ецване

Здравейте. Някъде във форума бях срещал тази тема, но не можах да я намеря и затова пак ще попитам. Та въпроса ми е освен с железен трихлорид с какво друго мога да ецвам платката? Става въпрос за единични бройки и да мога да си го приготвя. А и освен това, с какво да ги рисувам, защото с този асфалт лак само се клепам?

Водороден прекис 30 % /H2O2- перхидрол/ и кислин или солна киселина. Най простия начин е да сипеш в едно съдче перхидрола слагаш платката и почваш да налива кислин или киселина докато започне да протича реакцията. Добре е да го правиш на проветливо място. Имай в предвид че разтвора е доста нестабилен и при превишаване на определена температура разлагането започва да протича доста бързо при което разтвора кипва. Опасно става ако затвориш такъв разтвор в шише, направо си гръмва като граната, тъй че не се прави на скръндза да пестиш разтвор, след като разядеш плтката напрово го изхвърляй. При този метод не се появява така силно изразена повърхностна йонизация, както при азотната киселина, а и е доста по бързо от железния трихлорид, което ти позволява да правиш и по тънки пътечки без да се подецват. За лака май асфалтовия е най-подходящ, е и метода с тонера е удобен стига да имаш лазерен принтер.

Аз в момента ползвам солна киселина с перхидрол. Не съм много вещ по химията но ще ти кажа как да си намериш материалите, което е супер лесно. Купуваш си кислол - това се продава в магазините и е за почистване на канали и други мръсотии, доколкото знам представлява разредена солна киселина и струва някакви стотинки литъра. А перхидрол може да си намериш от почти всяка аптека - ще кажеш че ти трябва по-концентриран - той е 30% - продава се разреден но най-високата концентрация е мисля 13% - това е т.нар. кислородна вода, но в аптеките имат и 30% разтвор - не е проблем да ти продадат - те така го получават. Последния път като вземах един литър беше 10 лв. - ще си вземеш половин, понеже перхидрола "изветрява" с времето.
Та след като си вземеш тези продукти разтвора за ецване се прави по следния начин (поне аз го правя така): 2 части кислол, 1 част перхидрол и хвърляш вътре платката. Тук важното е да се каже, че трябва да го правиш в минимален обем, тъй като след като си разяждал един път не може да го използваш, тъй като перхидрола бързо губи химическите си свойства при повишена темепература, а и след това "изветрява" (някой да не се смее - теоретичните ми познания по химия са съмнителни). Интересно е че като разяждаш платката накрая може да се намали разяждажото свойство на разтвора, именно поради перхидрола - тогава добавяш на тънка струйка малко перхидрол и работата спи. Разяжда доста бързо и е доста по-добре от разни сини камъни със сол.
А за лак мога да ти кажа - има един защитен лак за метал - черен - продава се в железариите. С него не съм пробвал, но са ми казвали, че става добре. Ако искаш нещо наистина добро - виж метода с тонера. По-назад в дискусиите има подробна информация за него....
Успех!

_______________________________
Keep Walking

чудя се, дали вместо асфалтлак или тонер, не може да се използват маркерите, които се продават за писане върху пластмаса или стъкло?

Всъщнот в промишлени условия се използва смес 3:1 солна киселина и перхидрол, но аз го правя кажи речи точно обратното но ефекта е добър. Добре е вместо кислол да ползваш кислин, кислина е само разредена солна киселина докато в кислола има допълнителни прибавки. 10 лв. за литър са доста по принцип продажната цена е около 2 -3 лв. за литър, по точно за килограм. Добре е да ползваш водороден прекис 30 % /перхидрол/ с по разреден ефекта е по бавно разяждане. Ако не искаш да ти изветрява перхидрола го съхранявай в хладилника, аз си го преливам в шипе от кола или някакво друго подобно /първо се затварят доста плътно и второ издържат много високи налягания/ и го слагам в хладилника, така може да го съхраняваш доста време. Всъщност разтвора на солна киселина и перхидрол е саморегенериращ се, а изходния продукт е чисто вещество но това едва ли е от значение за домашното ползване.

S markeri stawa, ama platkata si e dostatychno grozna posle.
naj dobre stawa s edni na Uni Marker, na acvetonowa osnowa, no i permanent-nite na Faberr Castel ili drugi takiwa sychto moje da se sprawish. Nomera e kato pomirishesh markera da ne mirishe na spirt, a na aceton.
otiwash, wzemash marker, draswash na witrinata na knijarnicata i ako posle ne se iztrie go kupuwash. Ostawa samo da narisuwash dobri pistichki.

