Снимки

Забелязвам, когато нещо ме човърка... И мислите ми все там...
А аз се правя, че не забелязвам. Но пък виждам какво ли не друго...
Щрак.
Цъфнали бадеми. Розови. Ухаещи. Пролет е! Тази зима не успях да се затъжа за пролетта. До сега винаги съм си мечтала за такава зима, а ми е странно. Ненормално е някак. Цяла зима с неприязън очаквах да дойде зимата, а тя взе че направо пролетта дойде.
Аз не че се оплаквам де, но сега още не може да запее душата ми. Странно е. Нямаше ми го затворът, че да се порадвам на свободата си.
Такива неща си мисля, когато се старая да не мисля, за това, което мисля.

Или онази баба.
Щрак...
Миналата седмица. В "Голямото село". Чух я в трамвая, когато почти с гордост, почти с невяра се похвали на друга една баба - "вече два месеца не са ми рязали чантата..." И ми стана едно такова. Опитах се да си предтавя всичко, през което е минала, че да спре да й пука и чак да се изненадва. А ги знам какво им е. Няколко пъти съм виждала старци да се разплакват, че са им взели 5 лева.
Безпомощни и горди. щрак... :(

Или другото - треперещ уличен пес, сврян под терасата на блок от краен квартал. Мърляв и недохранен. Свит на кравайче върху мръсен картон. И с мартеничка. (щрак, щрак щрак) Така му се зарадвах на това животинче! С мартеничка...

Та не искам да мисля. Връзват ме. Или сама се връзвам. Пустите му мисли...

да... и аз днес...
мислих за какво ли не, пък все нещо към глухарчетата теглеше мислите ми.
объркано и неясно май звучи, ама така.
така...

и за една тумба цигани, които, като минавах край тях и джапнах без да гледам в една локва и те дружно казаха: "еее..." първо си помислих, че ми се подиграват - нали зяпам - и ги изгледах такааа пооо-... ама не. просто ми съчувстваха, защото те най-добре знаят с пробитите си обувки какво е да стоиш цял ден с мокри крака навън...
а пък от друга страна - точно те режат бабешките чанти...

ако пък разбирам нещо - те на

А да си виждала дете, нахапано от улични песове?
Питам само.

Но трябва ли да наритваме всички кучета, защото...
Не може така, Фасулче! Не бива да се втурваме в крайностите! Не бива!
Не търся справедливост. Търсех добрината...

[email protected]

Как пък ти хрумнаха глухарчетата? (признавам, че тази сутрин и аз се сетих за тях, чудно наистина)
А циганите... Не съм специалист по циганите ни най малко, но си мисля, че те владеят тъкмо това - да живеят без да мислят. Имат нужда от 5 лева на бабичката, вземат си ги.
А и, дали сме прави да ги слагаме под един знаменател? Заприлича ми на Фасулчето и неговите улични песове.

[email protected]

Како, айде да не ми държиш менторски тон, става ли? Гледай си там хакерчето и се прави на интересна, ама не прекалявай.

Ама ми е готинко, нали?

А ти пък какво си се завръзвал? Фасул с фасул! Че как няма да ти държа менторски тон? Наистина ли като чуеш да улични кучета се сещаш само за нахапани деца? Дрън-дрън. (ауууу, какви съм ги заприказвала и аз, сега ще си го отнеса вече!)

[email protected]

аз - без да ги слагам.
но така се наплетоха мислите днес - глухарчести. някой някъде заговори за цветя, ама такива - невенчета, шибои и кандилки и нещо стана... всъщност - глухарчетата са наистина любимите ми цветя.

