Tova li e tia....?

Лека нощ
Добър вечер,Обич!Добър вечер!
Ах,каква ти вечер - нощ е вън!
Всичките нормални хора вече,
зная,карат втория си сън!
Сигурно и ти спиш.И те галят
двете чужди сънени ръце,
не ревнувам,не тъжа,не жаля!
И аз милвам нечие лице.
Нечие.Разбира се,не твойто!
Кой,чие - това е все едно.
аз съм пак със тебе,моя нощ!
Мое слънце,моя скръбна Обич!
И на двете си очи крепя
на тавана тъмен твоя образ,
който не ми дава за заспя!
Нека да те милва който иска!
Нека да те люби който ще!
Ти,далечна,си ми дваж по-близка!
Аз без теб съм във самата теб!
Дим цигарен твоят лик рисува.
Пулсът в мен го врязва като с нож.
Ако ти си будна,те целувам!
Ако си заспала - лека нощ!

Tova li e istinskata liubov? Izchistena ot egoizum i chuvstvo za sobstvenost, idealnoto useshtane na liubovta? Ili e vid samozabluda?
Ima hora na koito ne gi drazni, che choveka, kogoto obichat se otdava telom i na drugi, za tiah e vajno duhom da e "tehen".


:-) ot men

P.S. Stihotvorenieto ne e ot men i daje ne znam koi go e pisal




carpe diem... noctumque

Истинската любов е егоистична - не можеш да делиш човека, който обичаш с други. Дори само мисълта за това те вбесява.
А тази духовната любов, за която говориш всъщност, се приближава до платоническата. Да, много уважавам Платон, но този тип любов далеч не е мярката ми за чувства. За истински чувства.

А за стихотворението: аз го усетих по друг начин. И то само заради една фраза - "моя скръбна Обич". По една или друга причина чужди ръце галят нея, а той гали чуждо лице. Личи си, че той страда заради това.

Сега се сетих за едно стихотворение на Дамян Дамянов.
Много е тъжно, но ще го напиша.

Ти пак ме гледаш с ласкави очи
и питаш пак: "Боли ли те за нея?
Мълчи и не плачи! Ще я забравиш!
Аз ще ти попея!"
И аз се стапям в нежния ти глас,
и аз забравям минали обиди,
но милвам теб, а мисля за оназ,
която преди тебе си отиде.
Тя никога не милваше така,
тя като теб не можеше да пее,
но аз жадувам нейната ръка
и гледам теб, а виждам само нея...

Какво ще кажеш, Сън?
Аз на това казвам висша форма на изневяра.

Vashe prevuzhoditelstvo i az sum pochitatelka na Damian Damianov. Da tova si e vissha forma na izneviara, taka e. Dosta e tujno.
A za egoistichnata liubov-triabva li da e vinagi taka egoistichna? Ima hora koito naistina ne chuvstvat taka, kakto e opisano po gore, i ne revnuvat.
Ne znam i az koe e za predpochitane onazi vissha forma na izneviara vuv vashia citat ili onazi vissha forma na pochti platonicheska liubov.
Heh shte pomislia po vuprosa, niamam oshte oformeno mnenie. Vupreki che mi se struva mnogo progresivno i svobodno, bez revnost, strah ot izneviara, niakak si e svobodata.... ne znam samo dali bih bila gotova na takava svoboda.
Blagodaria za vkliuchvaneto vashe prevuzhoditelstvo ot men




carpe diem... noctumque

Neka ne obezkurajavame vechno tyrseshtite dushi,che vsichko e bolka...
Izneviarata tvyrde chesto e neustoimo izkushenie,a syshto i onova vdyhnovenie,
koeto vremeto bezjalostno zalichava v nas s vseki izminal den.
...No pyk cenata...
Cenata ,koiato plashtame za tova , e spokoistvieto da jiveem v mir sys sebe si.
I vse pak...


Predlagam vi edno po-optimistichno zvuchene:

***
Zapomni tazi nosht!
Tazi nosht beshe pylna sys iuli.
Tazi nosht
v tozi malyk,pochti neochakvan hotel.
Tazi staia s prashnata lampa,
s perdetata tiuleni.
Tozi trik s trite stari legla
-i banalen,i smel.
Beshe tiho syvsem
-s dyh na dyjd i na neshto zeleno.
Vyn ,na prysti
sluhteshe gradcheto zad tymnia prag.
Zapomni tazi nosht
i liceto si stranno smuteno,
i tavana nad teb
-mylchaliv,chetvyrtit i goliam.
Kolko chudno naistina
da otkriesh,
che imat pak smysyl
pozabraveni veche,romantichni neshta,
za koito tam predi vreme si pisal
i si skital daleche,
i si plakal samoten v noshtta.
Zapomni tazi nosht!
Otkradni ia!
Hvani ia ,kogato kato plaha jongliorka
tia se liushne po svetlata tel,
za da znaesh ,che pak po kafiavia pyt na zemiata
tia shte doide pri teb v edin grad,
v edin malyk hotel.

