старостта

ако сега си мислите "ех този феникс, какво му щукна да подхване тази гадна тема" изобщо не четете нататъка :))

та къде според вас е старостта? в бръчките ли? или в умората в мислите? или в отегчението на душата?
в болящите стави или в старческите петна?
кога един човек е стар?
какво мислите (или какво чувствате) :)
а кога един човек се чувства стар?

спомням си една мисъл - човек е на толкова години на колкото се чувства
е, чакам коментари :)

имало едно време...... игрива светлина

Старостта е когато затъпееш, станеш сенилен, тъп и задръстен.

Няма бръчки в тая работа, няма години...

Раждаш се или стар, или млад. Това е.

и как разбираш кога си затъпял и си станал задръстен? :))))
а как точно се задръстваш?
когато ядеш много ориз с пиле задръстваш ли се например ;)

имало едно време...... игрива светлина

Има го и тоя момент... Ами да... В един китайски ресторант ядох кисело-сладки трътки - патешки... Разказа ми се играта, да знаеш...

виждаш ли сега! :РРР
това между другото обяснява и защо йогите остаряват по-бавно - защото..... си правят редовно клизма! и явяно не се задръстват :)))

имало едно време...... игрива светлина

Интересно... Слава Богу, тръгнаха и по - интересни теми. Голяма благодарност!
Сега по темата...
По - моему има разлика, дали става въпрос, кога човек оценява себе си като стар, или кога казваме, че е стар оценявайки го отстрани...
В първия аспект: човекът сам си преценява, че вече е стар, за което си има свои критерии, които за всеки са различни. Един ще каже, че е стар, когато се появи първия бял косъм, друг, когато види децата си пенсионирани (това е от мой личен опит);
Но погледнато отвън старостта се мери по два начина: единият е формално - статистически, когато поглеждайки ЕГН средно приемаме (например) за стари хората в пенсионна възраст...
А най- важното е (дотук си беше просто изборяване на гледни точки), по - моему, че човек става стар, когато престава да създава..., когато престанат в главата му да прелитат свежи мисли. Той може да е на 100 години, но реши да направи нова чешма в центъра на селото - направо е младеж...
А има и друго - 18-годишна девойка, която счита, че е познала живота и книгата (например) я приема за декор в хола - е, това е старост, ама истинска...
Обаче и тук има особености: зависи и от оценяващия, защото всеки, както вече писах си има свои критерии... Ако оценяващия придава по - голяма тежест на телесната младост и изобщо не счита за значима младостта на духа, той не би признал стареца с чешмата за млад.
Така, че има поредно протипоставяне между духа и тялото, като състоянията на двете понякога не съвпадат: млад дух в старо тяло, стар дух в младо тяло...
А за мисълта, че човек е на толкова години, на колкото се усеща, мисля че е правдива, доближава въпроса до неговия отговор. Защото, в крайна сметка, ако той си е казал: ето, аз вече съм на 50 и не е редно да върша щури работи... значи вече сам си е казал, че за него е натъпила старостта...И цялото му поведение, цялата му същност ще пъде подчинена на този възглед за себе си и най - вероятно и странично оценяващия човек ще стигне до същата оценка...
В тази последователност от мисли искам да кажа и още нещо: свикнали сме някакси да съдим по нещата по тяхната външна форма. Започваме определянето на старостта именно от външността, което го прилагаме и спрямо себе си и спрямо другите, като по този начин сами си слагаме спирачките. А мисълта, че това усещане е подвластно само не индивида (личността, човека) се размива в общото предубеждение...Представи се как гледат например в една дискотека на посетители над 35 годишна възраст...

гърците също си имат една мисъл по върпоса - здрав дух в здраво тяло.

а стар ли е например човек, който не разбира тези, които идват след него? който не разбира музиката, която слушат, интересите им?
стар ли е човек, който казва "ех едно време бяхме други, ех..."
стар ли е човек, който гледа в миналото вместо в бъдещето?
такъв човек също би могъл да построи чешма в селото, макар че като се замисля е малко вероятно да му хрумне такова нещо :)))
по скоро ще си седи в кафето и ще играе по цял ден табла с наборите :)

имало едно време...... игрива светлина

Не ми говори за материали, с които отдавна съм напред. Аз съм човек на Дао...
Но какво от това. Живей тук и сега - това е истината.

