Pari li?

Ако за миг Бог забрави, че съм
парцалена кукла и ми подари парченце
живот, може би нямаше да кажа всичко,
за което си мисля сега...

Ще оценявам нещата не по стойността
им, а по съдържанието.

Ще мечтая много.

Ще спя съвсем малко, защото едно
затваряне на очите отнема светлината
за 60 секунди.

Ще бягам, щом другите чакат.

Ще слушам, щом другите говорят.

И ще излапам с наслада голям шоколадов
сладолед.

Ако Бог ми даде парченце живот...

Ще нарисувам една картина. С цветовете
на Ван Гог, с поезията на Бенедети, с
песните на Серат. Тя ще е като
серенада, възпяваща луната.

С мойте сълзи ще полея розите в
градината, за да усетя болка от
бодлите им и нежност от листенцата.

Ако Бог ми подари парченце живот...

На всички хора ще им кажа, че винаги
съм ги обичал.

Мъжете ще ги сгълча, че са глупаци,
ако не искат да се влюбят, защото били
стари.

На старците ще обясня, че смъртта не
идва със старостта, а със забравата.

На децата ще им дам крила, но ще ги
оставя сами да се научат да летят.

А на жените... ще им призная, че цял
живот съм ги обожавал.

Ако Бог ми подари парченце живот...

Ще се обличам съвсем простичко, ще
легна на слънце и ще разголя не само
тялото, но и душата си.

И цялата злоба ще я извадя върху късче
лед и ще оставя да се стопи на
слънцето.

Научих твърде много за вас, хората до
мен.

Разбрах, че всеки иска да живее на
върха на планината, без да си дава
сметка, че щастието е по пътя към
върха.

Усетих, че за да помогнеш на другия,
когато е в беда, трябва да го гледаш
отдолу нагоре, а не обратното.

Научих толкова много от вас, хората до
мен.

Но всичко ще потъне в забрава и ще
погине, когато ме затворите в
куфара...

Тогава аз наистина ще започна да
умирам.

Приятели, дано не ви тежа като верига!

Не чакам отговор от вас. Не ми пишете!
Не ме търсете!

Искам само да чуете сега словата ми.

И да почувствате, че нещо се променя.

8 октомври 2000 г.


Patiat kam ada e postlan s dobri namereniya

Aко Бог ми дари парченце живот.

Отговор на Даниел Амарилио

Посвещавам това есе на Димитър Ташков
за голямото му човешко сърце
Ако Бог за миг би решил да запомни, че
не съм се родил като парцалена кукла,
а със Неговия образ, аз нямаше да ви
кажа сега, че може би ще умра след
като прочетете тези мои мисли.

А че ще живея. И как!
Ще оценявам нещата, нито по стойността
им, нито по тяхното съдържание, а само
по това, че ако ги предавам на други,
дали ще ощастливя някого, за да позная
и аз какво значи истинско щастие!
Няма да мечтая много.

А само ще гледам със затворени очи, за
да не виждам тъмнината в домовете на
залятите от слънце улици на градове и
села.
Няма да бягам, щом другите чакат, а ще
искам да видя за какво чакат и ще
чакам заедно с тях със широко отворени
очи и сърце. И няма да се отчая!
Няма да слушам, а ще присъединя моя
глас към всички които не лъжат и ни
гледат право във очите.
Ще дам голямия шоколадов сладолед на
Розичка. За да порастне с неговия
вкус.
Ако Бог за миг би решил да запомни, че
не съм се родил като парцалива
кукла...
Няма да рисувам картини с цветовете на
Ван Гог, с поезията на Бенедети, с
песните на Сарат. ще изградя статуи от
живи човешки скелетни същества.