/avtoryt ne mi e izvesten/

tova mislia e po skoro nevyzmojnata liubov, dali e istinskata ...ne znam no za da e takava moje bi triabva da e spodelena, no dori i da e spodelena tia pak moje da si ostane nevyzmojna, toi prenadleji na dryga,tia na drug, koeto dalech ne mu prechi da izpitva dylboki chuvstva kym neia, ne revnuva i ne jali zashtoto se e primiril che tia ne moje da byde negova...
a dali pyk tia ne e prosto v negovoto vyobrajenie, obraz syzdaden ot nego, jenata koiato bi iskal da e do nego no ne e, jena koiato ne e oblechena vyv fizicheski obraz?!

strive to be happy!

Изгубих те, преди да те намеря.
Едва родено всичко загорча
и думите ни станаха студени,
лишени от черти, и светлина.

Но ти остави в тръпните ми длани,
предчувствия за птици и звезди,
и всички немечтани и мечтани,
от мен посоки, и далечини.

И търся неродената ти ласка
в очите, на догарящия ден.
Вървя, и ми е хубаво и тъжно,
като във приказка на Андерсен.

----
Това състояние обаче се преодолява рано или късно и в отговор ще ти цититам още едно стихотворение на Иванка Миклович:

***
Така обичам, като гръм изваял,
след себе си корона на дъга.
Като отдавна отлетяла птица,
оставила в гнездото топлина.

Така обичам, с порива на вятър,
със огън минзухарен във кръвта.
Звезда ме е заклела в пътя млечен,
до край да отстоявам обичта.

Така обичам, щом открия в някой,
душа на брат, баща, любим, съпруг.
Така обичам, силно страстно нежно,
един единствен мъж. Но вече друг!

Ne znam dali obezkurajavame drugite, zamislih se prosto dali tazi forma na obich, ne e po vissha, vupreki, che egoizma ni (toi e i v men !), ne znam dali bihme nadmognali za da se ottursim vse pak ot podtiskashti useshtania kakto strah ot izneviara i podobni. Znam che mnogo malko hora sa v sustoianie da misliat taka, i poniakoga si mislia che i te ne sa mnogo shtastlivi, zashtoto nashata sushtnost (choveshkata) e egoistichna i iska da pritejava, vuprosut e do kude moje da se pritejava drugiat i do kude bihme mogli da prenebregnem tezi chuvstva. Cenata kakva e spored teb?

vsichko dobro

:-) ot men




carpe diem... noctumque

Mislia, che ne e izmislena, zashtoto inache niamashe da predpolaga che tia gali drug, kogato niakoi si izmislia niakogo, predpolaga che prosto ne sa se namerili za tova go niama i ne go vijda s drug.
A spored teb toi zashto ne sujaliava ne jali zashtoto se e primiril li? I zashto se e primiril, a ne se bori kakto biha napravili dosta drugi? Smazan ot godinite li e, ili ot opita?

:-) ot men




carpe diem... noctumque

истинско е, когато виждаш в неоправеното сутрешно легло очертанията на нейното/неговото тяло, нарисувани от сгърчените любовни чаршафи, възглавницата, неподредената възглавница, пълна със снощната ви любов и шарените ви сънища... Това е истинската Тя.

И когато знаеш, че утре сутринта леглото ви пак ще се събуди топло, че тялото на другия, когото обичаш толкова много, ще е оставило контурите си там.

Всичко останало е заместител

Kum mujete, koito sum obichala (i dvamata) ne sum izpitvala nikakva revnost, no za smetka na tova kum muje, v koito sum bila samo vlubena, sum bila obzemana ot diva revnost.
Niamam obiasnenie za tova, no e fakt.

Blagodaria za stihovete, chudesni sa, no purvoto i to e niakakva umora i primiriavane (imash pravo za tova), moje da ne sum go razbrala pravilno, no mislia che se pishe za umorata ot turseneto na goliamata istinska liubov, koiato ne e namerena i za tova "Изгубих те, преди да те намеря". Siakash e izgubila nadejdata da ia nameri.
A vtoroto si e razdiala.

:-) ot men




carpe diem... noctumque

Govorish za ideala, no ne e taka, pone tova se sluchva v nai redkite sluchai. Ili za momenta, za sega-to? Ako shte jiveia za momenta da imash pravo, no vse pak se zamislia chovek i za napred, i pak strada ot strahove i ot nedoverie. Zashtoto ot kude moga da sum sigurna che "утре сутринта" .......... shte e pak taka???

