Нещо
2 отговора
3 прегледа
Нещо
Ази това го открих преди около два месеца ми стана любопитно, та сега реших да ви го предложа... Пък може и да се изкажете...
Аз лично не съм съгласен много, много с този текст, но е провокиращ.
Светлана Тьомина, кандидат на педагогическите науки
Къде бягаме от себе си?
Повече събития, повече усещания
Интернет създаде новия свят - виртуалния, който съвместява чертите и на реалния, и на идеалния свят. От една страна, светът на Интернет е реален, т.е. всеки влязъл в него може да възприема картини и звуци, вербална информация; реално да общува с други хора, да извършва всякакви преобразуващи действия и т.н. От друга страна, светът на Интернет е идеален, моделиращ, имитиращ реалните обекти (от природата, от произведения на архитектурата, живописта, музиката и други) и реални процеси (личен контакт, движения от различен вид, природни и социални явления и т.н.).
Интернет може да се представи също във вид на огромен виртуален град, който се отличава със следните особености:
няма единен архитект и план за неговото общо устройство;
милиони строители едновременно издигат нови здания и улици;
често изчезват старите постройки, при това безследно;
транспортните маршрути съвсем не са оптимални;
възможно е да се броди в града, да се влиза във всяко здание, отваряйки произволна врата;
обаче в някои постройки входът е срещу заплащане, но те не са толкова много и е възможно да се намерят близки по предназначение и безплатни;
тук има ярки и цветни реклами, професионалисти във примамването,
великолепно оформени витрини; следвайки техния зов, може лесно да се заблудиш и да забравиш за първоначалната цел на своето пътешествие във виртуалността.
Ако имате достатъчно свободно време вие можете безцелно да побродите в този град-призрак.
Тук кипи живот и господстват собствени особени закони. Възможностите за общуване във виртуалния свят са значително по-широки, отколкото в реалния. Вие можете да срещнете абсолютно непознат човек и откровено да побеседвате с него на всякаква тема: от неговите музикални пристрастия до религиозните убеждения. Социалните забрани са доста по-меки, те могат да бъдат заобиколени по-лесно.
Във виртуалния свят има особени усещания за пространство и време. Вие можете почти мигновено да се преместите във всяка точка на земното кълбо, да се окажете в космоса. Времето изглежда по-наситено: в една негова единица е възможно да се участва в голямо количество събития, да се изпитат много повече усещания.
Този свят е пъстър и не е безопасен. С помощта на специални методи виртуалната личност може да бъде подложена на психическа агресия, даже без да осъзнава това. За изпадане в транс изобщо не е необходимо задължителното присъствие на реален или виртуален хипнотизатор, достатъчно е да се включи някоя “увлекателна” игра, да се покажат сексуално възбуждащи изображения, да се използват специални ефекти (ярки изблици на светлина, особени съчетания на цветове, звуци, символи и т.н.). Така се понижава равнището на критичност и осъзнаване на възприемания материал. След това напълно е възможна подмяната на ценностната система на личността с друга, която по някакви причини е изгодна за внушаващия представата; изтриване на нежелани факти от паметта, извършване на действия, които не съответстват на нейните реални възгледи. Затова предпазливостта и бдителността тук не са излишни. Сега за търсенето на самия себе си. Реалният с делничен и невзрачен. Претоварването и скуката са обичайните спътници на земния жител. Неговият начин на живот се вписва в традиционната схема: изпълнение на задължения (служебни, домашни и други) - почивка от изпълнението на задълженията - изпълнение на задължения - почивка… За да се изтръгнем от този кръг, трябва да положим определени усилия. Тези усилия също са твърде банални: да се отправим на пътешествие, да сменим интериора, местожителството, увлечението и т.н. Според разбирането на известния психоаналитик и философ Ерих Фром, всички посочени по-горе начини представляват “бягство от себе си”. Но бягство - в реалния свят. Има противоположен път - стремеж да се скрием от делничността и проблемността на реалността в своя вътрешен свят, в света на собствените илюзии и идеи (по този начин е възможно естественото раждане на образи и мечти или изкуствено с помощта на наркотични вещества). Но с възникването на Интернет се е появил и трети път - да си намериш убежище в света на чужди, най-често щамповани усещания, влечения, идеи. Виртуалният свят е ярък и цветен, той е само въплъщение на фантазии, “реализация” на илюзия. Кой свят да предпочетем? Кое е по-достъпно, по-просто за личността: да развива своите способности, чувства, духовност, като променя себе си и губи значителни физически и морални сили или да смени компютърното осигуряване, което с техническия прогрес все по-точно и все по-подробно ще моделира различни мислени образи, усещания, психически състояния. Вие желаете да видите със собствени очи морския прибой - моля, на вас изведнъж ви се поиска да усетите аромата на розите - потрудете се само да изберете сорт, да се почувствате влюбен - няма проблем. За вас е достъпна всяка роля, вие сте властелин и светът е в краката ви. Играйте, господа!