Njakyde, ne pomnja weche kyde, bjah chez slednija metod:
Wzemash 10%-ow raztwot na sol, topish w nego edno pamuche.
Wzemash i izto4nik na tok, naprimer TEC. Zakachash minusa na platata, a na plusa pamucheto. Minawash po platkata i tq se ecwaaaaaaaa. toka maj beshe njakolko ampera, primerno3-5.
Ne sym go probwal tozi metod, az si karam s 10-12% FeCl3, pri wisoka temperatura na raztwora i zdrawo barbutirane.

Става. От няколко години работя с маркери и ферихлорид. Но ферихлорида трябва да е пресен защото по бавно става и пистите стават по- тънки

благодаря на всички.

Днес забелязах че при метода с тонера стандартния разтвор 3:3 солна киселина:перхидрол не върши работа два пъти пробвах /понеже перхидрола ми беше малко а и поизветрял/ и двата пъти падна тонера. Всъщност проблема може и да е бил при нанасянето, днес ми беше много каръшки ден, нанасях тонера три пъти ама така и не направих платката, реших да отложа за понеделник че се бях изнервил пък и и изпогорих пръстите с ютията, с тая не бях пробвал може и тя да е виновна, но все ми се струва че един от проблема беше концентрираната солна киселина.
Всъщност някой може ли да каже каква хартия ползва, досега ползвах тракторна единична, ама днес пробвах с друга и не се получи, всъщност самата тракторна хартия се различава, съдя по цвета при разтварянето със сярната киселина.
Пробвах и с носещата хартия на самозалепващо фолио но там проблема е че сцеплението е много малко и още при излизането от принтера изображението се разпада, може би при някой модел където хартията се движи по праволинейно може и да стане.

Вече няколко дена се мъча с метода с тонера и съм пробвал поне с 5-6 вида хартии и различно време на затопляне с ютията. При мен различното е че печатам на матричен принтер и след това снимам на ксерокс - просто не ми се намира подръка лазерен принтер. Досега стигнах до извода, че с една стара тракторна хартия, което от едната страна е малко лъскава става добре залепянето на тонера - печатам от лъскавата старана. Проблем ми е че нямам подръка сярна киселина и се мъча по всевъзможен начин да сваля хартията. Днес направих една двустранна платка, но след ецването се разбра, че от едната страна - втората която съм нагрявал не е станало много добре - на места е разядено под тонера - не че платката не става но трябва да се пооправи на места. От топ страната всичко е наред - перфектно е станала, въпреки че свалям хартията само с вода, което е доста сложно и бавно. Едно надписче съм направил и то е станало перфектно. Не знам от долната страна защо е станала така - дали от това като съм мъчил да сваля хартията или от това,че съм нагрявал след това. Мисля че със сярна киселина няма да има проблем да се свали и всичко ще е наред - при мен винаги се залепя като хората просто не мога да махна след това хартията и при махането надигам пътечки може би... Другото нещо което установих, че дългото нагряване не е проблем - дори напротив - тонера залепва толкова по-добре. Аз нагрьвам с една руска ютия до край за около 8 мин. от едната страна - ако е по-малко не залепва понякога. А когато се павят двустранни платки трябва да се нагрява паралелно от двете страни - 1 мин. от едната, 1 от другата или да се защипе между 2 ютии. Като хартия друга която мога да ти препоръчам е обикновена карирана или гланцирана - това е което съм пробвал но задължително ще трябва киселина за сваляне на хартията. Мисля че и с някаква тънка обикновна хартия ще става добре.
Днес един приятел ми даде идея да пробвам нещо - да ецвам платката без да махам хартията. И мисля да пробвам, защото не виждам как хартията може да бъде голямо препятствие на киселината. Хартията остава залепена за тонера но не и за пратката.
Пиши и ти някакви впечатления и опит, че вече ме заболя ръката да натискам ютията .

_______________________________
Keep Walking

Едва ли ще стане, ако не махнеш хартията - разтвора, който ецва, се изтощава на повърхността на фолиото, и трябва да се замени с друг. А когато хартията си стои, не може да се осъществи движение на разтвора.

What is now proved was once only imagination.

