Една червена роза...

До скоро се страхувах да призная,
пред себе си... пред вас... какво желая

Прикривайки се в светлата си стая,
мечтаех да достигна лесно рая,
без да зная, че самотен път натам не води...

В съзнанието ми броди
мисълта за самотата,
но не на тялото, а на душата...
и сам разбирам, че не знам
дали съм сам... защо съм сам...

Не търся връзка сексуална!
Не търся и жена идеална!
Единствената ми надежда,
която ме от бездната извежда е,
че ТИ ше прочетеш това,
и ще си кажеш "Да! Защо да не му пиша...
Макар и странен - и той диша"

И без дори да се замисляш
какво даваш, и икаво искаш
да сториш туй, що аз очаквам...

Не се замислям колко съм реална
и колко неуместно сексуална
и колко ненапълно идеална
и колко невъзможно виртуална.

Но не умея да добавям дух
към тялото на чужд сценарий.

Приятелю,

Самотата е временно състояние на духа,необходима за да изчисти човек
стари спомени,за да се отърси от бродещи от миналото "призраци".
Осъзнатата и самоналожена самота е вид самоконтрол(на мен поне от време
на време ми е необходима).
Само не я превръщай в начин на живот,не я оставяй да обсеби за дълго
пространството около теб и теб самия.
[

Здравей, о сценаристке виртуална,
Идеално, щом не си ти идеална!
Кажи ми, моля от къде си
Какви са твойте интереси...
А... По-добре на mail-a ти пиши ми,
Но този път във виртуални рими

i tuka da otkriya
tsvetya ot teb....
I radvam se,che v tazi burkotiya
ot chuvstva razni, dostignali suznanieto ili ne
ti tursish .... sebe si!

obicham rozite.........

От начало тръгнах в рими,
и така ще продължа
princess, моля те, пиши ми!

jorov@hotmail.com