За доверието

За доверието. Нима излиза, че то е толкова важно?
Винаги са ме удивлявали акробатите в цирка с доверието, което имат на партньора си. Силата на доверието се оказва по-голяма от собствената сила на когото и да било взет по отделно. Увереността, че можеш да повериш тялото и душата си на човека до теб и да си сигурен, че той ще се погрижи за теб, е нещо удивително. Това трябва да е богатство, Сила, която окрилява единици щастливци. Защо единици ли? Ами защото хората не си вярват. От това най-много ме е страх. Страх ме е, че мога да разкрия всичко това, което ми тежи, и да няма кой да ми помогне, да поноси с мен другата дръжка на тежкия багаж. Толкова трудно ли е да бъдеш искрен? Защото хората може би не си вярват защото много лъжат. А необходимо ли е? А лъжещите неверници само някакви отделни бедни душици ли са или всички хора са такива? Имам нужда от човек, който да ми вярва, да вярва и на другите без да го е страх, че ще го излъжат. Имам нужда от човек, който не лъже. Искам да видя, срещна, докосна такъв човек, за да се уверя, че не съм сам. Самотата понякога тежи. Като по-малък завиждах на Робинзон Крузо. Сега си мисля, че би му било по-леко ако е знаел, че има и други като него.
Не знаете само каква апатия и безразличие са ме обзели. Нищо не ме интересува, всичко ми е скучно, сиво, жалко, недостойно. Хората ми се струват само осъждащи, но некомпетентни, непрощаващи, но и не заслужаващи прошка, отмъстителни, но не виждащи себе си.
А аз искам да вярвам, че има и други, накитени с драгоценни добродетели люде. Желаете ли вече да ме убедите?

май сам ще трябва да се убедиш в това, хобите...
имаш желанието, дано да намериш и повода

Мога да се опитам да те убедя...
Обаче ти трябва да ми повярваш...

Честно казано и аз съм като теб в пълна апатия , но от години насам.И тъй като ще се опитват да убедят теб да видим дали и мен ще ме убедят.



Shut down all systems...Welcome to Hell my friends!

Doverieto e vajno, to e edno ot nai vajnite neshta, no ne se namira lesno, a niakoi nikoga ne go namirat. Kakuv e smisulut, ako ti kaja che ima i drugi hora koito se chuvstvat kato teb? Tova edva li bi te ubedilo, che mojesh da imash doverie na niakogo, naprotiv bi potvurdilo dumite ti.
Edinstvenoto koeto moje da te ubedi da viarvash i imash doverie na drug chovek e niakoi, koito iskash da e do teb i na kogoto deistvitelno moje da se ima doverie, no tezi hora sa mnogo malko.
uspeh i dano da namerish tova koeto tursish

:-) ot men

carpe diem... noctumque

Съгласен! Започваме, когато кажеш. И моля те не се отказвай!

много сте интересни ...
значи, само поради факта, че сте изпаднали в апатия и неверие, околните трябва да навият ръкави и да се втурнат в трудна битка, за да висе доказват и да ви убеждават. а вашата позиция е на стоящия отстрани със скръстени ръце скептик и Тома Неверни, който и пръста си нема да мръдне, докато му играят ритуалния танц на убеждението и вярата в доброто....

ти например, с какво ще ме убедиш, че си струва да те убеждавам? да ме убедиш, че не си просто поредния мизантроп* и позьор?
и как си го представяш това тука виртуално убеждаване?

аз му написах на хобита, ама той не ме разбра и предпочете по-мързеливото - някой да му клъвне на "страданието" и да му изземе работата....

* мизантроп - човек, който мрази хората

Ами нямам ясна идея как точно да те убедя всъщност...На първо време мога да ти кажа, че не си сам - и аз вярвам на хората...не за друго, а защото не мога иначе...
А пък наскоро преживях може би най-големият кошмар в живота си на тема "доверие"...Понеже ме предаде (тази дума е силна и ужасна - рядко я използвам, но е единствената точна в случая) човека, на когото съм вярвала най-сляпо в продължение на 30 години - собствената ми майка...
Не е важно какво е станало - важното е, че е станало...Сега я обичам пак...няма как...но вече не й вярвам...и не я уважавам...И не мога да ти опиша как се чувствам от това...Някак изведнъж ми се срина света...
Обаче остават другите хора, нали? И на тях им вярвам. До доказване на противното. Това е въпрос на житейска философия - някои предпочитат да не вярват по подразбиране...Аз пък предпочитам обратното...Просто така се живее по-леко, според мен...
Когато човек избере да не вярва, привидно е в по-неуязвима позиция. Обаче пък така прогонва от себе си и обичта, приятелството - и то още в зародиш. Обратно - ако вярва, рискува да го наранят. Но като се замислиш, какво толкова има за губене? Ако този, на когото вярваш, те излъже, той на практика ти прави услуга, разкривайки истината за себе си и отношенията ви. Да, гадно е, боли те известно време, но какво толкова? Това не означава, че всички хора биха постъпили така. Означава просто, че точно този човек не е заслужавал доверие и в края на краищата го загубва - така всичко си идва на мястото...
А пък животът продължава, нали?
И съм сигурна, че всъщност нямаш нужда от сериозно убеждаване. Иначе нямаше да си тук и да пишеш точно за това и то по този начин...

имам следната (лична) корекция:
въобще не са интересни.


~*~

________
- web -

но човек, така или иначе, без дори да се замисля всеки ден живее с доверие в другите около себе си - не усещаш ли?
ти, например, като се качваш сутрин в тролея - нали имаш доверие в този, който го кара? или като си купуваш сирене - в този, който го е направил, или когато кашляш и имаш температура - купуваш си аспирин и си сигурен, че това не е отрова... и още много и много неща... ами нали всеки минава по мостове с доверие, че няма да цопне в реката...
така си е то.

а пък да бъдеш искрен никак не е трудно.
но е трудно поносимо от тези около тебе... в известна степен.
и знаеш ли какво си мисля? ей сега, като попрочетох какво сте написали всички тук. на пазарене ми прилича малко... не ти ли се струва така? : )
и то защото сякаш всеки иска да каже: "я ме вижте какъв съм недоверчив - не ви вярвам, защото не сте ми доказали, че мога..."
а пък то не е така, това нещо, май.
не зная как да го обясня.
май най-близо до точността би било следното - за да имат доверие в тебе е нужно ти да вярваш в хората. а иначе какво? всеки, който очаква да го излъжат на всяка крачка изглежда точно като... лъжец, на всяка крачка...
а да, хората са... всички тези неща, които ти изреди... особено когато четат в очите ти, че според тебе са такива.
нали знаеш? не можеш да се огледаш в собствените си очи... просто няма как ; )

Права си, бога ми, как може да си толкова права?! Но ако действително искаш да довършиш спасителната си мисия, не забравяй, че аз исках да "видя, срещна, докосна" Човека. Сигурна ли си, че го искаш?

Аз, признателният

Представям си го лично и невиртуално. Много Ви благодаря за този въпрос!

Довечера има клубна среща, както може би си разбрал - в 19 пред Одеон.
Аз със сигурност ще дойда.
Не е изключено да се забавя, защото следобед ще ми вадят мъдрец и не се знае колко време ще трае клането. Но ще дойда...
Малко съм лаконична в момента, защото ме боли проклетият мъдрец и не съм спала цяла нощ от него...:(((
До скоро.