* * *
27 отговора
3 прегледа
* * *
* * *
Обичам да попивам аромата
на своите любовници.....
отдавам се, приласкавам ги,
притежавам ги –
всеки път различна....
страстна,
укротена,
тайнствена,
обичаща.....
Тялото ми пие от телата им,
диша с тях,
възражда се
и пари....
време на забрава...
Галя
с поглед тишината в теб –
стаята ме мами,
но си тръгвам,
само за да мога да се върна....
* * *
Обичам да попивам аромата
на своите любовници.....
отдавам се, приласкавам ги,
притежавам ги –
всеки път различна....
страстна,
укротена,
тайнствена,
обичаща.....
Тялото ми пие от телата им,
диша с тях,
възражда се
и пари....
време на забрава...
Галя
с поглед тишината в теб –
стаята ме мами,
но си тръгвам,
само за да мога да се върна....
* * *
в отговор на нямa тakaвa
#3
Re: * * *
Много е нежно,а кога каза че се връщаш?
The Net is Not Enough...
The Net is Not Enough...
Re: * * *
shte se varna kogato
ti si razkasvan ot kopnej po men i po shtastie
shte te darja v naprejenie,
v plen,
shte te vdigna visoko v nebeto,
shte ti dam mechti i jivitelna sila -
zashtoto obicham,
zashtoto te ima,
zashtoto te sreshtnax kogato
poviarvax, 4e shtastie ima!!!
ti si razkasvan ot kopnej po men i po shtastie
shte te darja v naprejenie,
v plen,
shte te vdigna visoko v nebeto,
shte ti dam mechti i jivitelna sila -
zashtoto obicham,
zashtoto te ima,
zashtoto te sreshtnax kogato
poviarvax, 4e shtastie ima!!!
в отговор на niama takava
#5
Re: * * *
Аз съм готов за този ден,
не мога повече да съм във плен,
и да спотайвам тази страст,
кога ще дойдеш,питам аз?
The Net is Not Enough...
не мога повече да съм във плен,
и да спотайвам тази страст,
кога ще дойдеш,питам аз?
The Net is Not Enough...
в отговор на нямa тakaвa
#7
Re: * * *
Леле,колко истина има
тук във тази рима.
Но тази нощ като остана сам
едва тогава отговор ще дам
The Net is Not Enough...
тук във тази рима.
Но тази нощ като остана сам
едва тогава отговор ще дам
The Net is Not Enough...
Re: * * *
но знай, че Нощта това съм аз
и деня съм,
и утрото,
и залеза,
и птицата в полет,
и гладното улично куче,
и раненото врабче,
и пътя, по който вървиш,
и буцата, заседнала на гърлото ти,
и сълзите от щастие,
и догарящата свещ в твоята стая......
и твоето отражение в огледалото.....
и деня съм,
и утрото,
и залеза,
и птицата в полет,
и гладното улично куче,
и раненото врабче,
и пътя, по който вървиш,
и буцата, заседнала на гърлото ти,
и сълзите от щастие,
и догарящата свещ в твоята стая......
и твоето отражение в огледалото.....
в отговор на нямa тakaвa
#9
Re: * * *
Знам, че това си ти,
феята от моите мечти.
Но дай ми искрица надежда,
или поне ти кажи,
как да мога да прогледна
като без звук все мълчиш?
The Net is Not Enough...
феята от моите мечти.
Но дай ми искрица надежда,
или поне ти кажи,
как да мога да прогледна
като без звук все мълчиш?
The Net is Not Enough...
Re: * * *
Гласът ми е навсякъде край тебе
ти трябва само да го доловиш -
затвори очи и помисли за мене
красиви ще сме заедно, нали!?
Все още бягам аз от светлината,
все още се страхувам от деня,
ужасно много удари понесох
и вече трудно ми е да се доверя.
Затуй във стиховете крия си душата,
обичам вечер, сутрин съм скала....
Затуй е по-добре, приятелю,
сега да се оттегля без следа.....
Дерзай!
в отговор на нямa тakaвa
#11
Re: * * *
Недей да се оттегляш мила,
аз също съм такъв сега,
защото музата ми се е свила,
и ще си умре...в тъга.
Аз също плаша се от хората,
дори не гледам ги в очите аз
защото стига ми умората,
от толкоз болка до сега.