При мен първите три четери пъти стана перфектно, даже се опитах да правя печатна бобина с 0,2 пътечка и пак си стана, само дето на някои места от нагряването тонера се беше разлял и беше съединил пътечките. После пробвах една по голяма и най вече с пътечки с различна дебелина, при нея ползвах друга хартия и беше голям зор докато я махна. Вчера ползвах същата хартия но за по голяма платка 90х90 мм, и не стана нищо. Всъщност след първия път се изнервих и може би и това е дало резултат. Но разликата между първите пъти и последните два е само ютията и хартията. Вчера даже единия път тонера не се захвана изобщо. Отначало ползвах професионална ютия /имаме и шивашки цех в фирмата/ не знам на колко градуса загрява но е и с тефлонова подложка. Вчера пробвах с обикновенна, уж и на нея и сложих подложка ама...... Смятам понеделник да изляза по книжрниците и да накупя къдет каквато хартия има и да експериментирам, после си купувам един или два пакета от тая дето върши работа и проблема ми май ще е решен. Всъщност едната хартия вчера направо се овъгли, но между пътечките вместо да се отмие залепна за фолиото, и след овъгляването се оказа неразтворима в нищо с което разполагах. Другата пик се разтвори частично а остатъка и набъбна и стана като желатин, пробвах и с паус но сярната киселина изобщо не му действа.

уау,уау, ау. Голяма бъркотия. Всичко е много просто. Така. Проектът го изпечетвам върху обикновена хартия. Желателно е да е по - тънка, заради бързото насищане на сярната киселина. Върху теракота слагам някаква изолация, за да не се повреди, естествено. Платката предварително я почиствам с шкурка 500. По - едрата надрасква повърхността .После , върху изолацията - стъклотекстолита (гетинакса не издържа много), после моята разпечатка в/у платката. Върху нея още 1-2 листа вестник. После иде ютията. Моята е руска. Оставям я на максимум и първите 20 сек. натискам умерено и неподвижно. После почвам да разглаждам. Държа около 90 - 100 сек. Ако е двустранна платката , едва след това напасвам и другата страна и повтарям процедурата, без да отлепям хартията от първата страна .
Няколко забележки. Пробвал съм 30-тина вида хартия. Според английските описания, хартията, която е за луксозен печат и е гланцова, се отлепа и с гореща вода. Истината е, че нито веднъж не постигнах сериозен успех. Или се разливаше тонера (гланца) или не се отлепяше само с вода. Тъй че, киселината е неизбежна. Продава се, не е скъпа. Разреждам я 1:1 и топвам платката. Ако има нужда - добавям допълнително киселина във времето. След това се изхвърля киселината. Не става за втора употреба. Или става за идеално измиване на тоалетни чинии, умивалници, фаянс и теракота. Разбира се, само в банята . :)
Така. Гланцовата хартия показа и още един неприятан ефект. Просто оня минерал, който прави гланца, се напуква понякога и накъсва пътечките.
Та това е всичко. При напасване на двустранни платки не се опитвай с дупчици и иглички . Остави си 1 - 2 ограничителни линии съъъъвсем в края и тях напасвай по ръба (машинно изрязан) на стъклотекстолита
И търпение, разбира се е необходимо . И много внимание. Опасна е сярната киселина. Задължително, наблизо трябва да има много вода. По възможност - течаща. С пръсти , нокти и други предмети не се докосват пътечките за ретуширане. П0- добре след ецването да се отстранят късите съединения или с тънки жички да се възстанови прекъсването. Но, почти не се налага това при добра работа започвайки от почистването, разпечатването и ецването.
Друга неприятност е, че мноого трудно се отстранява тонерът най-накрая. Чакам да изсъхне добре и пак с шкурка. И зеленият звят на съклотекстолита става черен.Но... , не пречи на по - нататъшната работа

Опита ли да почистиш тонера с коресилин? Всъщност, за асфалт-лака помага парцалче, намокрено с вода и после с разтворител (бензин, коресилин). По-лесно и чисто се измива. Опитай и за тонера - с вода и коресилин.

What is now proved was once only imagination.

Значи казваш че двустранните след като направиш едната страна след това правиш другата. А какво мислиш - ако се защипе между две ютии? И казваш никакво пипане на тонера след като е залепнал. Не знам но аз свалях хартията само с ръка и вода от горната страна на една платка и там пак стана перфектно - и съвсем тънките линии се бяха запазили. От другата страна обаче е зле. може би защото съм нагрявал след това. Но мисля, че за себе си съм рабзрал добре какво трябва да се използва - тънака тракторна хартия (и при това аз печатам на копирна машина, което е голям минус мисля), до края на седмицата ще се сдобия и със сярна киселина и мисля че проблем няма да има. И отново те питам - какво мислиш ако се защипе между 2 ютии за двустранна платка. А след това платката я потапяш за малко в сярната киселина да падне хартията без никакво пипане по платката. Питам те защото никога не съм работил с такава киселина пък и не ми се е налагало да махам хартия. А дали има нещо друго с което може да се свали хартията и да е по-безопасно?

