Има ли щастие?

Не.

Пътека
...........................................

Всеки своя пътека си има,
всеки бърза и търси човека.
И аз имах пътека любима,
и аз някога имах пътека.

Много мили неща аз разлюбих,
дори погледа кротък на мама.
Имах всичко и всичко изгубих-
няма щастие, щастие няма.

Сам да бъдеш - така по-добре е,
нищо в нашите дни не е вечно!
И най-милото ще отмилее,
и най-близкото става далечно.
......................................................
Всяка клетва е само измама,
всяка нежност крий удари груби.-
Нека никога нищичко няма,
за да няма, какво да се губи.

Всеки друм става тесен за двама,
всяка радост е бременна мъка.-
Нека НИКОГА СРЕЩИ ДА НЯМА,
зада няма след тях и разлъка.
.....................................................
Пеньо Пенев

*****
НЕДЕЙ СЕ ПРИБЛИЖАВА!
Бъди изображение
върху стъклата на старинна катедрала,
високо и недосегаемо,
за да остане вечният копнеж
в опразненото ми от теб сърце,
притихнало от бдение.
НЕДЕЙ СЕ ПРИБЛИЖАВА.....

песимизъм сутрин рано ? Я прочети нещо по-оптимистично !
А ето ти една усмивка :

Една усмивка не струва нищо, а дава много.
Тя прави богати тези, които я получават,
Без да прави бедни тези, които я дават.
Тя трае само миг,
но споменът за нея понякога е вечен.
Никой не е така богат, за да може да мине без нея,
никой не е така беден, за да не я заслужава.
Тя ражда щастие в дома, тя поддържа работата.
Тя е сигурен знак за приятелство.
Усмивката дава почивка на уморените,
връща куража на обезкуражените.
Тя не може да се купи, нито да се продаде, нито да се открадне,
защото е нещо, което няма никаква стойност за никого,
докато не се даде на другиго.
И ако някога срещнете някой,
който не може вече да се усмихва,
бъдете щедри, дайте му вашата усмивка,
защото никой няма по-голяма нужда от усмивка
от този, който не може вече да се усмихва..

Анонимен автор

Аз така разбирам щастието.

Вярно е това, в което вярваш !

Това е реализъм.
А усмивката...да, тя върши чудеса понякога...но съвсем не е достатъчна. Много повече е нужно, за да е щастлив човек. В повечето случаи - това е невъзможно.

Хей.....какъв е тозди реализъм? Що за песемистичен реализъм? И какво не ти е достатъчно - ще ти готвя, ще те гледам, ще ти дрънкам с китарата, ще те слушам хихихихи.......
Всъщност....стихотворението е страхотно, но.....не е ли цел основна в живота ни да опровергаваме всичко това? И не е ли по-добре?

Да бе, нали се отказа от мен!
Не мога да опровергая нещо, в което съм убедена.

Миличка, не унивай. Просто трябва да се усмихнеш и да започнеш отначало. Нищо не е изгубено, винаги си повтаряй това.
Много си сладка, за да говориш такива тъжни неща

Не съм унила и не съм тъжна. Колко пъти трябва да го кажа! Просто говоря това, което мисля!
И откъде знаеш, че съм сладка!?!!!!
Напротив!!!

Зная доста неща :))).
И бъди по-спокойна и по-сдържана. Не се ядосвай, усмихвай се

Как ще съм се отказал бре? Нали оная вечер се споразумяхме - ама ти вчера се покри!
Добре, явно неправилно се изказах - не трябва да опровергаваш, така е всичко. Но си мисля, че играта "на въпреки" в тази ситуация е доста по приятна, много по-красива и като изключим края - нещо определено по-добро!
Един от малкото случаи, когато си мисля, че е редно да си "въпреки".

Това означава ли, че все още мога да се нанеса при теб :)))?