:-) ot men




carpe diem... noctumque

A nikoga li ne si stradala ot tiahnata revnost ??? Ot tova che niakoi se opitvat daje i spomenite ti da zalichat ??? heh gadna rabota e tova , mnogo gadna
Az riadko revnuvam, daje pochti ne, a i mai e tochno kakto pri teb, ne kogato sum s niakogo, a kogato sum vliubena.

:-) ot men





carpe diem... noctumque

говорихме за истинската любов, мисля?
Или греша?
Аз така усещам нещата и толкоз.
На нас, жените, проблемът ни май е, че прекалено се съмняваме, какво ще кажеш, Сън?
И като се съмняваме, съмняваме,... се губи любовта в догадките за утрето:))

Priznavam, che ne se sumniavam Jose_phine, ne kogato sum s niakogo, ne go obsebvam i ne go presledvam nito s revnost nito s nedoveria drugi, prosto se chudia zashto vse pak ne mojem da ia sreshtnem. Pochti vsichko izliza mimoletno, puk bilo to i za niakolko godini, pak e dosta kratko.
Ne iskam da sporia za tova koi kak triabva da vijda liubovta, tova shete e glupost, vseki si ima svoe mnenie i taka e po dobre inache ne bihme mogli da obmeniame mnenia nali . Interesno mi beshe da chuia kakvo mislite za tova abstrahirane na liubovta ot fizicheskite neshta, neshto kato platonicheska stava, viarno, no vse pak ne e tochno platonicheska. I ne oznachava li svoboda?

:-) ot men




carpe diem... noctumque

Lichnata svoboda za men e mnogo vajna, no chovek triavba da ima samosuznanieto da ne ia prevurne v svobodia. V tozi kontekst iskam da kaja, che sum davala povodi za revnost samo umishleno, no znam kude e granicata i kude da spra, za da postigna jelania efekt. No nikoga ne sum dopuskala revnostta na otsreshtnata strana da mi prechi v otnosheniata ni.

Май не е свобода, Сън, май не е.
И платоническата, и не-платоническата си е зависимост като всяка останала зависимост. Зависимостта не идва от физиката, а от мозъка, нали?
Пък и ти го знаеш - CARPE DIEM

едно от многото лица на любовта.
Дали е истинската?
Истинска е за този, който е изпаднал в такава ситуация, както е истинска и за друг със дългогодишна съпруга, деца и внуци, както е истинска и за този, който е загубил трагично завинаги любимия човек. любовта не може да се категоризира само във един вид и за това е едно от най-дискутираните неща.
Дали такава любов е тъжна?
Да, невероятно тъжна е, но не заради това, че ревнуваш любимия човек, а заради липсата му в някои мигове от живота си. В началото наистина има невероятна ревност, чувството за притежание те разбива със изискванията си, но след време човек се примирява някакси и когато си отидат всички преходни чувства на ревност, собственост и други такива, остава тя, изчистената и разбирането, че независимо от годините, винаги ще я чувствате двамата и миговете откраднати по кафенетата ще ви дават усещането за живот. Човек започва да разсъждава малко странно след като изпита нещо такова и може би, това е положителното от цялата ситуация....

Мисля, че това не е изневяра към съпруга, защото как може да изневериш на чувство, което никога не си изпитвал към него. Звучи ужасно, но е така. Има невероятни угризения, че го мамиш, чувство на предателство, но не и изневяра, напротив такива хора остават верни по-странен начин на любовта си.
Не знам дали всички тези разсъжения са оправдания или изкривени възгледи на болна душа, но се чувствам щастлива някак си, че имам тази любов.
...но и тъжна, много тъжна..

Avtoryt e Nedelko Jordanov

Vsyshtnost az pisah,che za men cenata e da ne uspiavash da jiveesh v mir sys sebe si,no pyk kaji mi, ako iskash da bydesh na grebena na vylnata i da se zadyhvash ot silata na chuvstvata si,shte si v systoianie li da si spomnish za tozi mir?! Edva li...
Malko sa horata ,koito mogat da bydat posledovatelni v blagorazumieto i trezvostta si,koeto znachi,che prirodata ni e takava-potrebnost ot promiana , potrebnost ot risk...Vyprosyt e kompromisyt sys sobstvenoto ti az li da byde, ili s Liubovta - vseki triabva da izbere sam i da ponese posledstviata ot tozi izbor...Vina ili neudovletvorenost...
Istinata za men e,che do momenta biah blagorazumna,no tova mi kostva izvestni usilia.Vse oshte uspeshno se opitvam da biagam ot vihyra v men i izvyn men,koito prodyljava da me presledva,izkushavaiki me da mu se poddam .
...Iavno triabva da imam uporitostta i silata na begach na dylgi razstoiania...A imam li gi,neizbejno shte si prolichi...