а пък за циганите се сетих ето защо:
днес, като отивах да си купя цигари, грееше слънце. а улицата, на която живея не е никак широка, обаче по нея непрекъснато има много движение.
и една каруца трополеше, а след нея се търкаляше голям бръмбарскозелен автомобил и побибиткваше. ама така, че хем да даде израз на нетърпението си този човек отвътре, хем ако може много-много да не личи, че си общува с някакви си цигани, в каруца. па макар и неволно.циганинът на капрата плясна с камшика до кончето и то даде всичко от себе си, ама къде ти... а другите две малки циганета ухилени махнаха на човека в автомобила. той, явно за да не се раздели с така именуемото си достойнство извърна поглед встрани. и... се прасна в боклукчийската кофа. е, лекичко де, нали не се движеше бързо. и тогава пак видях това: "еее..." - тюх, язък, ако нещо стане с хубавата кола! - ама разбираш ли? няма злорадство и такива неща, а онова... дето ти говорех за него. но тъй като - ето гледай - какво дълго стана това тука - затова ти разказах случката с локвата, която е предишна, не от днес.

а иначе си права - не мислят много, даже хич, но... как да си го позволят? то и мисленето е бая скъп артикул... дори когато по рождение ти се удава...

и така стана. глухарчета и цигани и кучета с мартенички и автомобили... че какво, не е ли изобщо всичко на света под този... знаменател?
или не?
а?

Е, да - на теб не ти пука. От няколко дни в клуба разни насрани зелени човечета тормозят всички, ама ти си свиркаш - кой ще посегне на твоите дивотии. Никой. Ще си стоят тук, зелените мухи ще кацат върху тях, иа въздуха ще се носи ухание... идилия.
А че там някакви думи били изтрити, някакви клубари били отрязани... кво ти пука. Нали? Не ти бърка в гъза - значи, не е твой бизнес. Нали?
Пак казвам: внимавай с менторския тон. Дразни ме. Дръж го на друг. Като чуя някой да се олива в хвалби на уличните кучета, се сещам за стара, сбръчкана, тъпа французойка, която се бори за правата им (на кучетата) и изобщо не и пука, че ние, хората в тая шибана държава, живеем по-зле и от кучетата Ти си същата. В клуба е война, ти ми се лигавиш с глупости и тъпотии. Нямам думи, нямам думи....

сега какво, трябва да ти се обяснявам ли?
Виж сега, фасулче, не мисля, че начинът за справяне със зелените човечета е такъв. Юруууууш, дайте да ги смачкамеее!
Ами не е и толкова. И не ми харесва да бъда организирана във война срещу някого. Ясно?
А ти пък стига си се ежил. Нямал думи, пък що нещо изписа...

[email protected]

Сега почувства ли се щастливо?
Не ми се воюва. Още по-малко с роднини.

[email protected]

Всъщност не съм се опитвала да сдобрявам никого. Беше ми на пръстите - написах си го.
Простете, че не са ме занимавали особите ви. Простете, че пропуснах да се включа в дружното "юруш".
Досадно наистина!
И що ли се връзвам?

[email protected]

Ако за теб тоя грандиозен скандал е досаден, значи си 'бахти дебелокожото добиче!

Песни-тъга,анонимност,властват преди и сега...
Мъгла,луна,светлина на думите безсилна...
Жълта смърт,дете,старуха,кратка красота...
Хижи,тишина,деца и скръб преди и сега...

Човекът, който умее да премълчи дори когато е прав,прилича на боговете.
Катон

Abe fasulche...shto vsichki triabva da misliat kato teb bre....i si nalagash samo si tvoeto mnenie....tva ako ne e moderatorstvo...zdrave mu kazhi...borish se sreshtu tiah...a si TOCHNO kato tiah...egati cenzurata nalagash...koi za kakvoto iska,za tva shte si pishe i ne e dlyzhen da ochastva v kakvito i da bilo voini i gluposti...
PRAVO na izbor,moi chovek..
a sega se usmihni i ne si pokazvai rogata..

Виж, аз никого не ангажирам с моите думи. Казвам това, което мисля.
А грахчето ми е противна открай време.
Не зная защо ми напомня за Ваня Костова.
Буаааааааа!!!

heh....haide i Vania Kostova sega bila protivna...;P
syzhaliavam che izbuhnah..ama veche ne me sdyrzha,kato ceila klub se kara...i mi vdiga kryvnoto..heh...a kak hubavo shteshe da si e spokoino...