Важно е не на колко си - а как изглеждаш и най-вече - как мислиш.

яя кой е тоя Дао?
нали знаеш, че прекомерно високото самочувствие е една от най-трудните за преминаване врати :)))

имало едно време...... игрива светлина

Всъщност си прав, като насочват мисълта в тази посока, защото тя е по - важната.
Май границата между старостта и младостта е там, където започва да се гледа в миналото, а не в бъдещето. На практика, това е друг израз на мисълта ми за свежите мисли, защото те са свежи в посоката си към бъдещето.
Но въпроса за "едно време..." е малко противоречив, защото с течение на времето, даже младият по дух натрупва впечатления и може да го каже..

Чети в книгите...
Нещо като дзен - изкуството да караш мотоциклет, и това става...

защо лично не ме просветлиш, учителко....

имало едно време...... игрива светлина

Ако бях милионер в зелено, пак нямаше да се наема... Темите на Кума Лиса, моите, ги изтриха, така че сори Майккал...

Прослетли се сам.

има разлика между духовния опит и прегледът на миналите спомени.
първото не води до желание да го споделяш с всеки, който е готов да слуша.
и двете са характерни до известна степен за всякаки възрастови групи.

имало едно време...... игрива светлина

Да, така е. Всеки може да го каже и точно това имах предвид, че не можем да го ползваме като критерий за оценка.
Прави ми впечатление, че не мога да видя в твоите коментари това, което ти мислиш по въпроса. Вярно е, че ти си формулирал, но все пак...

Какво общо има старостта с таблата и чешмата в селото ?
Възрастта напротив има значение , защото от тялото идват живителните сокове за мозъка . А виждали ли сте старост = на смърт? Влизали ли сте в старчески дом ? Гледали ли сте човек абсолютно неадекватен и неспособен да задоволява никакви естествени нужди . Кошмарно е , почваш да го мразиш , искаш да умреш , старостта става най-големият ти страх ... и остаряваш много , особено физически .
Макар че това е друг вид старост, това е по-лошо от смърт.
А иначе вярвам в духа . Но идва един момент на разпадане , когато и най-силния дух и най-здравото съзнание умира.
Може и да си стар на 18 , може и никога да не пораснеш , но докато сме материални винаги ще има един момент когато тя ще настъпи без това да зависи от нас.
Между другото защо човек преживял много,много да няма право да си почине . Защо да не играеш табла с наборите си , когато вече си изживял своята любов, своята музика , своите проблеми с родители и деца .
Нещата се повтарят за всяко поколение , само външната обвивка е различна .
Старостта има право да бъде такава .
Това са нормални състояния , не можеш да обвиниш някого че преминава през естествения ход на развитието. Нито да му забраниш да се развива докато може .

VAPROS: "та къде според вас е старостта?"
OTGOFOR: STAROSTA E PREZ MESEC mart

AKO NA NEKOJ MU E MARTENSKA CELATA GODINA ZNA4I E MLAT
AKO NEKOJ DORI I PREZ mart NEMA KOJ DA GO %%% ZNA4I E STAR (HORSE)
HAHAHHHHHHXAAAH

MOLIQ DA ME IZFENITE NI6TO LI4NO
TWA E SAMO METAHezik

(barkam si waw NOSA)

тук, по моему не става дума за това красива или грозна е старостта, а просто какви са нейните признаци. Абсолютно съм съгласна, че така или иначе, в по - малка или по - голяма степен, старостта на тялото предполага към остаряване и на душата. Предполага, а не означава...

KAK 6E TE PROSFETLI O4ITELKATA SLET KATO NE E WAW 4AS?
TIQ SEGA E NE6TO KATO WAW DZEN - ISKUSTFOTO DA KARA6 GALEON
HAHXAAAAXAAAA

MOLIQ DA ME ISFENITE NI6TO LI4NO
TFA E samo METAHezik i si BARKAM WAW GA6TITE
UPS....NEPRELI4NA DUMA BE6A TAIQ....UPS UPS UPS .

Недей се поддава, моля те, мрачното време да помрачи мисълта ти,
Недей се поддава, моля те, на сивотата...
Ти си си ти, и аз съм си аз, модераторите и тям подобни не бива да ни променят!
без да си бъркам...в носа