_______________________________
Keep Walking

Старата руска рецепта - Готварска сол и Син камък,
грубо - 2:1 за солта, при 50-60 C, във водна баня.
бистър зелен цвят на разтвора,
30-40 min.

Уф. Много въпроси накуп. На някои нямам отговор. Вариантът с двете ютии си го представям, ако едната е стисната неподвижно в менгеме. Остава въпросът, какво да се прави, ако платката е по-голяма от ютията.
Мога да разказвам само собствен опит. ... Веднъж пробвах и факсова хартия.
Втори път няма да го направя. Щото лазерният принтер е скъпичък..
По - нататък. Днес отново купих сярна киселина. Не била толкоз евтина, хмммм
6, 10 килото. На една скромна платка отиват около чашка и половина за кафе. Та се мъча да си спомня няма ли някакъв катализатор ? Тия, дето са запознати с пиротехниката, могат да подсказват.
ПЛАТКАТА СЕ ДЪРЖИ В СЯРНАТА КИСЕЛИНА ДОКАТО ТОТАЛНО ИЗЧЕЗНЕ ВСЯКАКВА ХАРТИЯ. ВИЖДА СЕ. Ако останат дори и косъмчета, под тях ще остане неецната мед. (не е хубаво изпаренията да попадат в дихателните пътища)
Още нещо. Днес го забелязах. Често в магазините продават накривен стъкло- текстолит. Повърхността му не е равнина. Така , ютията не приляга равномерно в/у цялата повърхност. По тоя начин, някъде тонерът въобще не залепва, докато в съседство се разлива. Същият ефект се получава и когато краищата след изрязване не се изпилят добре.
След това. От Control Panel - Printers - properties трябва да се даде най - хубав растер на принтера. Самият аз си правя изходни файлове и ходя при едни колеги да разпечатвам. Обещал съм им да им платя последващото зареждане с тонер. След това, не е лошо да се почистят мъничко и валяците на принтера. Въобще, хубав е методът, но не понася немарливост.
И ОЩЕ ВЕДНЪЖ:
СЯРНАТА КИСЕЛИНА, КОГАТО Е КОНЦЕНТРИРАНА, Е МНОГО ОПАСНА.СЪХРАНЯВА СЕ САМО В СТЪКЛО. РАЗРЕЖДА СЕ С ДОЛИВАНЕ НА КИСЕЛИНАТА ВЪВ ВОДА. (инак може взрив да последва) И да не ви чуят от ХЕИ, че я изливате в канализацията.

Мерси за отговорите! Вече ми се изясниха много неща, но при този метод опити, опити и пак опити са му майката. Само да се сдобия със сярна киселина......

_______________________________
Keep Walking

И аз стигнах до някои заключения, разтвора на сярната киселина наистина трябва да е около 50 %, т.е. 1:1 с водата, за това отиде 1 шише. Високата температура върши по добра работа, стига да не се прекали и да заври тонера. Платката трябва да се измива добре и то с веро, последните дето не станаха ги мих с кореселин и явно това е една от причините. Иначе всички платки ги шлайфам, първо с 800, после 1200, накрая 2000. След това ги полирам с полирпаста. Отнема малко повечко време но тонера залепва идеално. Цвета на платката явно се променя при определена температура, в събота като ползвах по горещ разтвор платката стана червена разтвора също, много странен цвят почти като артериална кръв. Вчера след като разредих киселината я изчаках да изтине до 60 и така сложих платката, иначе в горещата киселина хартията се разтваря за секунди но се отлепят пътечките. Имайте в предвид че при разреждане, примерно 1:1 температурата стига 120-130 градуса.
Сега за киселината, не е по опасна от солната или да речем пропан-бутана, стига да работиш внимателно. Разрежда се киселина в водата, въпреки че аз много не подбирам, при обратното действие взрив не съм чувал да става но водата завира и почва да хвърчат пръски киселина което не е приятно особенно ако попаднат в очите. После за кожата тя наистина е опасна но вече няколко пъти се позалях и още съм цял, но важното е да имате наблизо не вода а сода или изобщо някаква основа /сода за хляб върши работа/. Водата само разрежда киселината и така увеличава проникващата и способност. За катализатор трябва да помисля, то едно време се занимавах с пиротехника, ама там обикновенно сярната киселина е катализатора.
И накрая за разтвора, последно ползвах много перхидрол с малко кислин стана идеално, нито завря нито се отлепиха пътечките, само дето пътечките не станаха идеално гладки, имат малко нащърбено но това не пречи.