Интернет се появи благодарение на съвместните усилия на учените и техните спонсори. Днес - това е участта на материално осигурената част на човечеството. Утре - ще бъде убежище за нищите духом, които бягат от сивотата на битието, ограничеността на собственото въображение и тривиалността на мисълта. Бягат в търсене на себе си зад огледалото, където душевната пустота се запълва от виртуални образи и усещания. В този случай Интернет се превръща за тях в нещо като “духовен наркотик”, който притегля към себе си с нарастваща сила и все повече разрушава собствения вътрешен свят.
Значи ли, че Интернет е задънената улица за развиващата се личност? И на кръстовището на пътищата, водещи във виртуалния град, трябва да се напише: “Който тръгне надясно - ще си остави разума, наляво - ще изгуби душата си, а право напред - ще забрави себе си”. Но животът, както е известно, не е толкова еднозначен и ходът на цивилизацията едва ли ще може да бъде обърнат назад. Човек само трябва винаги да помни, че като усъвършенства машината и не развива собствената си личност, като пренася върху нея товара на своите преживявания, спомени, творчески мъки и проблеми на избора, той рискува да загуби своята самоличност, духа и чувствената си плът.
Ами това е
Amonyak знае!
Аз лично не съм съгласен много, много с този текст, но е провокиращ.
Светлана Тьомина, кандидат на педагогическите науки
Къде бягаме от себе си?
Повече събития, повече усещания
Интернет създаде новия свят - виртуалния, който съвместява чертите и на реалния, и на идеалния свят. От една страна, светът на Интернет е реален, т.е. всеки влязъл в него може да възприема картини и звуци, вербална информация; реално да общува с други хора, да извършва всякакви преобразуващи действия и т.н. От друга страна, светът на Интернет е идеален, моделиращ, имитиращ реалните обекти (от природата, от произведения на архитектурата, живописта, музиката и други) и реални процеси (личен контакт, движения от различен вид, природни и социални явления и т.н.).
Интернет може да се представи също във вид на огромен виртуален град, който се отличава със следните особености:
няма единен архитект и план за неговото общо устройство;
милиони строители едновременно издигат нови здания и улици;
често изчезват старите постройки, при това безследно;
транспортните маршрути съвсем не са оптимални;
възможно е да се броди в града, да се влиза във всяко здание, отваряйки произволна врата;
обаче в някои постройки входът е срещу заплащане, но те не са толкова много и е възможно да се намерят близки по предназначение и безплатни;
тук има ярки и цветни реклами, професионалисти във примамването,
великолепно оформени витрини; следвайки техния зов, може лесно да се заблудиш и да забравиш за първоначалната цел на своето пътешествие във виртуалността.
Ако имате достатъчно свободно време вие можете безцелно да побродите в този град-призрак.
Тук кипи живот и господстват собствени особени закони. Възможностите за общуване във виртуалния свят са значително по-широки, отколкото в реалния. Вие можете да срещнете абсолютно непознат човек и откровено да побеседвате с него на всякаква тема: от неговите музикални пристрастия до религиозните убеждения. Социалните забрани са доста по-меки, те могат да бъдат заобиколени по-лесно.
Във виртуалния свят има особени усещания за пространство и време. Вие можете почти мигновено да се преместите във всяка точка на земното кълбо, да се окажете в космоса. Времето изглежда по-наситено: в една негова единица е възможно да се участва в голямо количество събития, да се изпитат много повече усещания.
