За търпението
15 отговора
0 прегледа
Re: За италианците
аз май разбирам поговорката по малко по- различен начин... не, че трябва да чакаш, докато ти се случи нещо хубаво, защото така има да си чакаш цял живот. Просто когато ти се случва нещо гадно (затварят ти вратата) трябва да търсиш доброто от цялата работа (отварят ти порта), защото то 100% го има. Само дето в повечето случаи си толкова афектиран (разочарован, наранен), че изобщо не се и сещаш да се огледаш...
Re: За търпението
Мисля, че специално тази поговорка не може да се разглежда извън контекста на вярата в Бог.
Ако човек не вярва, че извън нашето битие съществува Личност, която има лично отношение към всеки един от нас и която създава човешката история в частност и като цяло, тогава тази мисъл губи всякакво съдържание и не подлежи на никаква дискусия.
Затова и тибетците нямат такива поговорки. Тук с Фен въобще не си противоречим, просто нямаме допирни точки.
Тук се сещам за един хамстер, който живеел в съвсем ограничения свят на своята клетка и можел да види само нещата, които са в клетката, включително и вратата на клетката, която упорито се опитвал да отвори, но без успех. Защо, може би не е бил в състояние да каже. Просто това е било неговото моментно желание. Стопанинът, в същото време, знаел какво става в цялата стая, включително и за котката под масата. Така че, стопанинът е имал основания да държи точно в този момент вратата на клетката затворена на основания, които хамстерът не е имало начин да разбере. Може би стопанинът би отворил вратата при други обстоятелства, които обаче за хамстера не биха се различавали от настоящите.
По подобен начин разбирам поговорката. Но всичко губи смисъла си ако не приема съществуването на външен, всевластен разум със собствен план и намерения, които ние не сме способни да обхванем.
Ако човек не вярва, че извън нашето битие съществува Личност, която има лично отношение към всеки един от нас и която създава човешката история в частност и като цяло, тогава тази мисъл губи всякакво съдържание и не подлежи на никаква дискусия.
Затова и тибетците нямат такива поговорки. Тук с Фен въобще не си противоречим, просто нямаме допирни точки.
Тук се сещам за един хамстер, който живеел в съвсем ограничения свят на своята клетка и можел да види само нещата, които са в клетката, включително и вратата на клетката, която упорито се опитвал да отвори, но без успех. Защо, може би не е бил в състояние да каже. Просто това е било неговото моментно желание. Стопанинът, в същото време, знаел какво става в цялата стая, включително и за котката под масата. Така че, стопанинът е имал основания да държи точно в този момент вратата на клетката затворена на основания, които хамстерът не е имало начин да разбере. Може би стопанинът би отворил вратата при други обстоятелства, които обаче за хамстера не биха се различавали от настоящите.
По подобен начин разбирам поговорката. Но всичко губи смисъла си ако не приема съществуването на външен, всевластен разум със собствен план и намерения, които ние не сме способни да обхванем.