kak

Здравейте,

Казвам се Едуард и работя в “Дирекция информация и реклама” към Министерството на отбраната на Република България. Бих искал да Ви попитам някои неща на тема перспективите на младите хора в България.
Предупреждавам Ви предварително, че това не е рекламна кампания и целта ми не е да ви вербувам. Просто ми е интересно до колко хората са запознати с темите, които поставям. Даже не знам дали моите шефове няма да се мусят.
Както и да е! Все пак ще Ви попитам разни неща.
Например знаете ли как се става професионален войник? Какви права и задължения имат професионалните войници у нас? Каква е ползата за Вас, ако работите като професионален войник?
Горди ли се, че сте Българи?
Има ли шанс за реализация младият човек у нас? Смятате ли, че доходите, които може да си осигури по законен път българина в България, са достатъчни за воденето на един нормален живот?
Може ли един мъж да осигури на себе си и на семейството си пари като работи в България и как? Ами здравните и пенсионните осигуровки? Получавате ли ги? Колко са? Помислихте ли за “УТРЕ”?
А самотните майки? Как може една жена да получава доход, конкуриращ този на един мъж?
Важно ли е човек да е честен и чист пред себе си и въпреки това да не се срамува от празният си джоб? А как да го постигне?
Посещавали ли сте военния сайт?
Какво мислите за членството ни в НАТО?
Как се чувствате като хора, които могат да пътуват по три месеца свободно из Европа, но не могат да работят там? А дали можете да си го позволите?
Тези още въпроси бих желал да разисквам с Вас? За мен като млад човек, като родител и като идеалист тези въпроси са важни.
С нетърпение очаквам и вашите мнения.

Поздрави
петък, 02 Март 2001 г.

повечето ти въпроси са риторични.
но за членството в НАТО - твърдо съм за!:)

толкова много въпроси зададе, и всичките - мъчни!

ма тва отговорите на тях ще отнемат сума ти време, па и място тоже.

обаче те подкрепям, всячески и целокупно (тва целукупно или целокупно се пише не съм сигурен)

дай Боже повече хора да се замислят за тия неща, като тебе. ашколсун, евала и т.н. :))))))

Здравей Еди,
Както се казва: “Добре дошъл в клуба”. Може би малко ще те разочаровам, но и аз попадайки отначало тук , си мислех, че все за такива интересни работи ще си говорим, но уви… Нещата не стоят точно така: точно тези млади хора (мисля, че точно към тях си формулирал това множество въпроси) не са особено активни в дискусиите по поставените от теб въпроси. НО…. Въпросите ти са много интересни и ти пожелавам успех в тяхното обсъждане. Проблемът в момента е, че са прекалено много. И въпреки това, за да изразя радостта си от тяхната поява, ще се опитам да отговоря от свое име, поне на известна част от тях…
За професионалните войници, честно казано, нищо не знам…
Не знам дали съм горда, като българка, понеже в жилите ми тече (а най-вече в съзнанието) и кръв от друга националност…
Шанс винаги има, даже и тук. Друг е въпросът за какво, каква точно реализация търси човекът. Ако иска да бъде щедър, благороден, творец, то тя (реализацията) не зависи от мястото, където живее… Ако реализацията я схваща, като равнище на доходи – даже и това е възможно, но… не знам, доколко това ще попадне в графата “честно изкарани пари”. А между другото: какво означава това? Ако се трепя по 12 – 16 часа на ден, но не смятам, че държавата ще използва платените от мен данъци по подобаващ начин и затова не ги плащам, означава ли, че нечестно съм ги изкарала? Нечестно спрямо кого? А нормалният живот е нормален за всеки човек дотолкова, колкото той го схваща. Ако за него е нормално да се храни скромно, не обича да ходи по барове… и 200 лв. Ще му стигнат и ще живее напълно нормално…
Осигуровките: сложна тема. Не, не мисля за УТРЕ, в този смисъл. Приемам за унизително за себе си да очаквам да карам старините си (ако доживея) на гърба на държавата…Предпочитам друг вид инвестиции
Това за самотните майки, май изобщо не се сещаме. Но че заплащането не е равностойно по полове – това в цял свят е проблем.
Следващия ти въпрос е силно житейско - философски Предлагам да го поставиш на отделно разглеждане.
И накрая- прояви търпение. Разбирам те, тези въпроси те вълнуват и то истински, което приветствам. Но отговорите им няма да получиш лесно.
С най-добри чувства и пожелания!

