mislq. Ozna4ava li tova, 4e nqmam pravo na shtastie? Ili vyprosyt e - iskam li jivotinsko shtastie bez misyl i smisyl?

Aledar~

Да, разпознавам част от мислите си, казани от теб...по по - добър начин.
Не че без въпроси не можем, не можем без търсене на техните отговори. В това е мъчностията, дето те кара да полудяваш. Защото никак, ама никак не са лесни. Погледнеш го от един ъгъл-изглежда добре, погледнеш от друг - нещата се променят. И пак, и пак... И тези внушени (или придобити) категории за вярност, истинност, даже ако щещ справедливост, чувството за която всеки носи у себе си...Наслагват се порои от мисли, като гъста гора, зад която не се вижда нищо, но знаеш, че е някъде там и вървиш ли, вървиш, издирайки краката до кръв...
Да,... Това е
А за откупването на свободата от себе си? Жертвата? Има какво да се помисли, но сега нямам време...А времето винаги има значение, защото всичко е в него, то ни е основно мерило за ориентация, за подредба. Една от най-интересните категории на човека, защото по - моему за другите живи същества то не съществува...

Щстието е нещо което ту го има ту го няма..И знаеш ли от къде идва това...Ами от неразбирането на живота..Дорим и бегла представа нямаме какво е живота....Кой е казал,че трябва да живеем щасливо..

............тишина....................

Едно такова точно изказване може само да ми стопли сърцето...Истинските неща стопля сърцето ми винаги...

............тишина....................

Прав си браточка, пък ази си пафкам тревица за да не вляза в категорията <<слугинажи на материялния свят>> и та тъй, прочети кво съм написал в МАРИХУАНА И РАЗМИСЛИ по въпроса.

Апропо това <<Какво сте готови да заплатите за да откупите свободата си от самите вас>> звучи ячко, но не трябва човек да се психира много с подобни формулировки, щото истината е преди всичко в способността ни да прилагаме абстрактното познание, неже ли да ръсим морализми, а що се отнася до <<Масите пъплещи човеци>> те са си пъплили от време оно и воюващия човек не може да направи много за тях, колкото и да му се иска. По скоро трябва безмълвно да усъвършенстваме съзнанията си.


СИЛАТА НА МЪЛЧАНИЕТО.............

Да, май има какво да се помисли по въпроса... За мен Свободата не се откупва, но пътя, за постигането й минава през жертвата. Уж едно и също, обаче съвсем различно в същина...

Ееех, вечни (раз)мисли...

Всяко нещо с времето си...

Знаеш ли пък аз какво си мисля понякога като се загледам в щъпукащият народ наоколо си... Сякаш виждам хиляди и хиляди светове... всеки си има свой свят... всеки е с мислите си и гледаш как един се усмихва, друг потреперва нервно с лявото око... и сякаш чуваш мислите им, сакаш знаеш болките им... И това ме кара да се радвам... такова разнообразие, такова богатство... И все пак - всеки в своя свят! Има такива, чийто свят сме всички ние, чиято болка сме пак ние, чийто смисъл да слизат в тази материя в случая сме... ние...
А аз искам и моя свят да е толкова голям като техния, на тези последните... Искам... и знам, че ще стане... всяко нещо с времето си...

Всяко нещо с времето си...