и точно тези, които пишат, че го няма, точно те са убедени в съществуването му...
човек оценява "нещото" едва, когато го загуби и почувства липсата му!

мисля аз...

Разбира се - заповядай! :-)))))
Само да не докараш цялата рода?

Подмазвач надушвам аз.

Mila- ima, no ne e dulgotraino. Spored men shtastieto e mignovenno (migut moje da produlji i dva meseca, ili godina ili kolkoto tam i da e ) i vse pak neshtata se promeniat i sled tova go niama. Dobroto e, che mojesh da budesh sigurna, che pak shte se poiavi!!! "Vurhove sledvat provali" Mislia, che vsichko e vupros na vreme i shtastie- neshtastie sa dvete strani na edno neshto koeto mai se kazvashe sudba. Tia si e vinagi tuk, samo se promenia i izvurta- spored tova i migovete sa tu po-dobri tu po-loshi.
Edin priatel mi izprati tezi dni neshto, shte go spodelia tuk s teb Beibi.

Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.
Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи ...
Не ме пъди, ще си отида скоро,
аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома,
вместо сърце, под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.
Преварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож,
а ножът му ръжда не хващал,
човекът като дявола бил лош.
Но кой знай, един път от умора
и той на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял,
а само малко дрипаво момиче
челото му покрило с листо.
Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът, защо ?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път !
Една ръка накарала тогава,
сълзи от поглед в кърви да текат.
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо
ни с обир скъп, ни с рязана глава.
Но ти заспа, а тъй ми е студено,
туй приказно момиче, где е то ?
То стоплило разбойникът, а мене
ти никога не стопли тъй, защо

Дамиян Дамианов


Mai v momenta e nastupil malko leden moment, no proletta shte doide!
vsichko dobro

:-) ot men

carpe diem... noctumque

Ами много изтъркано звучи ама ще попитам:
Да си виждала монета само със една страна? - НЯМА (1)

БЕЗГЛАГОЛНО СТИХОТВОРЕНИЕ

Градина, пролет, май, цветя,
скамейка, шепот сладък.
И сред цветята Той и Тя,
любов и тъй нататък.

Поля, природа, красота,
река, гора, нататък.
природа, сбъдната мечта,
възторг и тъй нататък.

Годеж, венчило, поп и брак,
момент безумно кратък,
после проза, скука, мрак,
деца и тъй нататък.

Курорт, море, приятен смях,
простор, вълни оттатък,
възбуда, трепет, сладък грях,
рога и тъй нататък.

Полуда, нежност, сълзи, плач,
плесник и писък кратък,
багаж, билет, дете, носач,
развод и тъй нататък.

Нахалник, пари, кола,
вертеп и той сред мрака,
кафе, билярд, квартира, ключ,
жени и тъй нататък.

Бастун, легло, юрган, приют,
глава с перчем окапъл,
цокало, карти сноп, албум,
легло и тъй нататък.

Наследници, камбанен звън
и яма сред цветята,
лопата, кирка, поп и кръст,
ковчег без тъй нататък.

Радой Ралин

P.S.

Хубаво го е казал 4овека - аз само ще добавя - "Живот" и нищо друго,
а (не)щастието е просто част от него - една малка част - каквато е нашия живот в сравнение с безкрайността на времето. Всичко се променя и едновременно с това всичко се повтаря.
Така че посто продължи и ти... нататък... без да се спираш и обръщаш назад.

Ima, povjarvai mi! I njakoi den nepremenno ste go srestnesh!:)))))))

Може и така да е. Но аз говорих за щастие, което не се губи. Няма постоянно такова. Просто всяко начало има край...

Да, стихотворението е прекрасно!
Щом щастието е мимолетно, по-добре да не го изпитваме никога. Мразя мимолетните неща.

Просто нямам какво да добавя. Ти го каза прекрасно.

Ха! Благодаря, но предпочитам да не го срещам. И така съм си добре. Не искам да страдам, губейки го...