Този свят е пъстър и не е безопасен. С помощта на специални методи виртуалната личност може да бъде подложена на психическа агресия, даже без да осъзнава това. За изпадане в транс изобщо не е необходимо задължителното присъствие на реален или виртуален хипнотизатор, достатъчно е да се включи някоя “увлекателна” игра, да се покажат сексуално възбуждащи изображения, да се използват специални ефекти (ярки изблици на светлина, особени съчетания на цветове, звуци, символи и т.н.). Така се понижава равнището на критичност и осъзнаване на възприемания материал. След това напълно е възможна подмяната на ценностната система на личността с друга, която по някакви причини е изгодна за внушаващия представата; изтриване на нежелани факти от паметта, извършване на действия, които не съответстват на нейните реални възгледи. Затова предпазливостта и бдителността тук не са излишни. Сега за търсенето на самия себе си. Реалният с делничен и невзрачен. Претоварването и скуката са обичайните спътници на земния жител. Неговият начин на живот се вписва в традиционната схема: изпълнение на задължения (служебни, домашни и други) - почивка от изпълнението на задълженията - изпълнение на задължения - почивка… За да се изтръгнем от този кръг, трябва да положим определени усилия. Тези усилия също са твърде банални: да се отправим на пътешествие, да сменим интериора, местожителството, увлечението и т.н. Според разбирането на известния психоаналитик и философ Ерих Фром, всички посочени по-горе начини представляват “бягство от себе си”. Но бягство - в реалния свят. Има противоположен път - стремеж да се скрием от делничността и проблемността на реалността в своя вътрешен свят, в света на собствените илюзии и идеи (по този начин е възможно естественото раждане на образи и мечти или изкуствено с помощта на наркотични вещества). Но с възникването на Интернет се е появил и трети път - да си намериш убежище в света на чужди, най-често щамповани усещания, влечения, идеи. Виртуалният свят е ярък и цветен, той е само въплъщение на фантазии, “реализация” на илюзия. Кой свят да предпочетем? Кое е по-достъпно, по-просто за личността: да развива своите способности, чувства, духовност, като променя себе си и губи значителни физически и морални сили или да смени компютърното осигуряване, което с техническия прогрес все по-точно и все по-подробно ще моделира различни мислени образи, усещания, психически състояния. Вие желаете да видите със собствени очи морския прибой - моля, на вас изведнъж ви се поиска да усетите аромата на розите - потрудете се само да изберете сорт, да се почувствате влюбен - няма проблем. За вас е достъпна всяка роля, вие сте властелин и светът е в краката ви. Играйте, господа!
Интернет се появи благодарение на съвместните усилия на учените и техните спонсори. Днес - това е участта на материално осигурената част на човечеството. Утре - ще бъде убежище за нищите духом, които бягат от сивотата на битието, ограничеността на собственото въображение и тривиалността на мисълта. Бягат в търсене на себе си зад огледалото, където душевната пустота се запълва от виртуални образи и усещания. В този случай Интернет се превръща за тях в нещо като “духовен наркотик”, който притегля към себе си с нарастваща сила и все повече разрушава собствения вътрешен свят.
Значи ли, че Интернет е задънената улица за развиващата се личност? И на кръстовището на пътищата, водещи във виртуалния град, трябва да се напише: “Който тръгне надясно - ще си остави разума, наляво - ще изгуби душата си, а право напред - ще забрави себе си”. Но животът, както е известно, не е толкова еднозначен и ходът на цивилизацията едва ли ще може да бъде обърнат назад. Човек само трябва винаги да помни, че като усъвършенства машината и не развива собствената си личност, като пренася върху нея товара на своите преживявания, спомени, творчески мъки и проблеми на избора, той рискува да загуби своята самоличност, духа и чувствената си плът.
Ами това е
Amonyak знае!
Re: Нещо
За изпадане в транс изобщо не е необходимо задължителното присъствие на реален или виртуален хипнотизатор, достатъчно е да се включи някоя “увлекателна” игра, да се покажат сексуално възбуждащи изображения, да се използват специални ефекти 
/ме обича да изпада в транс
Мони, знаеш че интернет е като секта от която много трудно се излиза.
А иначе казано всичко това е вярно. всеки бяга от сивия и скучен свят в това вълшебно място изпълнено с живот и развлечения. поне аз си мечтая за деня в който ще ме включет към някоя програма(нещо като в матрицата), която да ми поддържа илюзиите (а може би вече съм включен-знае ли човек) че съм на самотен остров на край света с full екстри разбира се
Този свят е пъстър и не е безопасен. С помощта на специални методи виртуалната личност може да бъде подложена на психическа агресия, даже без да осъзнава това
абе кой иска да жевее безопасно?....освен мен де
Priest
/ме обича да изпада в транс
Мони, знаеш че интернет е като секта от която много трудно се излиза.
А иначе казано всичко това е вярно. всеки бяга от сивия и скучен свят в това вълшебно място изпълнено с живот и развлечения. поне аз си мечтая за деня в който ще ме включет към някоя програма(нещо като в матрицата), която да ми поддържа илюзиите (а може би вече съм включен-знае ли човек) че съм на самотен остров на край света с full екстри разбира се
Този свят е пъстър и не е безопасен. С помощта на специални методи виртуалната личност може да бъде подложена на психическа агресия, даже без да осъзнава това
абе кой иска да жевее безопасно?....освен мен де
Priest
Re: Нещо
Mislq si, 4e tazi jena ne hodi 4esto na Internet. Pone taka mi se struva... Ne sym ubedena, 4e neta vodi do razrushavane na dushevniq svqt... Naprotiv, mai po-skoro go obogatqva. Tuk govorq za neta, a ne za igri4kite. Dori i sega okolo men nqkakvi maloletni mi kreshtqt nad glavata :"ubii go, hvyrlqi dimkata!!!". 
.
Aledar~
. Aledar~