Гласът ти чувам от далече,
преди да си отворила уста,
защото те познавам вече,
от тази твоя красота...
The Net is Not Enough...
аз също съм такъв сега,
защото музата ми се е свила,
и ще си умре...в тъга.
Аз също плаша се от хората,
дори не гледам ги в очите аз
защото стига ми умората,
от толкоз болка до сега.
Гласът ти чувам от далече,
преди да си отворила уста,
защото те познавам вече,
от тази твоя красота...
The Net is Not Enough...
в отговор на нямa тakaвa
#12
Re: * * *
Която и да си ,страхотни стихове пишеш
The Net is Not Enough...
The Net is Not Enough...
Re: * * *
Пръснах си мозъка...
с освежител за стая –
люляков аромат,
спомен за едно лято,
за едни пътища,
които изминах със теб.....
горещи пясъци,
камъни в обувките,
змии на припек
и капки живителна вода...
Пътувахме дълго –
един към друг...
едно не разбрах –
кой от двама ни обърка пътя?
кой беше ти, коя бях аз...?
Люляков аромат,спомен някакъв...
....някакъв път.......
....някъде на другия ден след....
Re: * * *
Да бъда готова?
Не знам....
несигурност дебне навсякъде....
рискувам само с неща,
които за мене нищо не значат...
Летата са неизброими - да!
И чакат ни,
и мамят ни,
и ние бързаме
да наредим край себе си света,
така че да не ни омръзва...
На мен обаче ми дотегна да лъжа себе си,
да си повтарям, че съм силна...
май предпочитам да съм все сама,
за да не се налага пътя да избирам.
Днес е депресивно.......
Не знам....
несигурност дебне навсякъде....
рискувам само с неща,
които за мене нищо не значат...
Летата са неизброими - да!
И чакат ни,
и мамят ни,
и ние бързаме
да наредим край себе си света,
така че да не ни омръзва...
На мен обаче ми дотегна да лъжа себе си,
да си повтарям, че съм силна...
май предпочитам да съм все сама,
за да не се налага пътя да избирам.
Днес е депресивно.......
в отговор на нямa тakaвa
#18
Re: * * *
когато вляза в теб.....умирам
сутрешните песни на петли заглъхват
вечерният вой на кучета замлъква...
тишина като градушка
съм зърно градушково
не чува
и не вижда
и на знае
и празно е без теб...
когато аз се върна
когато съм без теб
извън теб
самотно.....
IMAGINE...
сутрешните песни на петли заглъхват
вечерният вой на кучета замлъква...
тишина като градушка
съм зърно градушково
не чува
и не вижда
и на знае
и празно е без теб...
когато аз се върна
когато съм без теб
извън теб
самотно.....
IMAGINE...
Re: * * *
Та ти си едва на двайсет и три,
не постъпвай така с младостта,
старото забрави,огледай се и пак тръгни,
едва тогава ще усетиш пролетта.
Пътят е един,и ти го знаеш,
той не води ни на север,ни на юг,
във сърцето си ще го познаеш,
да се махаме от тук.
..........Само си пиша
не постъпвай така с младостта,
старото забрави,огледай се и пак тръгни,
едва тогава ще усетиш пролетта.
Пътят е един,и ти го знаеш,
той не води ни на север,ни на юг,
във сърцето си ще го познаеш,
да се махаме от тук.
..........Само си пиша
Re: * * *
Младост ли?!
Мъка е това!
И болка, която давя в алкохол,
която тровя с цигари,
която бичувам с мисли,
която мразя,
която обожавам...
Младост....
безвремието си отиде,
сега дните са ужасно кратки,
сега пътищата са далечни,
пролетта сякаш никога няма да дойде....
* * *
Моето Настояще
е отровено
от моето Минало
и ужасено до смърт
от моето Бъдеще...
..и аз само си пиша....
весел ден!
Мъка е това!
И болка, която давя в алкохол,
която тровя с цигари,
която бичувам с мисли,
която мразя,
която обожавам...
Младост....
безвремието си отиде,
сега дните са ужасно кратки,
сега пътищата са далечни,
пролетта сякаш никога няма да дойде....
* * *
Моето Настояще
е отровено
от моето Минало
и ужасено до смърт
от моето Бъдеще...
..и аз само си пиша....
весел ден!