Умиращи, не както аз умирам. А от
глад. когато земята е толкова
плодородна и залята с пари и
богатства!
Ако Бог за миг би решил да запомни, че
не съм се родил като парцалена
кукла...
Няма да кажа на всички хора по света,
че винаги съм го обичал, а само на
истинските.
Мъжете няма да ги сгълча, че са
глупаци, ако не искат да се влюбват,
защото били старци. Ще сгълча младите
- по-стари от тях...
На старците ще обясня, че смъртта не
идва със старостта, нито със
забравата. А само ще им припомня себе
си и че няма нищо по-несправедливо от
това, че родители може би ще погребват
своите чеда.
На децата няма да дам крила. Искам да
бъдат риби, за да се научат да плават
във всякакви води.
А на жените... няма да им призная, че
цял живот съм ги обожавал.
Ако Бог за миг би решил да запомни, че
не съм се родил като парцалена
кукла...
Няма да се обличам съвсем простичко,
но не и с лукс, за да не помислят, че
това е всичко което съм. Злобата си ще
изгоря завинаги и пепелта ще разпръсна
дълбоко във океаните.
Не научих твърде много от вас, хората
до мен, защото вие не искахте да
научите нещо от мен и забравихте на
кого принадлежи бъдещето.
Не искам да живея на върха на
планината, а само по пътя към върха и
от там да сипя на целия свят щастие и
благоденствие.
Усетих че не е важно дали за да
помогнеш на някого трябва да го гледаш
от долу на горе, а не от горе на доле.
По-важно е да проникнеш в него, да го
разбереш и да му помогнеш да си
помогне.
Научих толкова много от моя живот,
защото исках да уча.
Ние не умираме, а само променяме своя
вид и често се превръщаме във нещо по-
красиво от това което бяхме.
Приятели, дано да ви натежа като
лавина и да повлеча с мен вашите
нещастия.
Чакам отговор от вас.

Пишете ми.

Потърсете ме.

Не чуйте словата ми и не чувствайте че
нещата се променят.

ПРОМЕНЕТЕ СЕ!

Даниел Амарилио,
6 януари 2001 г., Тел Авив - Израел





Patiat kam ada e postlan s dobri namereniya

Po gornite eseta namerih na adres: [линк] Prikanvam vsichki,osobeno tezi koito tvardiat che s pari moze da se kupi vsichko da otidat tam i da se porazmisliat...dali tova naistina e taka...i dali s pari moze da se kupi neshto poveche ot shans za zivot na tezi onkobolni deza...S pari mozelo da se kupi vsichko... Drazki..s pari ne mozesh da kupish zdrave i zivot..zashtoto ima bolesti sreshtu koito niama lek..dori i bolnia da moze da dade za lechenito si ogromnata suma ot 1000 000 000 (shtatski dolara)

Patiat kam ada e postlan s dobri namereniya

Smiatah az da napisha neshto, edna pesen na Kontrol, v chastnost, mnogo pouchitelna, obache kato gledam kakvo tvorchestvo se e razvihrilo, napravo se otkazvam

tova e proqva na myrzel ot tvoq strana. 4akam pesenta na Kontrol

Aledar~

blagodarq ti mnogo... za men beshe udovolstvie da pro4eta tezi tekstove.

Aledar~

Кой та е убидел бе !?

Joro, ti pyk se izkaza!!!

Aledar~

Има само нещо, което пропускаш.
Авторството на текста.
Това е писано от Габриел Гарсия Маркес и е предсмъртното му обръщение към хората, писано в болницата, докато умира от рак. Не случайно звучи така.

prava si...Avtora naistina e Gabriel Garsiya
Markes,no pri samoto kopirane na teksta sam go izpusnala,greshka ,koiato ako ne mi beshe izteklo vremeto za redakziya na tekst shtiah da opravia.Az mnogo dobre znam po kakav povod e napisano tova ese,tochno zatova sam go i postnala tuk...A otgovora na samoto ese e posveten na edno dete pochinalo ot sashtata zloveshta i pagubna bolest... Mislia che avtora na poslanieto ne e vsashnost tolkova vazen, kolkoto samototo poslanie...Iskah da dam vazmoznost na horata postvashti tuk da se sprat za moment i da se zamisliat za neshto razlichno ot obichainite stalknovenia obzeli kluba naposledak..drug vapros e dokolko sam uspiala...

nadali e tochnata duma...Da ne govorim che pak izobshto nikoi ne me e Ubidel..zelta na tezi postingi kakto veche kazah nekolkokratno e savsem druga...i ako beshe gi prochel malko po vnimatelno sichkite shteshe i ti da go razberesh...

Patiat kam ada e postlan s dobri namereniya