Знаеш ли и мен не ми беха ясни тия неща, но на бърза ръка ми се изясниха...

Пия си чая на една планинска хижа, а на масата ми един дядо, бая старичък си пие греяната и си приказваме за нещица разни.

Неволно стигнахме до въпроса дали нещата ще се оправят и как ще потръгна и...и...и
- Ех, момче нещата са си се така от "първата" насам - каза дядото

Страшно му вярвам, защото на последните 35 съм свидетел. Явно, че който не може да свиква със законите на джунглата трябва да потърси пътя към града. Тоя резерват тук ще съществува още дълго

Питай хората с повече опит в тая държава

Няма лабиринт, на който да не може да намерим входа...

здравей,


казвам се върмилия и работя в "дирекция разточителство и прахосничество" към министерството на отбраната на един друг регион. бих искала да те попитам някои неща. обаче няма. освен едно нещо.
предупреждавам предварително, че дори и да се почувстваш завербуван - то няма да е отсега, а пък ако не се почувстваш така - това няма да промени нищо.
предполагам, че няма да се намусиш и тъй като съм сигурна, че и аз няма, а пък шефове също така няма - значи - всичко ще си е горе-долу наред. или поне не кой знае колко изместено в някоя неприятна посока.
но както и да е!
веднъж, когато бях професионален войник, бях в една школа в пустинята. ако знаеш само какъв шеф на групата имахме! този човек спеше по три часа и четиридесет и три минути на денонощие, правеше по осемнайсе серии слънца и гръбначни по двайспет в серия на лоста и си лъскаше и подметките на войнишките чукундурки. кеф му беше просто. и ни юркаше като изоглавени...
и въпреки, че през ръцете му за двайсет и две години служба бяха минали маса бойци, в сърцето му имаше нещо птиче. и то - пойно.
сега, доста остарял, прави окарини и ги пласира по пазарищата... ама кой на днешно време ще свири на окарина, питам аз?
пушкин ще свири.
колкото пушкин - толкова и някой друг...
но както и да е!
Важното е човек да е горд.
Аз, например, съм много горд човек. и българин, и всячески.
и съм реализирано горд, бивш млад човек. осигурявам си доходите само и единствено по законен начин - с изключение на онези, които си осигурявах като професионален войник, но това си беше плячка и няма какво да говорим за него.
имам шест деца и осем момичета. всичките рано или по-малко рано ще станат професионални войници. а после ще правят окарини и ще ги пласират по пазарищата. и аз се уча да правя окарини и да ги пласирам.
но както и да е!
смятам всичките ми деца и момичета да станат самотни майки и самотни бащи.
ако им остане време от професионалния войниклък. че то на мене не ми остана много и затова сега нямам...
не, всъщност - имам.
обаче те са плячка, от поробените народи, които поробвахме професионално.
но както и да е!
аз съм идеалист. идеално е просто!
уф, още дрън-дрън ярина трябваше да наръся тука, ама ми доскуча... и после да го наплякам тва всичкото по всички клубове...
ама нямам време, защото трябва да се отдавам повече на музикалността си...
нищо, важното е да ...

абе много важно, няма що

е, не можах да се въздържа и това си е !

Ama kudeto i da vidia neshto pisano ot teb i mnogo mu se radvam :-), interesni postingi pishesh.

:-) ot men




carpe diem... noctumque

о,върмилия,чувствам,че сме от една порода!

в шантав клуб сме отговорили доста по-постно на горния,но може би сме по-емоционално неприкрити и не толкова ерудирани/хвърли едно око бай дъ уей/

е то кой ли мислещ би могъл да се въздържи........


ааа,май те познах коя си;))))

Старая се да е по-рядко

Няма лабиринт, на който да не може да намерим входа...